Първият наш състезател по джетски: България има отбор, с който всички се съобразяват
Кристиян Киров е роден на 14 юни 1983 година в Бургас. Той е първият български състезател по джетски, представящ родината ни на международни състезания, както и създател на първия клуб по джетски у нас - “Съни Бийч Джетски Рейсинг”. Трикратен републикански шампион на България (2014, 2015 и 2016) в клас “Pro Open”, първенец на Балканите в същия клас, вицеевропейски шампион в клас “Runabout Novice Stock” и сребърен медалист от Световните финали в САЩ в клас “Runabout Novice Limited” през настоящата 2016-а.
- Крис, от колко време се занимаваш сериозно с джетски спорт и как започна всичко?
- Всичко започна спонтанно, но смея да кажа, че беше любов от пръв поглед. За първи път бях на състезание с джетове през лятото на 2013 г. в Приморско, но само като зрител. Много ми хареса и на последния кръг в Балчик същото лято се включих и успях да стана втори, като бях със съвсем любителски джет. Първото ми сериозно и истинско състезание беше декември 2014 г. в Тайланд, когато за първи път участвах на международно състезание и се сблъсках с реалността в този спорт. Оттогава до ден днешен след всеки изминал старт ставам все по зависим от този спорт и вече той заема сериозна част от начина ми на живот.- Джетски състезанията набират все по-голяма популярност в България. На какво се дължи това според теб?
- Да, това е много приятен факт за мен. От една страна, това се дължи на усилията, които шепа хора в България полагаме, за да организираме състезания с джетове и да популяризираме спорта. От друга страна, ежедневието на всички стана много напрегнато и на високи обороти, което все повече ще налага необходимостта от практикуването на екстремни спортове. Състезанията с джетовете са един от доста опасните и екстремни спортове и аз лично намирам начин да се отърся от напрежението в работата и ежедневието, докато карам. Така че самият спорт сам по себе си е привлекателен и за състезатели, и за публика и това неминуемо ще помогне за развитието му и в България.- Сравняват джетски спорта с хоби. Има ли нещо вярно в това?
- Ами аз лично го приемам като мое хоби, защото, за да го наречем професия, означава някой да ни плаща, за да го правим и да се занимаваме изключително и само с това от сутрин до вечер като истински професионалисти. Такъв състезател в България все още няма и дълги години няма да има. Като цяло това е една от сериозните трудности, с които се сблъсквам на големите международни състезания, защото аз карам джет за удоволствие и развлечение, а на старта до мен има истински професионалисти с огромен опит. Но очевидно това не ни пречи да побеждаваме, това просто ни затруднява.- У нас няма тренировъчни бази. Как се подготвя един състезател през зимата и как тренира ежедневно през студените месеци?
- Да, за съжаление няма нито бази, нито хора, които могат да ти кажат как да се подготвяш. Аз съм първият български състезател по джетски и трябва сам да намеря правилния подход към правилната подготовка. Обикновено ползвам съветите на професионални фитнес инструктори, защото физическата подготовка е едно от най-важните неща. Състезанията са много тежки и изморителни и ако не си добре подготвен физически, по-добре да си стоиш вкъщи. Второто най-важно нещо е да караш машината при всяка една възможност и по възможност при по-лоши метеорологични условия, защото колкото по-трудно е на тренировка, толкова по-лесно е на състезанието. През зимните месеци не е никак приятно. Аз карам до началото на декември - преди Световното първенство в Тайланд, и след това продължавам тренировките на вода през пролетта. Друг много важен фактор е опитът, който обаче не се тренира, а се трупа с всеки изминал старт и състезание.- Позиционират джетски спорта сред “най-скъпите” спортове, вярно ли е?
- В началото, когато започнах да се състезавам в България, отговорих на същия този въпрос по следния начин: „Не е скъпо да участваш на състезания с джетове, стигат ти няколко хиляди да си купиш джет, а после само зареждаш бензин и участваш на състезания.“ Когато започнах да се състезавам професионално, срещу истинска конкуренция на международната сцена, осъзнах колко съм грешал. Джетски спорта е изключително скъпо занимание и почти непосилно за сам човек. Постоянното развитие на технологиите налага нуждата от обновяване на техниката ежегодно и почти всеки сезон аз трябва да инвестирам в нова машина, която да е конкурентна на старта. Иначе нямаш шанс. Няма смисъл дори да опитваш. Освен това всички тези участия по света ни струват много пари - пари, които на този етап се налага да плащаме от собствения си джоб.- Уменията и опита или самата машина са по-важни в едно състезание?
- И двете, плюс огромна доза късмет. Без достатъчно умения и опит няма как да се възползваш от качествата дори и на най-бързия джет, както и обратното - дори да си най-големият талант на света и да знаеш какво правиш, ако нямаш достатъчно бърз джет, нямаш шанс. А дори и машината и уменията ти да са на супер ниво, ако си си забравил късмета вкъщи, пак няма да спечелиш. Като цяло рецептата “Шампион” е доста сложна.- След по-малко от 20 дни заминавате с твоя отбор за Тайланд. Какво е настроението на екипа?
- Ние винаги заминаваме на състезание с приповдигнато и добро настроение, защото все пак правим всичко това, за да се забавляваме. Това е третата ми поредна година в Тайланд и последна в клас “Runabout Novice Stock”, защото заради доброто ми представяне през този сезон на всички участия от 2017 г., ще бъда изкачен едно стъпало нагоре в клас “Expert”. Затова много искам да приключа участието си в “Novice” клас с победа и световна титла. За мен това би означавало много.- Какви са твоите очаквания за състезанието?
- Ще кажа първо какво е желанието ми. Аз искам да донеса първата световна титла за България от този спорт. Винаги заставам на старта с мисълта за победа, а не за класиране в петицата, например. Вече натрупах опит от няколко международни състезания. През 2016 г. спечелих Балканска титла, вицеевропейска титла и бронз от Световните финали. Тези постижения ми дават по-голяма увереност на старта, а стартът в джет състезанията е най-важното нещо, защото който спечели първия буй, почти със сигурност печели и гонката. Друг много важен факт е, че след Световните финали в САЩ имаме изключителна машина, която със сигурност е на топ ниво, а тази година с нас ще бъде един от най-добрите механици в света - Омар Гутиерез, който е част от най-добрия тийм в света DEAN’S TEAM USA. Неговото присъствие и познания определено са преимуществото за мен и нашия отбор.- Подценяват ли България на международни състезания?
- Не бих казал, че някой ни подценява, по-скоро ние сме непозната страна за този спорт. Той съществува повече от 35 години, а България за първи път се появи на международната сцена с моето първо участие в Тайланд през 2014 г. Дори мисля, че предизвикахме интерес с присъствието си, защото президентът на Световната федерация по джетски - Скот Фрейзър, ме засече в асансьора на хотела и ме попита аз ли съм българинът, за който е чувал, и каза, че следи огромен интерес представянето ми. Истината беше, че до този момент дори не знаех кой е този човек. Джетски обществото е много приятелски настроено и гостоприемно и ние бързо си намерихме място в него. Винаги сме имали добри класирания и всички състезатели знаят, че България има отбор, с който трябва да се съобразяват.- За първа година българско дете взима участие на международно състезание. Разкажи ни малко повече.
- Да, така е. Тази години моят малък джетски приятел Александър Петров от Добрич, който скоро навърши едва 14-години, ще участва на Световното първенство в Тайланд в клас Junior Ski (прав джет). Познавам Алекс от състезанията с джетове, които организираме лятото по родното Черноморие. Той е изключително талантлив състезател. Кара прав и седнал джет еднакво добре, но в Тайланд ще има право да кара единствено прав джет в клас деца 13-15години. Това лято взех решение да спонсорирам участието му в Тайланд, за да му дам шанс да види истинското лице на този спорт и да се изправи срещу истинската конкуренция. Защото спокойно можеш да си първи в България и последен на световното. Все пак аз мисля, че той има голям потенциал за добри постижения в този спорт, ако подходим правилно към неговото изграждане като състезател. Ако този спорт има бъдеще у нас, то това бъдеще се казва Алекс Петров.