Новият олимпийски шампион на 400 м едва преборил смъртта

За много кратко време Уейд ван Нийкерк се превърна от талантлив спринтьор на 200 м в олимпийски шампион и световен рекордьор на 400 м! Истината е, че той винаги се е стремял да пресече най-бързо финалната линия.

Роден е преждевременно през 1992 г. Появява се на бял свят в шестия месец и тежи малко повече от килограм.



Днес майка му Одеса Сварт обича да се шегува с преждевременното раждане на сина си - "бърз още от старта" - 11 седмици преди термина и два пъти по-тежък от златния олимпийски медал, който спечели в Рио.

Одеса, самата тя атлетка, и първият й мъж Уейн ван Нийкерк, талантлив скачач на скок височина, били предупредени, че малкият може да умре или в най-добрия случай да остане инвалид.



Уейд прекарва няколко седмици в кувьоз в родилното на болницата в Тигерберг. През май тази година той се връща там и дарява 30 000 паунда за разширяване на отделението. "Имало е дни, когато мама не е била сигурна какво ще стане с мен на следващия ден - споделя Уейд. - Толкова съм бил зле.".

През 2005 г, когато Уейн е на 13, родителите му се развеждат и той се мести с майка си в Блумфонтейн. Вторият баща на Уейд – Стивън Сварт, е бегач на дълги разстояния. Днес талантът, който е студент по маркетинг в „Университета на Свободния щат”, поддържа връзка и с двете фамилии. Той има двама братя и малка сестра. „Успехът ми е и техен.



Когато аз плача, и те плачат казва новият шампион, който нарича себе си „Уейд Мечтателя” в социалните мрежи. Първите му стъпки в атлетиката са свързани с втория му баща: „Буквално обух неговите обувки. Той ми даде първите шпайкове „Асикс”, които имаха смешни цветя. Не ми харесваха много, но се привързах към тях. Това беше, преди да вляза в националния отбор за юноши. Бях никой, дори не бях в отбора на Свободния щат.”



Но от мига, в който Уейд постъпва в училището "Белвил" в Кейптаун, Одеса знае, че е родила шампион. В училището, където "децата стават победители", малкият печели шампионата на ЮАР на 100 м до 11 г., а на следващата година е обявен за "Спортист на Белвил". Талантът му на 400 м проблясва, когато дебютира при мъжете през 2011 г. Три години по-късно печели сребро на Игрите на добра воля в Глазгоу, а на световното в Пекин изкачи най-високото стъпало. Премията от $60 000 за първо място на световното е само малка част от финансовите изгоди, които идват с навлизането в орбитата на звездите на атлетиката, но Ван Нийкерк е здраво стъпил на земята и продължава да бъде скромен и вглъбен в себе си: „Няма да подлудявам с парите, които вече имам.



Ще инвестирам в недвижими имоти и ще се опитам да си взема къща. Имам още идеи, но ще трябва да ги премисля, а и ще говоря с родителите си, за да преценя кои са най-добрите опции.”
Одеса твърди, че няма пръст в успеха на своя син, подчертавайки неговата "упорита работа и амбиции".

В Рио тя видя как нейното момче прелетя като хала 400-те метра за 43.03 секунди. Уейд купи самолетни билети за нея, за баща си, за доведения си баща, за приятелката си, баба си и дядо си, както и на още 4-ма роднини. Всички те видяха как той смачка рекорда на Майкъл Джонсън от 43,18 секунди, поставен през 1999 г. Преди триумфа му таткото Уейд, 45 г., разкри: "Той е по-развълнуван от нашето присъствие в Рио, отколкото от самото състезание. Уейд искаше ние да сме тук, затова купи 10 билета."



За баба Софи и дядо Уотън това е първо презокеанско пътуване, докато Одеса ликува, че е отново с Уейд, който преди олимпиадата замина да тренира в Ямайка по покана на треньора на Юсейн Болт и Йохан Блейк. За рождения му ден миналия месец тя му изпрати послание във Фейсбук: "Ти дойде на този свят като най-коравия боец, когото съм виждала. С теб растяхме заедно през годините и аз насадих в теб много неща, както и ти в мен."



                    С личния си треньор - 74-годишната Анс Бота

Преди големия ден в Рио Уейд, който е луд фен на Ливърпул, гледа разгрома на Арсенал с 4:0. По думите му мачът бил много по-изнервящ от финала на 400 м. Майка му Одеса обаче не е толкова спокойна. "Ревнах още с изстрела на старта, а в последните 100 м вече не ми беше останал никакъв глас - споделя тя. - Мисля, че именно любовта и подкрепата носят световния рекорд и златния медал обратно в Южна Африка."

Плюс някои превъзходни бързи гени.



"The Sun"
"7 дни спорт"