За волейбола в България, спонсорите и… „бъдеще на дъното“

Славно и мъчително, родният волейбол продължава да се спуска с бясна скорост към дъното. Дори трябва да въведем ново времево пространствено измерение- бъдеще на дъното.

И по-конкретно клубният ни волейбол, където така е тръгнало, че след година-две ще заприлича на женското направление. Мъжките отбори ще се водят само на книга мъжки, но в тях основно ще играят юноши старша и младша и тук-там някой ветеран, който е решил да приключва вече с активния спорт.  В женското първенство, където едва се събират 7-8 клуба от цялата страна, отдавна вече за „ветеранки“ минават навършилите 18 години. Уви, последните 3-4 години наблюдаваме тотално „подмладяване“ във вътрешното ни първенство, където играчите в златна възраст са принудени да доработват извън времето за тренировки – като бодигардове, продавачи, аниматори, бензинджии или пък в бизнеса на мама и тате.

Един набор от 20-ина играчи прескачат като пчелички от един клуб в друг у нас за някой лев повече с надежда да си уредят трансфер за по 1500-2000 долара в някой клуб зад граница.

Монтана, Кърджали, Разлог са изцяло на финансиране от местния кмет, в Перник също общината спаси клуба, в Габрово свършиха, а в Левски даже позволиха да изхвърлят състезателите им от квартирите и да се чудят играчите у кой приятел да се настанят. В Добрич сериозна част от бюджета от Общината… Въобще общините все още отделят по някой и друг лев за клубовете, но това е от ден до пладне. На шега или не, ама все по-чести стават коментарите, че волейболните клубове у нас са вече дирекции към кметствата си. Бизнесмените и големите фирми отдавна не са мераклии да инвестират в този спорт и с основание – липсват ясни правила, органите администриращи шампионатите си правят каквото искат и вземат решения от днес за утре, а после ги променят спрямо интересите на един или друг клуб.

Нормално бе да се стигна до ужасното падение – и националния отбор да няма генерален спонсор. Дори, ако се загледате на рекламните пана около игрището за мачовете от Световна лига, ще видите само спонсорите на ФИВБ за този турнир, на Министерство на спорта и едва 3-4 български компании, от които повечето на бартерен принцип.

За забравилите ще припомня накратко.

„Доверие“ сключи договор за 300 000 лева. Преведе веднага половината. Въпреки че сне доверието си от БФВ по ред причини, все пак спаси България от най-големия срам и позор – националите да излязат с екипи, чийто реклами да са закрити с лекопласт на финалите на Световна лига, на които бяхме домакини през 2012 и на Олимпиадата. И след прекратяването на договора и изправени пред угрозата от срам в световен мащаб, Петкова пак прояви разбиране: „Получихме писмо-молба от федерацията по волейбол. Информират ни, че във връзка с участието на националния ни тим на финалите на Световната лига в България и Олимпиадата проблемите, които биха възникнали от това, че е прекратен договорът, са много големи. От федерацията ни казаха, че времето за промяна на екипировката е абсолютно недостатъчно. От една страна ние не можем да поемем отговорността националният ни отбор да играе в предстоящите мачове с лепенки на гърдите и рамената и това да се излъчва по целия свят. От друга страна сме категорично решени договорът с федерацията по волейбол да бъде окончателно прекратен. Имаме пълното основание да изискаме да бъдат поставени лепенки. Но не искаме да се стига до този срам“. И позволиха да им се използва логото. Нещо повече, от компанията дори направиха жест като откупиха за 150 000 лева всички билети и ги раздадоха на феновете безплатно, за да вкарат пак пари в касата на БФВ. Толкова пари още трябваше да дадат на БФВ. И го направиха.

Изненадващо обаче в деня на първия мач от Световна лига националите „цъфнаха“ с…нов спонсор. А подигравката с „Доверие“ бе тотална. Най-неприятното е, че почти всички големи спонсори бяха „изгонени“ именно по непочтен или грозен начин. Излишно е да се казва, че България е прецедент вероятно в историята на този турнир, като единствената страна-домакин на финалите, която е на много голям минус, вместо на голяма печалба.

И сега никой не иска да даде и 10 000 лева, за да се рекламира около игрището. Да, „колосалната сума“ е цената за едно такова пано на мачовете на националите.

Резонно на фона на цялата тази „волейболна стратегия за развитие в България“ се стигна до там, че да имаме само един представител в европейските клубни турнири. Вместо да имаме 4 отбора, ще имаме един-юношите от Марек Юнион-Ивкони в Шампионска лига. Какво ще стане там е ясно на всички, но тези голобради момчета ще трупат международен опит и израстват. Отказа на останалите български клубове да запълнят другите три квоти е удар не само по имиджа на най-любимия спорт в България, но и за самата ранглиста. А от НВЛ осигуриха някакви пари за награден фонд на родните клубове, и макар да им дължат още, спокойно с БФВ можеха да подпомогнат скъсаните клубове за евроучастията. Така че, след 2 години ще бъдем пак извън правото да имаме отбор в Шампионска лига на база коефициенти от участия и постепенно ще намаляваме евро-квотите си. Докато не станем като жените – с един представител в третия по сила турнир.

Но на кой му пука, нали?!

Александър Димитров, волейболен фен