Много спорна дузпа донесе третата купа на Германия

"Ние, германците, никога не губим три пъти под ред", казва Франц Бекенбауер в навечерието на финала на Световното първенство през 1990 г. Кайзера визира загубените от Бундестима финали през 1982 и 1986 г. "Слава Богу, че Диего Марадона е аржентинец. Той отново ще ни направи световни шампиони", надява се пък д-р Карлос Билардо. На 8 юли 1990 година светът вижда третия германски триумф. Пред погледа на София Лорен и Лучано Павароти в Рим отборите на Бекенбауер и Билардо изиграват най-скучния финал за световната купа. Да караме по хронология. Бундестима и "лос гаучос" пристигат във Вечния град след драми с дузпи в Торино и Неапол. Германите са отстранили в един напълно равностоен мач Англия. Марадона, който призовава неополитанците да подкрепят Аржентина, а не Италия, и неговите колеги сюрпризират горчиво домакините. Ден преди финала Италия и Англия изиграват един приятен за гледане мач за третото място в Бари и така на "Олимпико" трябва да се реши 14-ия двубой за златната купа. За първи път в историята два отбора повтарят финалния сблъсък от преди 4 г., а аржентинският треньор Билардо има уникалния шанс да дублира титлата и да се изравни по този показател с легендата Виторио Поцо. Великият Кайзер Франц пък е на прага да стане втория след Марио Загало - световен шампион и като футболист, и като треньор. Фаворити са германците, които играят далеч по-атакуващ и по-стойностен футбол. От началото на Италия`90 Аржентина играе на мускули, като проблясъците на световните шампиони са рядкост. Три са решаващите фигури в редиците на Билардо - Марадона, вратарят Гойкоечея, който се прочува като велик майстор в спасяването на дузпи, и бързакът Каниджа, който наказва фатално Бразилия и Италия. Именно Каниджа обаче е големият отсъстващ за финала, тъи като дългокосият футболист си изкарва глупав жълт картон в полуфинала с домакините. Билардо залага на 3-5-2, като напред на Марадона партнира играещият в Италия Густаво Десоти. Тримата вътрешни халфа на Аржентина са полузащитниците на Лацио и Щутгарт Педро Тролио и Пепе Басуалдо, както и героят от финала на Мексико`86 Хорхе Буручага. Фланговете на полузащитата са укрепени от други двама представители на Серия "А" - Нестор Лоренсо (Бари), който е отляво, и Роберто Сенсини (Удинезе). Оскар Руджери, Хуан Симон и Хосе Серисуела оформят защитната линия пред Гойкоечея. Германия не изневерява на основния си стил на Италия`90 и Кайзера нарежда своите в 3-5-2. Пред Бодо Илгнер в отбрана са Клаус Аугенталер, Юрген Колер и Гуидо Бухвалд, като последният пази персонално Марадона. В ролята на бекове крила действат Томас Бертхолд и Анди Бреме, а в полузащитата са разположени капитанът Лотар Матеус, Томас Хеслер и Пиер Литбарски. Нападението е водено от Руди Фьолер и Юрген Клинсман. Почти всички 74 хиляди по трибуните на "Олимпико" подкрепят Германия, като италианците все още не са надживели болезненото си отпадане на полуфинала. Това си проличава при изпълнението на химните, а сякаш, за да дразнят още повече домакините, аржентинците излизат в цветовете на "Скуадра адзура". Получава се един изключително сив финал, в който интересните ситуации са не повече от пет. Преди почивката Фьолер от близо праща топката над вратата, а Марадона стреля неточно от удобна позиция от фаул. Това е един от най-леките мачове в кариерата на вратаря Бодо Илгнер, към чиято врата няма един точен шут през целия финал. Аржентинците откровено играят за дузпи, а впоследствие стават и първия състав, който не вкарва гол в двубоя за трофея. През второто полувреме Литбарски бие един от характерните си удари, след като е пробил през двама на скорост, но кълбото профучава до гредата. В 64-ата минута се случва нещо историческо - резервата на "лос гаучос" Педро Монсон получава червен картон за грубо влизане в краката на Клинсман, с което аржентинският бранител става първия изгонен във финал на Световно първенство. Стигаме до развръзката. Минутата е 84-а. За едно падане на Фьолер в наказателното поле на световните шампиони мексиканският рефер Кодесал дава дузпа в полза на Германия. Аржентинците протестират, но решението е взето. Интересно е, че малко преди това Кодесал подминава далеч по-чисто нарушение в близост до голлинията на Гойкоечея срещу Аугенталер. Самият съдия след време признава, че отсъждането му е било много пресилено. Дилемата пред Бундестима е кой да се нагърби с шампионския шут. Щатен изпълнител на наказателните удари при германците е капитанът Лотар Матеус. Великата германска десетка обаче се отказва от изпълнението, като по-късно Лотар признава, че е имал проблеми със своите бутонки преди финала и не се е чувствал готов за дузпата. Така с уникално тежката задача се заема Бреме. Следва нисък удар, отчаян плонж на Гойкоечея и топката се оплита в долния ляв ъгъл за 1:0. Германия ликува, ликува и Италия. Гойкоечея е на път да се разплаче. За всички е ясно, че Аржентина няма сили да се върне в мача в оставащите 5 минути. Нещо повече - в самия край Десоти удря при спряла игра Колер, за което Кодесал праща втори аржентинец под душовете преждевременно. Южноамериканците показват безцеремонно поведение и при награждаването, когато плачещият Марадона не подава демонстративно ръка на президента на ФИФА Жоао Хавеланж. Германия е новият световен шампион, като войниците на Кайзер Франц са заслужения победител на италианското Мондиале. Тук е мястото да се кажат и няколко по-обобщителни думи във връзка с турнира от 1990 г. и този скучен и дефанзивен мач за титлата. Световните финали винаги са били мерило за това до къде e стигнал футболът и именно там се вижда какво ново се е появило и какво старо е отмряло в играта. Макар на Мондиале`90 да се изиграват 3-4 изключителни мача, цялостната насоченост на турнира е отрицателна, като финалът в Рим най-точно отразява облика на първенството. Цели 20 от общо 52 мача в Италия завършват с под 1,5 гол, което води до най-ниската резултатност в историята. Показателен е и фактът, че най-добрият футболист на планетата по това време - Диего Марадона, не вкарва нито един гол в Италия. Мондиалът, който се провежда в обстановка на драматични политически промени (СССР, Чехословакия и Югославия вървят към разединение, а Германия към обединение), ще се запомни и с неадекватните съдийски отсъждания, като именно такова решава и спора за купата. Всички отрицателни явления от Италия`90 карат ФИФА да вземе спешни мерки за доброто на играта. Така например Мондиале`90 е последното Световно първенство, на което за победа в груповата фаза се дават две точки. Сериозно вече започва да се гледа и на идеята за повече от две разрешени смени. След 4 години Мароко става първият тим направил три. От САЩ`94 е въведено и правилото вратарят да няма право да играе с ръце с топката, когато тя е върната от негов съотборник - едно правило, което спомага за по-голямата динамика на футбола. Слабата посещаемост на Италия`90 кара ФИФА да промени наложената традиция поставените отбори в групите да играят срещите си в един град. Италия`90 е и последното голямо футболно първенство, на което имената на играчите не са изписани над номерата им на гърба. Така на принципа, че за да се оправи едно нещо, то трябва първо да се развали, Световното първенство от 1990 г. дава явни сигнали за заболяване в най-популярния спорт и футболните босове се заемат моментално да приложат адекватно лечение. Да хвърлим за последно поглед на вечерта на 8 юли 1990 г. Отборът, който единствен на турнира не показва слабост в нито една фаза на играта, закономерно триумфира като световен шампион. Лотар Матеус вдига купата над главата си, а под божествената мелодия на ариата "Nessun dorma" прозвучават и заключителните салюти на Италия`90. Докато германците правят почетни обиколки и се радват със златните си медали на гърдите, на таблото на "Олимпико" се изписва финалното "Ciao Italia, Hello USA".ГЕРМАНИЯ – АРЖЕНТИНА 1:0, финал СП 90 1:0 Бреме (85 - дузпа) ГЕРМАНИЯ: Илгнер, Бертхолд (Ройтер), Бреме, Колер, Аугенталер, Бухвалд, Литбарски, Хеслер, Фьолер, Матеус, Клинсман. Треньор: Франц БекенбауерАРЖЕНТИНА: Гойкоечея, Басуалдо, Буручага (Калдерон), Десоти, Лоренсо, Сенсини, Серисуела, Руджери (Монсон), Симон, Марадона, Тролио. Треньор: Карлос БилардоСЪДИЯ: Едгардо Кодесал Мендес (Мексико)ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Фьолер (Г); Тролио, Марадона (А)ЧЕРВЕНИ КАРТОНИ: Пердо Монсон (А) 65’; Густаво Десоти (А) 87’СТАДИОН: "Олимпико", Рим, 74 000 зрители