)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Айзея Кенън бе освободен от Трабзонспор, съобщиха от турския баскетболен клуб. Раздялата обаче далеч не премина спокойно, след като в официалното съобщение бяха отправени остри думи. От Трабзонспор връчиха оставката на Айзея Кенън с посланието, че името на бившия играч на Цървена звезда ще остане записано с черни букви в клубната история.
Турският клуб не разкри подробности около причините, поради които 35-годишният американец бе освободен по средата на сезона.
"Пристигането му бе едно събитие, раздялата – съвсем друго. Името на Айзея Кенън е записано с черни букви в историята на Трабзонспор.", написаха от клуба.
В турското първенство Кенън записваше средно по 10,1 точки и 1,1 асистенции, докато в Шампионската лига на ФИБА имаше по-добри показатели – 11,7 точки и 2 асистенции.
„Ако Звезда почука, вратата е отворена! Остана ми дълг към тях!“
Бившият гард на Цървена звезда Айзея Кенън си припомни в интервю за „Меридианспорт“ престоя си в Белград, тежката контузия, която го извади от игра, и отправи послание, което със сигурност ще разпали въображението на феновете на „червено-белите“.
Опитният стрелец не крие, че белградският клуб е оставил дълбока следа в кариерата му и че без колебание би се върнал в лагера на „звездашите“.
"Искаш да играеш там, където те желаят. Ако можем да се съберем отново... Без напрежение. Ако Звезда почука на вратата ми, тя винаги ще бъде отворена. Клубът има специално място в сърцето ми, а и чувствам, че им дължа една година.", заяви Айзея Кенън.
Раздялата с тима, откъдето премина в Трабзон, бе резултат от нещастно стечение на обстоятелствата след тежка контузия на предна кръстна връзка, но Кенън пази само най-добри спомени от Белград.
"Прекарах невероятни години там. Не мога да кажа нищо негативно за Звезда. Единственото, ако изобщо трябва да спомена нещо, е, че исках да се върна и да изпълня тази една година от договора, която пропуснах заради контузия. Исках да остана, но ги разбирам напълно. Беше страхотно да се боря редом до тези момчета, в тази организация, с този мениджмънт и треньорите, които идваха и си отиваха. Да играеш пред тези фенове – невероятно. Залата, толкова много малки деца... Това показва, че бях част от голям клуб. Наслаждавах се на всеки миг. Отиваш в залата, а децата те чакат – и преди, и след мача. Няма нищо, което да не ми е харесало, с изключение на този край."
Той похвали и настоящия състав на „червено-белите“:
"Сега са изградили отличен отбор. Сезонът е дълъг, Евролигата е тежка, но ако постигнат химия, качеството определено е налице.", допълни баскетболистът.
Най-тежкият удар в кариерата си преживява в момент, когато тимът изглежда готов за големи постижения.
"Никола Калинич, Тайсън Картър, Джордан Нвора... Всички. Ние сме близки приятели. Имахме страхотни взаимоотношения, изкарахме предсезонната подготовка заедно. Контузих се в последната контролна среща. Това ме заболя най-много, защото всички се вълнувахме, че ще играем заедно. Можехме да постигнем много, стига да бях останал здрав. Гледах мачовете от вкъщи и въпреки че не можех да ходя, си се представях на паркета, в определени игрови ситуации. Знаех, че мога да помогна, затова ми беше толкова болно. Поддържам контакт и с треньорите, с асистентите, близки сме."
Специално внимание той обърна на Никола Калинич и решението му да смени състезателния екип с място в треньорския щаб.
"От една страна, ме изненада много, но от друга – не чак толкова. Ние вече сме по-възрастни играчи. Двамата сме говорили много по тази тема. Не вярвах, че ще се оттегли веднага, но виждах, че е уморен. Искаше нещо различно – нещо, което не изисква толкова енергия, колкото е необходима за един професионален спортист. Но кой знае. Той е луда глава, няма да се изненадам, ако реши да се завърне."
Сблъсъкът между Партизан и Цървена звезда е останал запечатан в съзнанието му като уникално преживяване, като винаги е изпитвал по-голямо удоволствие от враждебната атмосфера.
"Помня атмосферата, феновете, музиката, факлите, шума, виковете... И трафика! Когато отиваш към „Белградска Арена“, веднага си личи кога предстои дерби и кога обикновен мач. В движението хората са напрегнати. Да излезеш на паркета там за такива двубои е нещо специално. Хубаво е да играеш у дома, но аз съм луд – винаги съм предпочитал гостуванията. Това ми дава допълнителен огън, усеща се богатата история на сръбския баскетбол..."
Въпреки това обстановката на турнира за Купата „Радивой Корач“ в Ниш поставя пред всички дербита в Евролигата и Гърция.
"Когато спечелиш, вълнението от триумфа е невероятно. Купата в Ниш ми хареса най-много, повече от всички мачове в „Белградска Арена“. От двете противоположни страни – феновете на Партизан и Звезда. Беше вълнуващо. Играл съм в гръцките дербита с Олимпиакос, но там никога нямаше привърженици и на двата отбора в залата. Затова Купата е най-хубавата част от това съперничество. Беше наистина забавно дерби. Вкарвам тройка, поглеждам техните фенове, после поглеждам нашите..."
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)