Георги Младенов: Все още имаме шанс за класиране

лед три загуби в европейските квалификации треньорът на баскетболния национален отбор Георги Младенов все още не е изгубил вяра, че тимът може да се класира за първенството през 2015 г. Ето какво сподели националният селекционер в ефира на NEWS7. - Жоро, отминаха вече емоциите от мача с Израел. Направили си по-трезва оценка от видяното? - За вас може и да са отминали, за мен още не са. Да, оценка си направихме. Още в началото знаехме, че Израел е най-стойностния отбор в нашата група, независимо, че загубиха от Черна гора. Както видяхте вчера Черна гора загуби у дома от Холандия. Така че в нашата група отборите са малко по-сериозни, отколкото в другите групи. Само групата на Италия и Русия е по-силна. Вчера бяхме много, много далече от това, което показахме в Черна гора. Това е млад отбор, които има бъдеще и аз твърдя, че той ще участва на европейско първенство след година или две. Казах и на вашите колеги, ако имате нещо да казвате, да нападате – ето ме мен. Поемам всичко без никакъв проблем. Не ги очерняйте тях. На тях им е нужно спокойствие, доверие и време. - Хващам се за думите ти, че до няколко години тези момчета ще играят европейско. Вярваш ли искрено на тези думи? - Аз, ако не го вярвам, няма да го кажа. Аз казвам неща, в които вярвам. В интерес на истината моите амбиции понякога прескачат нормалните. Нямам таван. Аз съм невероятен оптимист. Трябва да се опитва. Човек винаги е съжалявал за пропуснатите шансове и рискове, които не е поел. - Все пак вярваш ли в чудесата в рамките на тази квалификация? - След загубата на Черна гора от Холандия вкъщи, ние имаме своя шанс да победим с над 10 т. Холандия, да победим тука Черна гора с над 6 т. и последния мач отиваме с Израел да играем в Кипър и, ако победим, можем да станем втори в групата. Може и пак да не се класираме обаче. Много е важно да разберем едно нещо – само амбицията, даже неосъществените мечти, стремежа към тях, ти дава шанс да покажеш твоето ниво. Времето минава много бързо. Минаха 34 г. откакто аз започнах да играя баскетбол в Левски. Бях на 16 . Така бързо ще мине времето и за тях. - Виждаш ли тази твоя енергия в момчетата? - Аз това им казах и в началото: Искам за 15 секунди да влезете в моята глава или поне ми дайте шанса аз за 15 секунди да вляза във вашата глава. - Трябва ли да има по-опитен човек, такъв, какъвто беше ти? - Да, трябва да има един опитен, но за негова сметка някой трябва да седне на пейката. За сметка на Седрик Симънс, който меко казано се избъзика и подигра с нас, трябваше да седне или Везенков, или Маршавелски, или Митко Димитров, или Ваклинов. Ако бяхме взели Брандън Хийт, когато имаше такава приказка в пространството, тогава трябваше да седне или Асен Великов, или Божидар Аврамов, или Станимир Маринов. Когато аз месец и половина-два говоря с един български гард, който за пръв път играе в националния отбор и искам той да бъде безобразен на терена, искам той да бъде моята дясна ръка, искам той да бъде лидера на отбора, да води отбора, и дойде мача и той седне на пейката, а играе Брандън Хийт, този човек няма ли да си помисли – за какво ми говореха месец и половина, че трябва да съм агресивен, нахален, нахъсан и дясната ръка на треньора, като ще стоя на пейката. - Да разбираме ли, че натрурализираните чужденци ще бъдат затворена страница? - Не, няма да бъдат. Но трябва да видим какво ни трябва, защото сега единствения човек, който може да се справи в подкошието, това е Ники Върбанов. - Виждаш ли себе си в някой от тези момчета? - Много лоша практика е това. Не сравнявайте никой с никого. Аз съм играл в друго време, в друго поколение. Те играят съвсем друг баскетбол. Нашият баскетбол беше романтизъм. Ние бяхме последните романтици. Сега в момента баскетболът се е променил тотално.- Не говорим за качества, а по-скоро за характер и хъс. - Има. За характери – има. Така мога да говоря. Но не искам да сравнявам никой със себе си. Не искам да кажа – аз какъв бях, а вие – какви сте. Няма такова нещо. Преди години, когато започнаха да сравняват Гунди със Стоичков – беше отвратително. Не можеш да сравняваш двама гениални футболисти от две различни епохи.