Футболната романтика, или историята на един бразилски гений

Понякога футболът е повече от игра. Повече от милионите в банковата сметка, любовта на феновете и купа спечелени трофеи. Понякога футболът излиза извън собствените си предели и се превръща в начин да разкриеш сърцето и душата си. Възможност да подкрепиш слабия, да дадеш лъч надежда и желание за живот на другия.

Така както прави нашият герой преди много години. Считан за един от най-великите бразилски футболисти, капитан на един от най-добрите национални отбори и със сигурност на най-добрия, който не успява да покори световния връх - този от Мондиала в Испания през 1982 година.

Сократес - уникална личност на терена и извън него. Доктор, актьор, певец, композитор, писател, политически активист. Личност, вдъхновяваща милиони не само в пределите на родината си Бразилия, но и далеч отвъд нейните граници.

Един от най-големите фенове, черпили вдъхновение от "Доктора", е брат му Раймар - предпоследният син във фамилията (бел.авт.: Сократес е най-големият). Срещаме се с него в Рибейрао Прето - първо в бара на местен киноцентър във вторник вечерта, а на следващия ден - на стадиона на клубния Ботафого Сао Пауло, където няколко часа по-късно за поредната си тренировка на бразилска земя излиза световният шампион от 1998 - Франция.

"Сократес бе моят идол - не само като професионалист, но и като човек. Той бе личността, която винаги съм искал да бъда. Не да го копирам, разбира се, а просто да бъда толкова честен и прям в реалния живот. Въпреки че той се радваше на много привилегии, никога не се промени и докрай оставаше еднакво добър към всеки един, когото познаваше и с когото разговаряше. Това е нещо, което винаги ми е правило силно впечатление", признава Раймар, който е само с година по-голям от другата семейна емблема - Раи.

И докато Сократес не успява да изведе "Селесао" до златото в Испания'82 или Мексико'86, то легендата на ПСЖ вдига трофея в САЩ през 1994 след историческия пропуск на Роберто Баджо от бялата точка във финалния сблъсък срещу Италия.

Роден в Белем през 1954 година, Сократес се мести именно в Рибейрао Прето, където започва футболната си кариера в Ботафого и същевременно записва да учи медицина в местния университет. Именно заради желанието си да се дипломира, отлага дебюта си с  националналната фланелка до 25-та си годишнина. Днес, повече от 35 години след напускането му в посока Коринтианс обаче, феновете в града продължават да го боготворят. Не само заради уникалния му талант, но и заради отношението му към тях през всичките години.

За изключителния характер, който притежава, говори разказът на Кашаса, един от най-близките му приятели. Сред богатите му истории с капитана на "Селесао" челно място заема една - тази за запознанството им. Въпреки че е бразилец до мозъка на костите си, Кашаса никога не се е интересувал от футбол и публично признава този свой "грях". Именно това привлича вниманието на Сократес, който по-късно нарича галено другаря си: "единственият бразилец, който не обича футбола".


"Сократес с огромна почуда научил от наш общ приятел, че не се интересувам изобщо от това, което се случва по стадионите. Първоначално ми изпрати надписана картичка с автограф: "На единствения бразилец, който не обича футбола!" Изненадата обаче бе пълна, когато един ден се появи на работното ми място и каза: "Слушай, щом футболът не ти е интересен, тогава нека изпием по бира!" Така започна приятелството ни, а след края на кариерата му спокойно мога да кажа, че бяхме неразделни. Открихме нещо, което ни сближаваше повече от всичко друго - културата и бирата", разкрива тайната на дългогодишната си дружба с "Доктора" Кашаса.

Кашаса не е единственият, чиито очи се пълнят със сълзи при спомена за отминалите дни с ексцентричния плеймейкър. Буено е един от най-изтъкнатите музиканти и композитори в Рибейрао Прето. В началото на 90-те години той има редкия шанс да свири на живо в присъствието на своя идол. Привилегия, която, както той самият признава, по-късно води до едно невероятно приятелство и повече от сто написани песни и поеми.

"Беше преди много години. Пеех в един бар тук, в Рибейрао Прето, който вече не съществува. Една обикновена за останалите гости вечер се оказа необикновена за мен. Сред публиката се оказа, че е Сократес със своята съпруга. Бях силно впечатлен от факта, че моят идол, когото съм гледал толкова пъти на стадиона, сега е тук, заради мен. Лично ме помоли да изпълня "Ешпельош" на Жоао Ногейрош, а по-късно вечерта дори ми поиска номера. Щял да ми се обади, така каза. Да посвирим и попеем заедно. Не повярвах изобщо (смее се). Казах го и на жена ми по-късно в колата. Само че още на следващия ден той ми се обади с поканата да го придружа на едно културно събитие. Така започна нашето приятелство. От там насетне винаги когато прекарах известно време с него, се прибирах у дома с едно особено чувство на удовлетвореност, на културна обогатеност. Влиянието му бе невероятно. Горд съм, че имах възможността дълги години да бъда близо до него. Той бе и продължава да бъде моят най-добър приятел", не крие чувствата си Буено при визитата ни у дома му.

Макар от всички свои братя и сестри да е имал най-малко време за споделяне с гения на бразилския футбол, Сократес Джуниър е научил и видял достатъчно, за да бъде възхитен от него. „Едно от нещата в характера на баща ми, което винаги се е отличавало, е, че той никога не ме накара да направя или науча нещо насила. Опитваше се да ме възпитава основно чрез примери - как да говоря с хората, как да се отнасям с тях, как да се радвам на живота и т.н.“

Дарен с велико име, Сократес още в ранните си години осъзнава, че се е появил на бял свят за големи дела. Футболът не го задоволява. Духът му излиза извън пределите на терена и най-великата игра се оказва недостатъчна, за да даде израз на това, което бушува в душата му. Романтичната част от същността му се задоволява с песните и поемите, но Сократес иска повече, за да се чувства изцяло удовлетворен. Той използва интелигентността, културните и политическите си възгледи дори и на терена. Борец за равни права, има огромното желание да превъзпита съотборниците си, да ги подготви за живота след футбола и да им даде възможност да се радват на щастливо и пълноценно съществуване след края на кариерата си.

„Брат ми винаги търсеше полемиката, но в добрия смисъл на думата. Винаги се бореше за това, което смяташе за правилно; за това, което считаше, че трябва да се промени и подобри. Желанието му бе да помогне не само на своите съотборници, но и на съперниците си също. Искаше да им покаже, че футболът не е всичко; че човек трябва да се учи и развива, за да подсигури бъдещето си и след края на активната си кариера“, връща се назад във времето Раймар.

С непримиримия дух и огромно желание, които притежава, е неизбежно за Сократес да не провокира нацията. Заедно с един от съотборниците си в Коринтианс - Владимир, "Маграо" (бел.авт.: от португалски - "Мършавия") превръща всеки един мач в политическа агитация. Високо изпъната ръка нагоре, стиснат юмрук и фланелки с надпис "Демокрация" на гърба припомнят, че дори и в страна с авторитарен режим на управление, обикновените хора също имат право на глас.

Дързостта и смелостта, които демонстрира, печелят одобрението на хората дори и по най-високите етажи на властта. "Президентът Лула (бел.авт.: управлявал Бразилия от януари 2003 до декември 2010) бе толкова възхитен от Сократес, че веднъж ми каза: "Чакай малко!Щом той може да направи такова нещо в един популярен футболен клуб, защо да не го направи и в самата страна дори?" Твърдо убеден съм, че "Демокрация Коринтиана" бе с основна заслуга за падането на режима през 1985 и връщането на демокрацията у нас", допълва Кашаса. Приятелят му обаче така и не пожелава да се "омърси", влизайки в политиката, и никога не се кандидатира за президент, макар че предварително е сочен за сигурен победител.

Дори на прага на смъртта Сократес продължава да изумява общността – със своята чест и способност подсъзнателно да провокира магията в другите. „Той бе винаги коректен и дори когато се разболя и имаше нужда от трансплантация, не пожела по-специално отношение спрямо него и твърдо държеше да бъде вписан с листа от чакащи хора“, разкрива Буено.

„Покрай Сократес се случиха някои наистина интересни ситуации. Той бе нещо като магьосник. Помня, веднъж си говорихме, когато ми каза: „Кашаса, иска ми се да умра в неделя, в ден, в който Коринтианс стане шампион!“ И знаете ли какво стана? Денят, в който Сократес почина – 4-ти декември, бе неделя, а Коринтианс завърши 0:0 с Палмейрас и взе златото в Бразилия“, спомня си днес Кашаса.

Изглежда обаче, че духът на емблематичния бразилец е помогнал не само в този скръбен ден на бившия му клуб. Няколко месеца по-късно "Корингао" приема на „Ещадио Мунисипал“ в Сао Пауло Бока Хуниорс във финален двубой от турнира „Копа Либертадорес“. Бразилският отбор стига за първи път в богатата си история до ценното отличие след победа с 2:0 над аржентинския гранд.

И до днес обаче всички помнят първия гол на героя Емерсон Шейк, който се разписва във вратата на "гаучосите" след пас с пета "ала Сократес" на съотборника си Данило. Близо три години след смъртта си Доктора продължава да бъде жив - там, горе на небето, бдейки зорко над своите най-близки приятели и фенове…