Как го правят сърбите

Отстраняването на Радостин Стойчев от поста селекционер на националния отбор по волейбол на България бе една от водещите спортни новини през вчерашния ден. Като основна причина лично президентът на БФ Волейбол инж. Данчо Лазаров посочи некласирането на волейболистите ни за Олимпиадата още на квалификацията в София, която завърши снощи. Владо Николов и компания загубиха от Германия с 1:3 гейма на полуфинала в събота, но ще имат нов шанс да се класират за Лондон 2012, а по-малко от 24 часа след това Радо Стойчев вече не беше наставник на българските волейболисти. В същото време европейския шампион Сърбия също отпадна на полуфиналите в София (б.а. 1:3 от Италия, която спечели визата за Олимпийските игри) и също ще играе на допълнителните междуконтинентални олимпийски квалификации, но старши-треньор на тима продължава да бъде Игор Колакович. Тук започват разликите между съседните България и Сърбия. Докато в България при всеки малък провал се сменя треньорът, то шефовете на сръбската федерация продължават да вярват и разчитат на своя наставник, че може да постигне високи резултати.

Игор Колакович пое националния отбор на Сърбия през 2006 година и продължава да бъде селекционер на "плавите" и до днес, като преди това три години бе помощник-треньор на известния Любомир Травица. За периода, през който е начело на сърбите, Западните ни съседи постигнаха както страхотни резултати и спечелени медали, така и допуснаха няколко същински провала. През 2006-та година, в първата година на Колакович, Сърбия завършва на незавидното 5-то място в Световната лига и остава 4-та на Световното първенство в Япония, като губи малкия финал от България с 0:3 гейма, като в съставът личат имената на Владимир и Никола Гърбич, Иван Милкович и Андрия Герич. На следващата година сърбите остават извън финалите на Световната лига и завършват 9-ти в класирането. Въпреки, че това се приема за провал в Сърбия, селекционерът Игор Колакович продължава да води тима, като взема своеобразен реванш и печели бронзовите медали на Европейското първенство в Русия. През олимпийската 2008 година "плавите" печелят среброто в Световната лига в Рио де Жанейро, като губят на финала от САЩ, но след това губят на 1/4-финалите на Олимпиадата в Пекин и остават 8-ми. През 2009 година Сърбия също остана втора в Световната лига, като загубиха драматично на финала от Бразилия с 2:3 гейма пред около 23 000 зрители в собствената си зала "Белградска арена", а след това завърши 5-та на шампионата на Стария континент в Турция. Независимо от това, Колакович продължи да бъде начело на сърбите, която през 2010 година спечели бронза в Световната лига и на Световното първенство в Италия, като в отбора все още бяха Никола Гърбич и Иван Милкович, което се прие в родината им за страхотен успех. През миналата 2011 година без Гърбич и Милкович в състава си Сърбия остана 9-та в Световната лига, но след това Иван Грозни, както наричат Милкович, се върна и Западните ни съседи малко изненадващо или не спечелиха златните медали на Европейското първенство в Чехия и Австрия. Специалистите казват, че Игор Колакович има труден характер, като това се доказва със скандалите и изгонването на центъра Новица Бийелица преди няколко години, но въпреки това шефовете на сръбския волейбол продължават да му вярват и разчитат на него.

Ето така го правят сърбите...

 В същото време начело на българския национален отбор се изредиха трима треньори. Първо тимът бе воден от Мартин Стоев между 2005 и 2008 година. Именно в този период волейболистите ни записаха едни от най-големите си успехи. През 2005 година българите завършват 5-ти в Световната лига. На следващата година България остава 4-та в най-комерсиалния волейболен турнир, но след това печели бронзовите медали на Световното първенство в Япония, като това се случва след 20 години пауза. През 2007 година отборът ни е отново 5-ти в Световната лига. След това Мартин Стоев оставя извън състава Владо Николов, а националите ни остават едва 8-ми на Европейското първенство в Москва. Въпреки това, Стоев остава начело на тима. Благодарение на получената "уайлд кард" България участва в края на година на Световната купа в Япония, където прави страхотен турнир, печели третото място и квота за Пекин 2008. След това селекционерът Стоев дава приоритет на участието ни на Олимпийските игри и България остана 7-ма в Световната лига. Малко преди Игрите в китайската столица избухна допинг скандала с тогавашния капитан на тима Пламен Константинов, което повлия на състава. Независимо от това българите стигнаха до 1/4-финалите, както сърбите, където загубиха от Русия с 1:3 гейма и завършиха 5-ти в крайното класиране. Това се прие за провал от страна на шефовете на родната ни централа и те веднага махнаха Мартин Стоев. Няколко месеца по-късно БФВ назначи за селекционер известния Силвано Пранди с надеждата, че той ще може да промени за добро отбора. През 2009-та година, в първата година на Пранди, България се представи неубедително в Световната лига, където остана 9-та, но след това спечели бронзовите медали от Европейското  в Турция, което се прие за страхотен успех. През 2010 година воденият от Професора тим също не се представи на ниво в Световната лига, където завърши 7-ми. През есента на 2010 година България тръгна с амбициите за поне медал от Световното първенство в Италия, но след две загуби от Франция с 2:3 и Чехия с 1:3 в първия кръг и последвало драматично поражение от Куба също с 2:3 в третата фаза Владо Николов и компания завършиха 7-ми. Това веднага бе отчетено за голям провал от страна на федерацията и Пранди бе уволнен моментално, дори без да му се съобщи лично. След няколко месеца дълги преговори в началото на 2011 година за селекционер на България бе назначен най-добрия ни треньор на клубно ниво Радостин Стойчев, който дойде с нагласата да промени волейбола в страната из основи. Очакванията към него и отбора веднага се повишиха, като някои хора се надяваха на чудо от негово чудо. След трудното начало в Световната лига, България се класира за финалите й в Полша за първи път от 4 години насам и завърши на 5-то място . След това ръководството на БФВ постави на Радо Стойчев задачата отборът да играе поне финал на Европейското първенство в Чехия и Австрия, но „трикольорите” загубиха още в първия си мач от Словакия с 2:3, а от там отидоха на ¼-финал срещу Русия. Възпитаниците на Стойчев паднаха с 1:3 и останаха 6-ти. За пореден път шефовете на българския волейбол приеха това за тотален провал, а Радо Стойчев бе готов да си подаде оставката. Но след среща с премиера Бойко Борисов, Стойчев остана с единствената цел да класира отбора на Олимпиадата в Лондон и то от домакинската квалификация в София. Дойде самата квалификация и въпреки проблемите с контузени играчи България тръгна много добре, но загуби на полуфинала от Германия с 1:3. Това костваше „главата” на трети селекционер на България за последните 6 години, а по-малко от 24 часа след това от БФВ обявиха, че новият наставник е Силвано Пранди, когото уволниха преди 2 години. След всички тези събития през последните години, месеци и дни идва и логичния въпрос. А, ако Пранди се провали на междуконтиненталната олимпийска квалификация след три седмици и не класира отбора за Лондон 2012, пак ли ще го уволнят?

Същото е положението и в женското направление, където за 5 години начело на националния ни отбор се смениха трима треньори – Драган Нешич, Драгутин Балтич и Марчело Абонданца, докато сърбите разчитат единствено на Зоран Терзич. Видимо е, че ръководството на БФ Волейбол няма дългосрочна програма за развитие на мъжкия и женския ни национален отбор и се работи на парче. Шефовете на българския волейбол не проявяват далновидност за неща, които се виждат и от най-обикновения фен, но дано това се промени с назначаването на Силвано Пранди, но надали...

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти