Бившият мениджър на Ливърпул Юрген Клоп сподели съкровени спомени за португалския нападател Диого Жота в нова биографична книга, посветена на живота и кариерата му. Германецът признава, че все още не е успял да приеме смъртта на футболиста, който си отиде от този свят едва на 28-годишна възраст.
Жота и неговият брат Андре Силва загинаха при автомобилна катастрофа през лятото на 2025 година – броени седмици след като Ливърпул, воден от Клоп, вдигна шампионския трофей във Висшата лига.
Съпругата на Диого Жота с разтърсващ разказ за фаталната нощ, отнела живота на звездата на Ливърпул
В биографичното издание „Диого Жота: Завинаги в сърцата ни“ Клоп си спомня момента, в който категорично е решил да привлече офанзивния играч от Уулвърхамптън:
„Гледах мач на Уулвс. Диого се изтегли на левия фланг, използвайки физиката си, изтънчената си техника и огромна мощ. Веднага си казах: 'Искам този играч'. Това беше вътрешно усещане – от онези, на които обикновено може да се довериш.“
Специалистът разкрива, че привличането на Жота се е различавало от обичайната трансферна практика в клуба:
„Обикновено работя в тясно сътрудничество със скаутите и спортните директори. Обяснявам коя позиция трябва да бъде подсилена и те ми представят списък с варианти. В случая с Диого инициативата беше изцяло моя. Поисках подробни анализи за него, защото бях силно впечатлен от качествата му. Имахме нужда от поливалентен състезател, а той можеше да действа на няколко позиции и притежаваше точния манталитет за Ливърпул.“
Клоп не крие, че разговорите за кончината на Жота – семеен мъж и баща на три деца – продължават да бъдат изключително болезнени за него:
„Аз съм на 58 години и знам, че смъртта е неизбежна част от живота. С възрастта човек се научава да приема подобни неща. Но когато чух за инцидента с Диого, изпаднах в пълен шок и не можех да отроня и дума. Не попитах как или къде е станало; просто замръзнах и се опитах да го осмисля. До ден днешен не съм успял да го преодолея. Когато моята асистентка Даниел ме попита дали бих се включил в написването на тази книга, веднага се съгласих – исках да говоря за Диого, да мисля за него. Сега обаче виждам, че изобщо не съм готов. Прекарал съм по-голямата част от живота си в говорене, а в момента думите просто ми убягват. Невероятно тежко е...“