Мартин Механджиев пред Sportal.bg: Когато влагаш толкова много усилия, за да реализираш мечтите си, всичко е възможно

Генералният мениджър на Националната аматьорска лига по баскетбол Мартин Механджиев даде специално интервю пред Sportal.bg, в което направи равносметка на изминалата година. През тази есен започна 12-ият сезон в НАЛБ, като председателят на лигата изрази своите виждания относно евентуалните подобрения, акцентира върху мероприятията в първа дивизия на шампионата и сподели как НАЛБ се превърна в марка в последните 11 години.

- Г-н Механджиев, в навечерието на Коледните и Новогодишните празници, каква оценка бихте поставили на 2022 година, в която завърши 11-ият сезон за НАЛБ и започна 12-ият?

- Най-напред благодаря за поканата! Благодаря и за страхотната колаборация през последните години, в които Sportal.bg отразява мероприятията, които от НАЛБ организираме!

Лично аз съм удовлетворен от постигнатото през 2022 година. Сезон 2021/2022 беше единадесетият пореден за НАЛБ и третият пореден, белязан от световна пандемия. Признавам, че предизвикателството в тази връзка беше огромно и няма как да не съм щастлив, че не просто успяхме да съхраним организацията в тези времена, а тя дори претърпя развитие. Също така, сезон 2021/2022 беше белязан и от ключова промяна, имайки предвид залата, в която се провеждат двубоите от НАЛБ. Промяната не беше планирана, а по-скоро принудителна, но аз лично съм щастлив от начина, по който тази промяна доведе до допълнителен импулс и смятам, че също има принос за развитието на НАЛБ. Благодарение на страхотната колаборация с управата на спортния комплекс и на факта, че имаме възможността да менажираме спортната зала, вярвам, че успяхме да спомогнем и за тренировъчния процес на немалко отбори от НАЛБ. През 2022 година съумяхме и да въведем доста новости в НАЛБ – детайли, които вярваме, че трябва да се изпипват до съвършенство и макар и да не се набиват на очи понякога, съм дълбоко убеден, че всеки ги забелязва. Преди старта на сезон 2022/2023 също хвърлихме много усилия в подобрения на определени компоненти. При някои отчитам, че не успяхме да постигнем перфектен резултат – с видеото, например, но имайки предвид ресурсите, с които разполагаме, смятам, че дори и там има подобрение и сме на прав път.

- Има ли нещо, от което не сте доволен и бихте искали да се подобри?

- Аз съм перфекционист и искам всичко винаги да е на максимално високо ниво. В този ред на мисли, със сигурност мога да отчета много насоки, в които искам да вдигнем нивото на организацията. Преди малко загатнах за видеото. Честно казано, сигурен съм, че доста от другите компоненти, в които искам да надградим, ми правят впечатление само на мен. Затова и както винаги съм казвал, предпочитам да покажем с действия желанието си да се развиваме вместо с думи.

Нещо, което със сигурност прави впечатление, е че за поредна година първа дивизия не е това, което ни се иска да бъде. Интересът към нея е по-малък отколкото ни се иска и масово отборите предпочитат да се състезават в по-долните дивизии. Тук е моментът да изтъкна факта, че в последните години наистина втора, трета и четвърта дивизия са прекрасни. Кризата в първа вярвам, че е временна и се дължи на съвсем обективни причини. През годините в първа дивизия са взимали участие отбори, които не смятам, че са осмисляли това, което правим и което се стремим да правим. Визирам повече напрежение, конфликтни ситуации, победи на всяка цена, агресия и прочие. Очевидно това не е останало незабелязано от останалите отбори и смятам, че тук е разковничето. Не смятам, че някой отбор е безкрайно притеснен дали ще загуби от някой много силен съперник в първа дивизия – по-скоро хората търсят възможност да се забавляват и без значение дали са победили или загубили, да останат с усмивка след края на дадения мач.

- Как смятате, че ще се върне интересът към първа дивизия?

- По естествен път. Отборите трябва сами да се убедят, че могат да изпитват насладата от играта и в първа дивизия. Пътищата ни неминуемо, често и безвъзвратно, се разделят с тези, с които имаме концептуални различия. Това може да бъде начинът и да се промени реномето на първа дивизия. Разбира се, отчитам и че има отбори, които не се считат за конкурентни при много силните отбори в първа дивизия, но наистина вярвам, че това е второстепенна причина.

- А не се ли притеснявате, че това „пречистване“ може да доведе до намаляване на отборите?

- Смятам, че това е начинът да съхраним идеята си и да я развиваме. Бройката на отборите никога не е била самоцел, но фактите показват, че през годините тя нараства. Ако бройката на отборите беше самоцел, вероятно можехме досега многократно да сме взели решения за двоен, троен или четворен лиценз, благодарение на който един играч да може да се състезава в няколко различни отбора. Може би по този начин отборите можеха да бъдат и 100 в първенството в София, но не сме предприели действия в тази посока, тъй като напълно осъзнаваме и негативите при такова решение.

- 11 години са много време. Както вече стана дума, в момента се провежда 12-ият сезон на НАЛБ. Как организацията успява да оцелее и да се развива в рамките на повече от десетилетие, за да можем смело да кажем, че към днешна дата се е превърнала в марка?

- Вярвам, че когато влагаш толкова много усилия, при това непрестанно, за да реализираш мечтите си, всичко е възможно. Независимо от трудностите. Винаги съм изтъквал и симбиозата между опит и ентусиазъм. В унисон и с предходния въпрос, категорично убеден съм, че винаги и всичко трябва да лежи на принципна основа, независимо в кой момент и на кого това няма да се хареса. Предполагам, че това звучи утопично за нашите географски ширини, но смятам, че е една от причините да колаборираме успешно с толкова много хора през годините и да сме намерили толкова много съмишленици, на които сме спечелили доверието.

- Вие сте семеен мъж, вече имате и дете, но въпреки това сте постоянно в залата. Как издържате и колко пъти сте си казвали, че искате да спрете?

- Натовареността безспорно е сериозна. Ако трябва да бъда честен, пряката ми ангажираност в залата е сравнително малък процент от цялостната ми ангажираност за НАЛБ. Дори често възприемам времето си в залата като почивка на фона на останалата част от дейността. Както многократно съм споделял обаче, всичко това ми е на сърцето, доставя ми удоволствие и не го приемам като тежест. Отговорността е голяма, но вярвам и че примерът, който бих могъл да дам чрез всичко това, е че когато правиш нещо трябва да се влагаш изцяло, да си отдаден и да не допускаш никакви компромиси.

Може би бих се радвал, ако занапред имам възможност да бъда по-ориентиран към ръководните си задължения и действително да не съм до такава степен ангажиран и оперативно, но на този етап ситуацията е такава.

Тук трябва да маркирам и че с всяка година комуникацията с отборите, благодарение главно на масово много интелигентните и коректни ръководители, става все по-продуктивна, а с това и дейността не е обвързана с толкова негативни емоции, както е било преди години, например. Това е още една от причините да вярвам, че няма нищо лошо в това пътищата ни да се разделят с хора, с които имаме различни разбирания. В крайна сметка всеки може да търси щастието си, където намери за добре.

- Освен генерален мениджър на НАЛБ, за втора поредна година сте и състезател в отбора на Скай Уокърс, с когото бележите сериозен прогрес. Играли сте и в 12-те сезона на НАЛБ. Как виждате промените през годините като участник?

- Това, че играя, макар и на пръв прочит да е свързано с „конфликт на интереси“, през годините ми е помогнало страшно много и за развитието на НАЛБ. Това е така, тъй като съм наясно какво биха харесали участниците, защото аз съм един от тях. Едно от последните нововъведения в тази посока, абстрахирайки се напълно от награди, статистики, класации и прочие, е свързано с видео повторенията. Чрез тях, при разумно използване от страна на даден отбор, той може да бъде изключително облагодетелстван. Фокусът ни беше да елиминираме изцяло влиянието на реферите, за да може отборите да са спокойни, че всичко лежи на принципна основа и е максимално справедливо. Вярвам, че го постигнахме.

Една от ключовите промени през годините действително отчитам, че е тази, която споменахме и преди малко – че вече мнозинството от отборите се стремят да се забавляват и в много редки случаи някой гони победа на всяка цена. А дори, когато това е така, обикновено е с позволените средства. Тоест, смятам, че във все по-голяма степен постигаме това, което искаме – хората да се забавляват и да си тръгват удовлетворени от залата, независимо от крайния изход на мача.

Конкретно за Скай Уокърс, през годините установих, че ми доставя много по-голямо удоволствие да съм част от процеса по изграждане на даден отбор. Отидох в София Хоукс, когато отборът беше записал 1 победа в редовния сезон през сезон 2014/2015. Впоследствие изградихме солиден отбор и спечелихме доста победи и медали, включително за трето място във втора дивизия през сезон 2015/2016, а през сезон 2016/2017 спечелихме и титлата във втора дивизия. Сега Скай Уокърс имаше десетина победи за 5 сезона откакто участва в НАЛБ и винаги беше в дъното на класирането. В същото време ми допадна ентусиазма и сериозното отношение на тима и основно на ръководителя му. Счетох, че мога да бъда полезен за развитието му и приех поканата. Към днешна дата се радвам, че взех това решение.

- Определено Скай Уокърс бележи невероятен прогрес в последните 2 сезона – солидно представяне в плейофите на трета дивизия през миналия сезон, бронзови медали от турнира за купата, а сега отборът зимува на трета позиция във втора дивизия. Какви са целите пред тима и лично пред Вас?

- Личните ми цели са свързани с това да се забавляваме, да мога да играя максимално дълго на максимално високо ниво и да се чувствам полезен. Разбира се, че състезателният елемент е значим и всеки се стреми към максимално добро класиране, но фокусът ми, а смятам и на отбора като цяло, изобщо не е свързан с класиране на всяка цена. Желанието ни е да се забавляваме покрай любимата си игра.

- Какво бихте си пожелали за 2023 година и какво ще пожелаете на всички участници и хиляди фенове на НАЛБ?

- Пожелавам на всички да сме здрави, щастливи и да продължим да се забавляваме покрай любимата си игра. За НАЛБ – да продължим да разширяваме границите на баскетбола у нас и да реализираме краткосрочните си цели, както и да положим основите на дългосрочните такива. Но както вече стана дума – нека говорим за факти, а не за намерения. Благодаря за интервюто и весели празници!

Снимки: НАЛБ

Следвай ни: