Интервюто на Анчелоти: Най-голямата си грешка допуснах в Реал Мадрид през 2014 година

От Реал Мадрид се обявиха за ощетени в изминалото връчване на наградите на “Златната топка” и бойкотираха церемонията, недоволни от това, че Винисиус Жуниор не беше избран за №1. Награда обаче имаше за треньора им Карло Анчелоти, който беше определен за най-добър сред наставниците. Италианецът не се появи да си вземе приза, но пък даде обширно интервю за “Франс Футбол”. Легендарният специалист кара 28-ата си година като треньор и е единствен в света с пет трофея от Шампионската лига.

Коя е най-специалната ви титла като треньор?
Първото нещо, за което се сещам, е първата ми от Шампионската лига с Милан през 2003 г. След това се сещам за “Десетата” с Реал през 2014 г., както и №14 през 2022 г. Тогава всички смятаха, че кариерата ми е тръгнала надолу след периодите ми в Евертън и Наполи, но ние спечелихме и беше великолепно, много специално.

Вашият най-силен отбор?
Това не е лесно… За най-добрите клубове мога да отговоря: Милан и Реал Мадрид. Но за най-добрия отбор е трудно да се каже. Имал съм честта да ръководя фантастични играчи и отбори. Дори не мога да изброя най-добрите състезатели, които съм тренирал. Моята най-добра единадесетка не съществува, невъзможно е да се направи. Би било неуважително да го направим. Само при вратарите имах Куртоа, Касийяс, Нойер, Чех, Буфон, Перуци, Ван дер Сар, Сиригу... Какви невероятни имена. Как да избирам измежду тях?

Какво бихте променили в кариерата си?
Невъзможно е за период от почти 30 години да взимаш само точни решения. Например сгреших тук в Мадрид - след първия ми сезон (визирайки сезон 2014-2015 - б.р.). Бях много близо до удължаване на договора си, а и клубът искаше да ме задържи. Аз обаче малко прекалих с желанието си за по-висока заплата и от клуба спряха преговорите (той беше уволнен в края на кампанията - б.р.). Това беше грешка, най-голямата ми грешка. Но пък така се поучих.

Приемате ли се за най-добрия треньор през последните 30 години?
Не, не мисля така. Аз спечелих много, но други наставници спечелиха повече от мен. Фъргюсън, Гуардиола или Лобановски. И дори да си помисля, че съм най-добрият треньор за последните тридесет години, какво ще стане? Бихте ли ми издигнали статуя? Не, не.

Как изграждате и развивате футболистите?
Треньорът не прави играча. Талантът е заложен в гените на дадения футболист. Примерно не мога аз да направя Винисиус толкова талантлив. Аз мога да се грижа за такъв играч, да му помагам да бъде професионалист, да бъде сериозен, но да бъде и скромен. Моята работа е да управлявам таланти. Когато говоря с играч, професионалистът е този, който говори. Но ако се обърна към човека, тогава говори човекът с неговия характер. Не съм обсебващ, не съм военен. Аз съм доста спокоен, но и имам правила. Първото от тях е уважението. Искам да бъда уважаван, докато самият аз се старая да уважавам другите. Опитвам се да изградя добри отношения с човека. Не говоря само за футбол с играча. И мисля, че затова обичам да съм тук всеки ден. Говорим както за всичко, така и за нищо: семейство, приятели, храна, политика... Така че може би това е... Приемам този срещу мен като човек, а не като футболист. От професионална гледна точка мога да ги притискам, да изисквам да дават 100% от себе си, защото имам много власт. Имам много сила. Но ви казвам, че чрез личната връзка можете да извлечете малко повече.

Притеснява ли ви, че ви наричат треньор от старата школа, който не допринася с нови идеи?
Не, нямам нищо против. Съгласен съм с мнението, че съм много добър в създаването на добра атмосфера за работа. Но след това всичко се вижда на терена, където става ясно дали си добър, или не си. Личното ми мнение е, че съм много добър тактик, наистина добър. Не бих казал най-добрия, но много добър. Например Гуардиола наложи нов стил. Клоп и германските треньори като цяло също дадоха своя принос. Аз обаче не, не съм измислил нещо, което да се помни. Така че няма “Стилът на Анчелоти”, защото аз не държа на нещо конкретно.

Какви са отношенията с играчите ви?
Аз съм приятел с тях и искам да бъда. Можеш да говориш с мен за всичко. Казвам им, че искам да изградя добри отношения с тях. Запомни, че аз не съм нещо повече от теб. Но и ти не си нещо повече от мен. Връзката трябва да влезе в тази рамка. Понякога момчетата се объркват между времето, когато не съм им треньор, и момента, в който ги тренирам. Оставям някого на пейката и тогава си казвате “Карло го направи резерва“. Не, Карло не оставя Едуардо на пейката. Треньорът Анчелоти оставя футболиста Камавинга сред резервите. Понякога е нужно това да бъде обяснено, изисква се търпение. Играчите могат да забравят, че имаме добри отношения като хора и че треньорът е този, който ги забива на пейката. И там професионалното ми решение се отразява на личните ни отношения. А това не е добре. Опитвам се да обясня: мога да пусна някой друг вместо теб в игра, а теб да те оставя сред резервите, но истината е, че предпочитам примерно заедно да се храним. Не винаги е лесно за разбиране. Но съм сигурен, че добрите отношения с играчите ви помагат да печелите.

Как сте с емоциите?
Често плача. Това е хубаво нещо. Мога да плача дори заедно с някой играч. И нямам проблем с това. Последният тежък емоционален момент за мен беше при напускането на Тони Кроос. А преди него - на Каземиро... Беше трудно. Опитах се да го (Каземиро - б.р.) убедя да остане, но той беше мотивиран да опита ново предизвикателство.

Чувствате ли се добре в компанията на младите футболисти?
Не много. Това е различен стил, различен начин на визията за живота. На тях им е много по-трудно. Те носят много повече отговорност, играят много повече. Натискът, който имат, не е сравним с този от нашето време. Аз лично не усещах никакво напрежение, когато влязох във футбола като състезател. Не бях принуден да играя за семейството си, майка ми дори изобщо не искаше да ставам футболист. Тя се страхуваше, че мога да пострадам. Върху новите поколения обаче натискът е много голям. Има и друга болест: пристрастяването към телефоните. Трябва да се боря с това. Един ден на шега им казах: „Писна ми да гледам мобилните ви телефони в съблекалнята“. Оттук нататък това няма да е така повече. Оставяш го, когато дойдеш да тренираш. Те обаче ми отговориха: "Шегуваш ли се?” Не, сериозно ви говоря. От утре ще е така. И си тръгнах. След тренировката капитанът дойде в офиса ми и каза: “Не можеш да направиш това. Това е лудост, това не може да се случи…”.

Кои футболисти ви оказаха най-голямо влияние?
Паоло Малдини. Той беше специален играч за мен. Беше мой съотборник, стана мой капитан. Той ми помогна много в Милан. Наистина имахме силна, изключителна връзка. Ибрахимович, разбира се, със силния си характер, страхотната си личност. Като цяло най-важните играчи са тези, с които най-лесно се общува. Може да имат голямо его, но това може да е и мотивацията им. Не е голям проблем да имаш голямо его, ако го показваш на терена и се държиш добре. Съотборниците биха следвали такъв играч и ще му помагат. Отборът на Реал от миналия сезон на беше най-лесен за ръководене, защото в съблекалнята не се забелязваше почти никакво его. Ветераните Модрич, Кроос, Карвахал, Начо нямаха голямо его. Те служеха за пример на всички. От гледна точка на отношенията беше страхотно. Никой играч не се е оплакал, че не играе. Беше като в сън.

Има ли Мбапе голямо его?
Не, изобщо няма. Той дойде тук и веднага се интегрира добре в отбора. В добри отношения е със съотборниците си. Той пристигна в отлично настроение.

Какво остана да постигнете?
Преди да се откажа, бих искал да спечеля още една Шампионска лига. И после още една (смее се). Всеки треньор иска да стигне до върха. Но да тренираш Реал Мадрид наистина е… Този клуб е специален, той е най-добрият в света заради своята история, атмосфера и т.н. Целта ми беше един ден да бъда тук. В същото време имаме и Милан, който пък е най-добрият клуб да се учиш на футбол. Имах възможност да водя и двата клуба.

Вече виждате ли си се като пенсионер?
Да, представям си се. Започнах с футбола преди 48 години. Така че започвам да мисля за деня, в който това може да свърши. Какво може да ме накара да кажа стоп? Бих казал, че ще спра, ако Мадрид ме уволни. (смее се). Не знам какво би ме спряло. Моето семейство? Не. Жена ми иска да продължа. (отново се смее.) Сигурен съм, че денят, в който ще се оттегля, ще бъде фантастичен. Имам много да правя и да видя. Бих искал да отида например в Аржентина, Малдивите, Австралия… искам да пътувам. Покрай мен има толкова много деца. Може би бих могъл да тренирам отбор. Ще отида в евентуалния отбор на сина ми Давиде и ще го питам “Какво правиш?” (смее се). Денят, в който се откажа, няма да е тъжен.

Ще отпразнувате ли наградата от “Златната топка” със слънчевите очила и пурата?
Не, ще пия хубаво френско вино. Това ще бъде моят начин да благодаря на “Франс Футбол”. Не пуша пури, те са само за снимка. И въпреки това имам много пури вкъщи (смее се).

Следвай ни: