Батето спасил Олимпиадата в Сеул от бойкот
Бившият член на МОК Иван Славков убедил своите колеги от останалите социалистически страни да участват на Олимпийските игри в Сеул през 1988 година. Това твърди кумецът на Батето Петър Михнев. Както е известно, Сеул'88 е най-успешната Олимпиада за родния спорт - взимаме 35 медала, от които 10 са златни. "Иван Славков е главният "виновник" спортистите от някогашните социалистически страни да участват на Олимпиадата в Сеул през 1988 година. По партийните върхове се насаждаше идеята да се бойкотират и тези Игри. Но Батето бе главното действащо лице участието на атлетите ни да бъде спасено.По високите етажи на властта се заговори за пореден бойкот, тъй като Южна Корея бе съюзник на САЩ. Говореше се, че за нашите спортисти няма да има сигурност, ще има идеологически диверсии и тем подобни. Разбира се, Батето бе сред първите хора, които чуха за това. И не загуби нито минута време. Първо привика в офисите на БОК един по един посланиците на всички социалистически и приятелски държави и ги убеди да предадат на правителствата си, че нов бойкот на Олимпиада ще бъде голяма глупост както и от спортна гледна точка, така и от политическа.Батето беше уникален човек и пред него нямаше никакви прегради, не защото бе зет на Тодор Живков. В България и социалистически страни това значеше много, но в МОК и извън соцлагера бе може би дори пречка. Там хората гледат съвсем други качества, такива, които притежава дадената личност. И там оценяваха Иван много високо. Член на МОК не се става с политически протекции, роднински връзки с държавни лидери или такива подобни неща. Всеки сам си заслужава мястото.Батето беше човек, който можеше да седне в кръчмата с бачкаторите и да си говори с тях, все едно че е един от тях. В същото време водеше разговори на високо ниво с политици, държавни ръководители, висши спортни деятели. Иван имаше уникална харизма, която за секунди му печелеше приятели от всякакви среди. Но и беше изключително ерудиран, умен и съобразителен, което се цени сред хората от елита, било той спортен, политически, бизнес или просто в хайлайфа, който го приемаше с отворени обятия", разказва Петър Михнев пред "България днес".