Кйелд Наус спечели два златни медала след сблъсък с дърво
Екстремно, екстремно и още по-екстремно е случващото се в живота на Кйелд Наус през последните месеци. В този вихър от събития и емоции сякаш Наус се чувства най-добре и на мястото си.
„Дяволчето” наречено любов към екстремните спортове, което винаги е играло важна роля в живота на Кйелд Наус, го съпътства навсякъде. А на места, където факторът екстремно те заобикаля отвсякъде е просто невъзможно да не бъдеш въвлечен в някоя екстремна лудост. И това Кейлд го знае най-добре от всички състезатели по бързо пързаляне с кънки на дълга писта в света. А преди седмица по време на тренировъчния лагер на отбора си „Лотто-Юмбо” в Колалбо, Италия го разбират всички. „Как да не се отдадеш на забраненото удоволствие, т.е. на едно екстремно спускане в планината с маунтин байка, когато пред теб или казано с други думи под носа ти са всички предпоставки да го сториш?” С този риторичен въпрос, Наус ми отговаря как така се е сблъскал с някакво дърво и на какво дължи контузията си. За мен като човек занимавал се с екстремни спортове през целия си живот до сега поведението/действията на Кйелд е/са напълно разбираемо/разбираеми. Разбира се, за треньорът му действията на Кйелд Наус са били в голяма степен изненада. Въпреки че съотборникът му – Свен Крамер се е опитал да го разубеди Кйелд, вместо да върти разтоварващо педалите на тренажора/велоагрометъра, е грабнал маунтин байка си и веднага се е отправил към гората, за да направи един „рън” на трасето за спускане. „Рън”, който въпреки богатия опит на Кйелд в този спорт, завършва катастрофално. От устата на Кйелд Наус това звучи така: „ Ами, прегърнах едно дърво. Блъснах се зверски в него.” Не много приятна прегръдка, която довежда до контузия на рамото. Рамо, което вече седмица е в пластири с цел стабилизация, която обаче да не пречи на пълния обем от движение на раменната става. До изминалия петък Кйелд е на „Парацетамол”. Едва в събота по време на старта за Световната купа по кънки бягане на 1500 метра, Кйелд може да се пързаля без обезболяващи, защото, както той самият разяснява: „Болката вече е поносима.” Е, предстои му обстоен преглед и в болница, за да се избегнат усложнения в случай на микроразкъсвания или друго по-сериозно увреждане в областта на контузената става. А тази става никак не е маловажна в бързото пързаляне с кънки на дълга писта. Първо - тренировъчно състезателите на късите дистанции изхвърлят тежести над 100кг и второ - на ледената писта маховете с ръцете водят до по-голямо ускорение.
За щастие инцидентът в Колалбо не се оказва пречка за Кйелд Наус да печели. Холандецът си тръгна от Хееренвеен с цели два златни медала. Той спечели стартовете на 1500 и 1000 метра.
С контузията се обяснява по-малко експлозивния от обичайното за Наус старт по време на състезанията за Световната купа през изминалия уикенд в меката на кънки бягането „Тиалф”. (Изцяло обновеното вече съоръжение предлага не само перфектни условия за състезания, но и обещава да бъде много енергоикономично. С много естествена светлина в тренировъчните помещения, които са разположени около пистата над трибуните и със слънчевите панели разположени върху ново изградения покрив на ледения овал. ВИП зоната пък е с изглед едновременно, от едната страна към пързалката за хокей, шорттрек и фигурно пързаляне, и от другата страна към пистата за кънки бягане. Коментаторите вече разполагат с т.нар. „скай боксове”, а пишещите журналисти с луксозен ресторант и зала с изглед към пистата, плюс цял един сектор от трибуните, за да могат в случай, че желаят да наблюдават състезанията съвсем отблизо. Единственото, което малко дразни е ужасно силното осветление, но това сигурно е възможно да се коригира. Е, според мен липсва и топлата атмосфера на старото съоръжение, което освен от мен явно бе забелязано и от част от кънкобегачите. „ Атмосферата вече е много по-стерилна, няма го и прекия контакт с феновете.” С тези думи Шани Дейвис коментира как намира обновения „Тиалф”, а Ирене Вюст добавя и това, че подкрепата от трибуните не е същата, както преди, защото поради високите цени на билетите част от трибуните са наполовина празни, особено северната трибуна. – бел.на автора)
След надпреварата на 1500 метра, Наус коментира представянето си по следния начин:
„Поради леката си контузия в рамото в първите метри след старта бях по-бавен от обикновено (24.1 сек.). На правата след старта карах с лявата ръка на гърба. Никога обаче досега не съм бил толкова бърз в двете междинни обиколки (25.9 и 26.6 сек.), които са след първите 300 метра. Много съм доволен от това, защото тренирах много здраво, за да се случи това да успея да поддържам високо темпото на каране от старта до финала. Технически също карах много чисто тези 1500 метра. Имаше един момент на излизането на единия от завоите (накрая на първата обиколка) при разминаването със съперника ми в серията – Патрик Руст, които е и мои съотборник в „Лотто-Юмбо” , но въпреки почти едновременното ни излизане от завоя, разминаването се получи добре. Моята преценка за това, че ще мога да мина зад Руст без да убивам скоростта си се оказа безпогрешна.”
https://www.youtube.com/watch?v=0AfUqn24jdA
Наистина екстремно се развива и кариерата на Наус, който тази година застрашава да свали от трона по популярност най-великият в последното десетилетие кънкобегач – Свен Крамер. Качествата, за да стори това са налице. Досега може би му липсваше само късмет нещата да се случват по-систематично и да не „колабира” всеки път, след като е стъпил на върха.
Кйелд е бърз. Много е бърз този сезон. Чупи лични рекорди и рекордите на пистите, на които се състезава. В тази връзка, забравих да попитам нещо Кйелд Наус през изминалия уикенд и то бе „ Тази брада, която си е пуснал, много ли е аеродинамична или тя е символ на нещо друго, може би модно течение? Както съм чувала от живелия цели 108 години йога учител Свами Дев Мурти, брадата е връзката на мъжа със земята, по същия начин, както и дългата коса при жените. Толерантността, търпеливостта, спокойствието, целеустремеността, връзката с околната среда, всичко това се свързва с косата и брадата на човека. В библията даже има пример за това как човек загубва силата си, ако се остриже. Като гледам спортните резултати на Кйелд, откакто е започнал да пуска коса и брада, съм склонна да започна да вярвам в тези теории колко е важна косата за успеха на даден човек.
Екстремно се развива и живота на Кйелд Наус извън пистата за кънки бягане. 3-месечният му син Джекс, както не спира да споделя гордият баща, му дава крила. Любовта му дава крила. От нея черпи енергия. Щастието е изписано на лицето му, а единственото, което може да свали усмивката от лицето на Кйелд Наус е споменаването на думата „допинг”. След скандала с „мелдония”, в който бе забъркано името на най-големия му съперник на пистата през изминалия сезон – Павел Кулижников, миналата седмица Световната антидопингова агенция (WADA) публикува и втората част от доклада на Макларън. Доклад базиран на 1166 документа с резултати от направени допинг тестове, графики, извлечения от електронни писма и други. Въпреки, че имената на всички спортисти в доклада са шифровани, лесно се разбира кои са те, като се види в кои дни и дисциплини на даден спорт са се състезавали, така че 3-ма от състезателите по кънки бягане от олимпийските игри в Сочи – руснаците Олга Фаткулина, Евгени Сержаев и Алексей Йесин със сигурност са сред огромния брой действащи лица в доклада на Макларън. От друга страна, в германската преса излязоха публикации базирани на изтекла информация от архивите на Американското антидопинг бюро (USADA), които разкриват какво се разиграва и зад кулисите в спорта в Съединените американски щати. Там вместо подмяна на пробите, както в Русия, се използва възможността да се ползват субстанции и препарати, които са в забранения допинг списък, ако по медицински причини това се налага. Накрая ще се окаже, че почти всички спортисти са астматици или такива с ревматични оплаквания. В мейл изпратен на 30-ти юни 2016г. от служител на Американското антидопинг бюро се споменава следното: „ Молбите за употреба на „Преднисон” от плувци и лекоатлети, който стартират в олимпийските квалификационни състезания за игрите в Рио де Жанейро, не спират. Лудост е какво количество молби пристигат. Много повече от тези преди олимпийските игри в Лондон.” Разбира се, че при такива новини, усмивката, на който и да е било чист спортист би замръзнала. „Наивно от моя страна е било да мисля, че в моя спорт случаите с употреба на допинг са били по-скоро инцидентни, отколкото систематични”, споделя многократната олимпийска и световна шампионка в кънки бягането Ирене Вюст (Холандия). Вюст, която след олимпийските игри в Сочи и след разпадането на отбора, за който се бе състезавала вече 9 години, не бе печелила старт от Световната купа по бързо пързаляне с кънки на дълга писта и която през изминалия уикенд на изцяло обновения леден овал в Хееренвеен, Холандия отново спечели. На 1500 метра тя бе най-бърза.
Дойде момента да цитирам и най-голямата сензация в кънкибягането при дамите този сезон – Нао Кодайра: „Кой е номер едно? Аз съм номер едно.” Това е, на което научава Мариане Тимър своята възпитаничка Кодайра през изминалия сезон 2015/2016. Сезон, който Кодайра прекарва в Холандия и през който живее във ферма на семейство от провинция Врисланд. В Холандия японката се научава да вярва в собствените си възможности, а през лятото на 2016 година, когато се завръща в родината си понатрупва и малко повече мускулна маса. Работи за сила и експлозивност и този сезон резултатите вече са налице и Кодайра започва да бере плодовете на своя упорит труд. Без много помпозност, но с много увереност тя печели старт след старт. Тя е с четири победи за Световната купа на 500 метра от началото на сезона до сега. От 6 старта в спринта, 4 са за Кодайра. Само четири са, защото Кодайра, както много други състезатели пропусна двата старта на 500-метровата дистанция в Астана, Казахстан. Те бяха спечелени от китайката Инг Ю.
Ето ги и останалите резултати от първата половина на кънки сезона от стартовете за Световната купа:
При жените:
На 1000 метра 3 от 4 победи са за американката Хедър Ричърдсън-Бергсма. Тя също, както Кодайра пропусна състезанията в Астана, където победата отиде в ръцете на Михо Такаги.
На 1500 метра отново Хедър Ричърдсън-Бергсма е с най-много победи до момента през сезона, а именно 2. В Хееренвеен през изминалия уикенд тя се нареди на 2-ро място след Ирене Вюст, която постепенно навлиза в спортната форма, в която я познаваме. Спортната форма, която ѝ носи победи. Седмица по-рано в Астана японката Михо Такаги спечели надпреварата на дистанцията от 1500 метра.
На 3000 и 5000 метра чехкинята Мартина Сабликова е с 4 победи от 4 старта.
В масовия старт канадката Иванѝ Блонден и корейката Ким Бо-Рум са с по 2 победи.
В „тийм спринт” надпреварата Япония е с 2 от 2 победи, а в отборното преследване Холандия и Япония са с по 2 победи.
При мъжете:
На 500 метра победителите са много: Роман Креч (Казахстан), Павел Кулижников (Русия), Нико Иле(Германия), Дай Дай Нтаб (Холандия) и Руслан Мурашов(Русия), които е единственият от изброените с две победи до момента.
На 1000 метра Кйелд Наус е 3 от 4 възможни победи. Кйелд пропусна състезанието в Астана, където победата отиде в ръцете на канадеца Винсен де Хетр. На въпроса ми „Защо е предпочел тренировъчния лагер на отбора си в Колалбо пред участието в Астана и това не е ли рисков ход от негова страна, ако има намерение да спечели голямата световна купа?, Кйелд отговори така:
„Взех това решение, защото в края на декември ми предстои много важно състезание – Държавното първенство по кънки бягане на Холандия. От представянето ми там зависи дали ще получа квоти за участие в големите международни състезания, които предстоят през втората половина от сезона. При нас в Холандия конкуренцията е голяма и само една малка част от елитните кънкобегачи получават възможността да представят страната си на международния подиум. Втората причина да избера Колалбо пред Астана е фактът, че сезонът в нашия спорт е много дълъг и понякога се налага да се откажеш от участие в дадено състезание, за да съумееш да се запазиш физически за най-големите надпревари. Не искам да ме разбирате погрешно. Много ми се искаше да пътувам за Астана, но трябваше да избера. Избрах това, което смятам, че е в по-голям мой интерес. Надявам се това мое решение да не ми коства голямата световна купа. Ако искам да бъда на ниво януари и февруари за световните първенства трябва да тренирам. Затова и заминах за Колалбо, за да потренирам и да навляза в още по-добра спортна форма. Е, сблъсъка с дървото не го бях планирал. Обикновено моите маунтин байк изяви завършват без инциденти.”
На 1500 метра победителите са четирима и всички те са с по една победа засега. Свен Крамер (Холандия), Джоуи Мантия (САЩ), Денис Южков (Русия) и Кйелд Наус (Холандия).
На 5000 и 10000 метра Свен Крамер е с 2 победи, канадеца Питър Майкъл с една и Йорит Бергсма от Холандия също с една. Ако Крамер не бе пропуснал последните два старта, със сигурност картинката щеше да е много по-различна.
В масовия старт имаме отново 4-ма шампиони – Лий Сунг-Хоон (Южна Корея), Йорит Бергсма (Холандия), Андреа Джованини (Италия) и Джоуи Мантия (САЩ).
В „тийм спринта” с по една победа са Канада и Съединените американски щати, а в отборното преследване Холандия е с 2 победи, а Япония и Норвегия са по една.
Иначе, като цяло, сезонът дотук е белязан с много оспорвани дуели, изненадващи откази за участия в състезания ( Свен Крамер даже пропусна две дестинации, където се проведоха стартове за Световната купа, като ги замести с тренировъчен лагер. Единият от стартовете бе на домашната му писта в Холандия. Решението му да не участва в надпреварата в Хееренвеен бе доста критикувано и с право предвид статуса на Крамер и ужасно високите цени на билетите за стартовете в „Тиалф”, съперничещи с тези за концертите на звезди от ранга на Бионсе.), стриптийз на пистата (Норвежецът Хавард Холмефьорд Лоренцен , които при падане скъса екипировката си, но продължи да се пързаля по бельо .), пиянски истории (Павел Кулижников и компания вдигнаха Нагано на крака посреднощ, а и за капак на всичко групата пияни руски кънкобегачи бе задържана и от полицията поради липса на документи за самоличност.) и нови допинг разкрития (2-рата част от доклада на Макларън) .
Фани Богданова
заSportal.bg