Марадона изхвърли Англия с Божията ръка и Гола на ХХ век

Mондиал’86! Или Марадониал’86. Това е Световното първенство на Диего Армандо Марадона. Това са финалите, на които "лос гаучос" печелят втората си световна титла. И всичко благодарение на гениалната десетка. Историята обаче вероятно би могла да има и друг завършек, ако Марадона не бе използвал "свръх естествени сили"... Диегито първо измамва съперниците си като най-изкусен мошеник, а после показва какво има отвъд границата на съвършенството и приковава в себе си очите на цял свят. "...И справедливост за всички", с тази фраза започва един от великите филми с Ал Пачино. Наистина в спорта, а и в живота, справедливостта е от първостепенно значение. Какво е справедливост? Най-често срещаното определение за нея е свързано с идеята за равенство. Същевременно справедливостта е юридически фактор резултат от договореността за правата и задълженията на хората. Когато говорим за футбол, и децата знаят, че там освен за двамата вратари или когато се изпълнява странично хвърляне играта с ръка е забранена. Когато падне гол след игра с ръка и той бъде зачетен определено на лице е несправедливост. Точно такъв е случаят и в горещия следобед на 22 юни 1986 г. Един сложен разказ за един голям мач, след който англичаните и до днес ближат солени рани. И в центъра на всичко е той – Диего Марадона. В този четвъртфинал и Аржентина, и Англия влизат горе-долу с равни шансове. Аржентинците преди това са елиминирали Уругвай в един сив и груб мач, докато родоначалниците на футбола плячкосват Парагвай с класическото 3:0. Предисторията на този двубой на "Ацтека" обаче излиза от рамките на Мондиал’86. Аржентина и Великобритания не отдавна са били във война, заради т.нар. Фолкландска криза, довела до смъртта на 255 британци и 649 аржентинци. Преди мача и от двата лагера са категорични, че тук става дума за спорт и това няма нищо общо с войната, но впоследствие Марадона заявява: "Макар преди срещата да бяхме казали, че мачът няма общо с войната, знаехме за убитите аржентински момчетата, как са били избивани като малки пилета. И това бе реванш". Селекционерът на Аржентина д-р Карлос Билардо залага за този четвъртфинал на схема 3-5-2, преминаваща на моменти и в 3-6-1. Марадона подпомага в предни позиции Хорхе Валдано, а когато геният трябва да се изтегли по-назад, където да продължи с магиите си, той се смесва с останалите петима халфа Буручага, Енрике, Олартикоечея, Джусти и опорният полузащитник Батиста. Аржентинците изнасят един много приятен мач, в който не само Марадона показва брилянтна техника. Странно е, че горе-долу със същите футболисти тимът на Билардо не е и бледа сянка на себе си четири години по-късно в Италия, но това е друга тема. Боби Робсън нарежда англичаните в класическо 4-4-2. Пред Питър Шилтън карето в отбрана е съставено от стопера Тери Фенуик и либерото Тери Бътчър, а бекове са Гари Стивънс (дясно) и Кени Сансом (ляво). Четворката в средата на терена е Глен Ходъл – Питър Рийд – Стивън Ходж –Тревор Стивън, а пред тях остриета са отпушилият се вече на Мондиала Гари Линекер и Питър Биърдсли. Като цяло Аржентина излиза с далеч по-правилна настройка за мача, като англичаните проспиват срещата, докато не падат два гола във вратата им. Преди почивката южноамериканците се забавляват по терена и още при първите каскади от финтове на Марадона звездата на КПР Фенуик си заработва жълт картон. Все пак в началото европейците имат прекрасен шанс за гол, но Биърдсли не успява да вкара топката в опразнената от Пумпидо аржентинска врата. Всичко интересно се случва след почивката. В 51-ата минута Марадона за пореден път слаломира между англичаните, когато една върната към Шилтън топка довежда до ситуацията, която ще се превърне в легендарна. Опитният вратар скача да боксира топката с една ръка, но под носа му 165-сантиметровият Марадона скача и с ръка... Стоп! Това е моментът, в който Дон Диего пропуска възможността да седне на вечния трон с Краля Пеле. Топката е в мрежата – 1:0. Тунизийският рефер Али Бенасър и българският му помощник Богдан Дочев признават гола. Англия понася коварен удар под пояса. Ето какво пише Богдан Дочев за този епизод в книгата "Божията ръка": "Като физически участник и активно действащо лице в този исторически момент, винаги съм заявявал, казвам го и сега, че наистина голът на Марадона бе постигнат с ръка. Съдийското тяло узакони една антифутболна несправедливост". Българският рефер изтъква и няколко фактора повлияли на преценката му в скандалния момент, като указанията на ФИФА за намесата на помощниците в действията на главния съдия в наказателното поле; изричното подчертаване от страна на Бенасър, че не иска сътрудничество от помощниците си за наказателните полета и др. На пресконференцията след мача Марадона, като същински Пилат Понтийски, си измива ръцете с култовата реплика: "Голът бе вкаран с главата на Марадона и с Божията ръка". Над две десетилетия по-късно в интервю за ВВС Диего признава, че е играл с ръка и се извинява за деянието си. Срещу него с микрофона е не кой да е, а Гари Линекер – играчът, никога не получил дори жълт картон в кариерата си. Линекер с усмивка отвръща на Марадона: "Спокойно, Диего. Аз никога не съм те винил за този гол във вратата ни. Вината е на съдията и помощника му". По този повод в любопитна възстановка на ситуацията Питър Шилтън и един журналист опитват да повторят сценката от "Ацтека", като Шилтън е категоричен, че извинението на Марадона е дошло доста късно. "Извинявай, Питър", казва журналистът, който е дегизиран и играе ролята на аржентинеца след гола. "Добре, Диего. Ето това е, така се прави. Няма нищо. Прощавам ти. Обещай, че няма да правиш повече така и всичко е наред", отвръща легендата на Нотингам Форест. Няколко години по-рано Марадона захапва Шилтън. "О, Шилтън. Имаш се за велик, но много интересно ако топката мине голлинията ти, но само ти го забележиш и реферите не отсъдят гол, ти ще идеш ли да им кажеш, че е имало гол, а?". Да се върнем в Мексико през 86-а. Тече 54-ата минута. Само 180 секунди след като поразяващата ръка на Бог се е стоварва върху Англия. Марадона подхваща една топка в центъра и със знаменит рейд оставя зад себе си четирима английски играчи, а накрая елиминира и Шилтън, за да вкара най-красивия гол в историята на Световните първенства. Преди няколко години анкета на сайта на ФИФА определи този шедьовър на Марадона за Гол на ХХ век. "В началото исках да подам на Валдано, но накрая аз я вкарах", шегува се за този гол легендата на Наполи. Боби Робсън вече няма задръжки и вкарва в игра Джон Барнс и Крис Уодъл, които заиграват по двете крила, а на границата на вратарското поле се забиват Линекер и Биърдсли. 4-2-4, като в центъра остават само Ходъл и Ходж. Много активен по левия фланг е Барнс, който в 80-ата минута качва топката на главата на Линекер, с което Гари печели голмайсторския приз на шампионата. Секунди преди последния съдийски сигнал Барнс и Линекер повтарят упражнението, но този път топката невероятно не влиза в мрежата. Край! 2:1 за Аржентина и Диего и компания продължават напред. Перата на английската преса са насочени изцяло към южноамериканския магьосник. "Мексико ще запомни Марадона не като блестящ футболист, а като обикновен измамник", пише "Дейли Мирър". "Марадона е голям футболист, но е нисък по морал", отсича "Гардиън". Великият Дон Диего обаче е повел своя тим към световната купа и няма сила на света, която да го спре. АРЖЕНТИНА – АНГЛИЯ 2:1, 1/4-финал на СП 86 1:0 Марадона (51) 2:0 Марадона (54) 2:1 Линекер (80)АРЖЕНТИНА: Пумпидо, Браун, Кучуфо, Руджери, Батиста, Буручага (Тапия), Марадона, Енрике, Джусти, Олартикоечея, Валдано. Треньор: Карлос БилардоАНГЛИЯ: Шилтън, Стивънс, Сансом, Фенуик, Бътчър, Ходъл, Рийд (Уодъл), Стивън (Барнс), Ходж, Линекер, Биърдсли. Треньор: Боби РобсънСЪДИЯ: Али Бенасър (Тунис) ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Батиста (Арж); Фенуик (Анг);СТАДИОН: "Ацтека", Мексико Сити, 114 580 зрители