Легендата на българския футбол Христо Стоичков се съгласи да даде интервю за най-тиражния вестник на Скандинавския полуостров "Афтонбладет" в навечерието на световната квалификация между родните "лъвове" и Швеция. В разговора с колегата Микаел Вагнер, осъществен със съдействието на вестник "Труд", Камата е пределно откровен и разказва интересни спомени от срещите си с шведите в годините, когато беше на върха на славата. Предлагаме ви най-интересните акценти от интервюто.
"В началото искам да поздравя всички шведски запалянковци, а след това да изразя и моята тъга за случилото се с Клас Ингесон (б.р. – бившият шведски национал почина преди две години от рак). С Томас Бролин съм играл в Парма и знам, че те бяха добри приятели. С Бролин имаме много спомени заедно. Същото е и с Хенрик Ларсон, който има място в моето сърце. Той помогна много на Барселона да спечели Шампионската лига през 2006 г. Ларсон е добро момче във всяко отношение. Никога няма да забравя и Томас Равели – един от най-трудните вратари, срещу когото съм играл", заяви Стоичков.
"В момента съм анализатор на американския спортен канал "Унивижън" и дори ще коментирам мача България - Швеция. Ще бъде интересно. Признавам си, че съм доста далеч от българския футбол. Нямам възможност да го следя в детайли. Разбира се, надяявам се България да победи. Аз не успях нито като футболист, нито като треньор. Но пък и вие не забравяйте, че вече Ленарт Йохансон не е президент на УЕФА. Тогава лесно се класирахте навсякъде. Сега ви е доста по-трудно. Иначе винаги е било интересно да играя срещу Швеция. Аз съм и последният българин, който вкарва гол в този мач - беше пре есента на 1993-а. Тогава и двата отбора не само на световното, но и на полуфиналите".
"Заради различни неща ние не успяхме да надградим от най-големия ни успех през 1994 година. България е малка държава, но винаги сме имали качествени футболисти. За нас през 2004 година дори беше успех, че сме част от 16-те най-добри в Европа. Жалко е, че футболният съюз не прави нужното за да върви футболът ни нагоре".
"България никога не е била само Стоичков. В живота ми не употребявам думата "Аз". В националния отбор на България, в ЦСКА, в Барселона, в Парма и във всичките ми останали отбори сме били "ние". А в това "ние" се включваха страхотни футболисти. Иска ми се не само някой българин да ме настигне, но и да ме надмине. Да спечели Шампионската лига, България да стигне повече от четвъто място на мондиал. Дали ще сме живи да го видим? Не вярвам.
"Успехите на "Златан Ибрахимович говорят сами за себе си. Той е пример за младите не само с футболните си качества, но и с характера на победител. Следил съм цялата му кариера, въпреки че не сме имали допирни точки. Фактът, че моят приятел Жозе Моуриньо реши да му предложи нов договор в Манчестър Юнайтед, е показателен за качествата му".
"Парите подлудиха футбола. Не мисля, че един човек струва 222 млн. евро. За мен например Барселона плати на ЦСКА 4 милиона долара. Не се сравнявам с Неймар, който е страхотно момче и отличен футболист. Щом има кой да плаща, значи парите са реални".