Павлин Иванов: Да играеш за България е чест, а у дома и стените помагат

Вече за трета поредна година София ще е домакин на Европейско първенство за момчета до 16 години, Дивизия В. Това лято, от 10 до 19 август три зали в столицата ще посрещнат талантите на 24 страни. Шампионатът отново ще се проведе в три зали – „Триадица“, „Арена Армеец 2“ и „Универсиада“. Тази година ще има и едно по-специално участие. Официален посланик на първенството в България ще е националът при мъжете и шампион с тима на Лукойл Академик Павлин Иванов.

Изборът на родения в Ямбол гард не е случаен. Докато играеше в националните отбори за подрастващи, Павлин беше неизменен лидер. Той беше избиран за Най-полезен играч на шампионатите до 16-години в Португалия (2009) и до 18-години – във Варна (2010), където приза му връчи лично Тодор Стойков. Попадна и в Идеалния отбор на турнира в София до 20-години (2012).

Павлин Иванов, Алекс Симеонов, Димитър Димитров – това са все играчи, чиито звезди изгряха на шампионата във Варна и са истинско доказателство за това, че „У дома изгряват звезди“. С тяхна помощ отборите на България неизменно се изкачваха в Дивизия А – цел, която стои пред всички наши национални гарнитури за подрастващи.

Павлин Иванов е ярък пример за това как със скромност, постоянство и трудолюбие можеш да преминеш през всички тимове за подрастващи на страната и да се превърнеш във фактор в мъжкия национален отбор. Не е случаен и фактът, че за второ поредно лято той е сред избраниците на Любомир Минчев, който от 2 до 16 август ще се бори за място в следващата фаза на квалификациите за Световното първенство в Китай през 2019 г.

Списание „За баскетбол“ върна Павлин назад в годините и го помоли да разкаже за емоциите от времето, когато играеше като кадет и юноша за България на европейските първенства в София и Варна. Ето какво ни каза той:

- Вече си утвърден играч в мъжкия национален отбор. Мина обаче труден път. Утвърди се като лидер на отборите за подрастващи на България, в които играеш от 16-годишен. Какви чувства предизвикват спомените ти от тези години?

Спомням си само с добри чувства, бяхме малки, беше забавно, като че ли нямаше чак такова голямо напрежение, поне не върху нас, играчите.
 
- Спомняте ли си със съотборниците си тези лета, в които играехте като тийнейджъри за България?

Харесвам много момчетата от набор 92,93 и 94 и се радвам, че съм имал честта тогава да играя и да побеждавам заедно с тях. С някои и до сега продължаваме да сме в един отбор.

- Колко труден беше пътят ти от национал на кадети до 16 години до мъжкия национален отбор?

Всеки един млад състезател иска да играе в мъжкия национален отбор на страната си. Бях концентриран изцяло върху баскетбола, гледах нищо да не ме разсейва по пътя към целта. Аз съм човек, който вярва в труда. Така че, не бих казал, че ми е било толкова трудно и не съжалявам за нищо, което съм изпуснал в тийнейджърските ми години.
 
- Какво е за теб да играеш за България? И да играеш за България в България?

Една дума. Чест!

- Играл си на две европейски първенства в България. Във Варна станахте шампиони, в София класирахте страната за пореден път в Дивизия А. Кои са най-хубавите ти спомени?

От тези две първенства по-хубавите ми спомени са от Варна, където изпълнихме и двете си цели да класираме отбора в Дивизия А и да станем шампиони.
 
- До колко феновете в залата помагат за успехите?

Много помагат, винаги ми е приятно да играя в пълна зала, да чуя химна и скандирането на публиката "Българи, Юнаци!"