Травис МакКонико: В България, определено храната е най-доброто нещо

Баскетболистът на Черноморец Травис МакКонико беше гост в подкаста на Националната баскетболна лига, където разказа за пътя си в баскетбола, но и не само.

„Играя баскетбол откакто съм много малък. Беше първата ми любов. Както повечето деца, пораснах играейки други спортове – американски футбол, бейзбол, дори съм опитвал и екстремни спортове. Баскетболът обаче винаги беше моята любов №1 и нещото, което обичам да правя. Започнах на 4 и досега обичта ми към играта остава и тя ме доведе до мястото, където съм днес. Това е и моята професия, което означава, че отдавам огромна част от живота ми на баскетбола. Уважавам играта и я обичам.

Когато бях малък карах много скейтборд и това беше докато станах на 13-14 години. След това пък се бях запалил по мотокроса и малко по сърфа. Такъв вид спортове, които мисля се водят за екстремни.

Шон Смит: Когато бях малък, баща ми винаги казваше, че като стана на 18 ще ме изрита от вкъщи

Израствайки в Щатите, както знаете ние сме наясно и си знаем само САЩ, нямаме много информация за Европа и другите континенти. Така че аз мислех, че НБА е единственото място, където мога да играя професионално и това беше моята цел. Когато стигнах последна година в гимназията и осъзнах, че нямам оферти от университети, си казах, че НБА може би няма да ми се случи. Да, все още имам много малък шанс, но не е реалистично и започнах да оглеждам къде мога да играя професионално и започнах да се допитвам до някои треньори и съотборници с цел да науча повече за европейския баскетбол. Наистина реших да играя професионално по време на втората ми година в колежа, когато започнах да го планирам и да проучвам къде мога да играя след завършване на университет.

Звезда на Черноморец за Емил Стоилов: Ще има страхотна кариера

Определено тренер Вас беше първият, който ми се обади, като изключим моя агент, казал ми за интереса към мен. Имах приличен сезон в Швеция и след края му имах някои оферти. Не бях на върха в лигата, но направих това, което мога. Моят отбор стигна до плейофите, където отпаднахме в първия кръг. След този сезон имах няколко оферти да играя от отбори в Австрия, Португалия, Румъния, но всички бяха от отбори по-ниско ниво в класирането. Аз обаче исках да отида в отбор, който ще се бори за нещо в първенството, ще играе евротурнир. При мен решението дойде доста късно, Васил Евтимов ми се обади в края на август. Той дойде сякаш от нищото, всичко звучеше страхотно. Всъщност с Ладариан Грифин сме от един град, израснали сме заедно и се познаваме от деца, играли сме един срещу друг безброй много пъти. По време на обаждането двамата тренирахме заедно в залата, а треньорът прояви интерес към двама ни. Агентът пък ни каза – „Има отбор в България, който иска да привлече теб и Ладариан в пакет“. А той е мой приятел, всичко звучеше страхотно. Отделно с Васил Евтимов и Мишо Капитанов си паснахме бързо и всичко прозвуча като една прекрасна ситуация, която аз реших да приема.', заяви баскетболистът на "акулите".

НБА пристрастията на Шон Смит и Травис МакКонико

Той говори и за отношението на феновете, какво и за позитивните и негативните страни на живота му извън баскетболната зала в България.

"Бургас не е прекалено голям, така че където и да отидем, в ресторант или някъде другаде, виждаме деца, които гледат мачовете или са фенове като цяло. Привържениците ни са страхотни, винаги са много шумни. Винаги стават на крака, когато правим хубаво отиграване. По мой опит, за да привлечеш хора в залата и да създадеш общност трябва да печелиш. Докато стане време за плейофите и мачовете за титлата – феновете ще са десет пъти повече. Надявам се.

17

Най-доброто определено е храната, която е супер евтина, особено в сравнение с Финландия и Швеция. Стандартът там е толкова скъп. Мога да отида на ресторант и да ям два пъти за 22 лева, което са 11 евро. Имаш ястие за сега и едно за по-късно. Цената на храната е едно от любимите ми неща и ям навън често. Това е много готино. Това, което ме изненадва в лоша посока...Може би някои от погледите, които събираме с Шон. Някои хора се шокират от това, че сме различни. Очевидно е, че където и да отидем ще има погледи. Те искат да ни опознаят – във Финландия и Швеция погледите бяха повече като притеснение и хора, искащи да говорят с нас, но тук те зяпат по такъв начин и искат да те чуят как говориш. „Хей, кой си ти? Откъде идваш?“. Ясно е, че навсякъде ни зяпат, но тук е на съвсем различно ниво и в началото беше шокиращо. Но вече казвам „здрасти“ и продължавам напред.", завърши МакКонико.

Следвай ни:

Снимки: Startphoto