ЦСКА 1948 се похвали с три поколения армейци

Ръководството на ЦСКА 1948 се похвали с три поколения армейци. Става въпрос за младата надежда от дублиращия състав на клуба Теодор Иванов, който е внук на легендарния вратар на ЦСКА Илия Вълов и син на бившия капитан на армейците Валентин Илиев. 

"На 23 юли дублищарият състав на ЦСКА гостува на Лудогорец II в мач от втория кръг на Втора лига, завършил с нулево равенство 0:0. Двубоят предложи куп любопитни ситуации пред двете врати, но до попадение в него така и не се стигна. До голяма степен заради силната игра в защита на двата тима. Именно в центъра на отбраната на „армейците“ в този сблъсък беше едно 18-годишно момче, за което гостуването в Разград със сигурност ще бъде наредено сред най-щастливите мигове в кариерата му. Името на този младеж е Теодор Иванов. 

Футболист, който в този ден направи първите си крачки в мъжкия футбол и то с екипа на ЦСКА! За голяма част от феновете този състезател е непознат, но отговорността, която той носи на плещите си несъмнено ще го мотивира да се докаже в армейските редици по възможно най-бързия начин и с изявите си на терена да спечели доверието на наставника на дубъла на ЦСКА. Това обаче няма да бъде никак лесно! Защо? Причината е, че треньорът на Теодор е човекът, дал му път не само във футбола, но и в живота – легендата на „червените“ - Валентин Илиев, който е негов баща! 

Храбрият защитник на ЦСКА от близкото минало е един от любимците на армейските фенове. С фланелката на отбора записва 149 мача и вкарва 14 гола, от които най-незабравим, разбира се, е онзи за победата с 1:0 на "Анфийлд" над действащия европейски клубен шампион Ливърпул в мач от третия предварителен кръг на Шампионската лига през август 2005 г. Илиев става шампион на България с "армейците" през 2005 г. и вдига и Купата на страната с тима през 2006 г. В множество от мачовете си за "червените" носи и капитанската лента на отбора, за да циментира името си сред незабравимите армейски бойци и да бъде запомнен като истински лидер на терена и извън него. В кариерата си има и 23 официални мача за националния отбор на България. 

През 2016 г. той за пореден път доказа, че носи непримирим мъжки характер и изигра голяма роля при полагането на основите по възраждането на "червената" идея, като застана начело на ЦСКА 1948 и изведе тима до последователни титли от четвъртия и третия ешелон, за да влезе клуба в професионалния футбол, а днес води с плам дублиращия тим на „армейците“. Родом от Плевен, в юношеските си години синът на Валентин Илиев – Теодор, вече е носил екипите на италианските Верона и Тернана преди да се присъедини към отбора на ЦСКА U19 през 2022 г. с амбиция да следва пътя не само на баща си, но и на дядо си – бившия вратар на „армейците“ Илия Вълов. Стражът е двукратен шампион на България с „червените“ през 1989 г. и 1990 г., както и носител на Купата и Суперкупата на страната от 1989 г. 

Полуфиналист за Kупата на националните купи през 1989 с ЦСКА. Илия Вълов е вратарят, изиграл основна роля при решаващия мач за класиране на полуфиналите в престижната надпревара, след като в реванша срещу холандския Рода Керкраде блести със страхотни намеси, с които отказва противниковите нападатели. Сблъсъкът трябва да бъде решен след изпълнение на дузпи, където рециталът на Вълов продължава и той отразява цели четири наказателни удара и изпраща ЦСКА на полуфинал срещу Барселона. 

Там „армейците“ биват елиминирани, но Героят от Керкраде се отличава с още едно емблематично спасяване, като парира дузпа на не кого да е, а на самия Гари Линекер. Вълов има и 34 мача за националния тим на България и е част от селекцията на „лъвовете“ за световното първенство в Мексико през 1986 г. И така на 23 юли Теодор Иванов тръгна смело по стъпките на две легенди на ЦСКА, за да наследи с гордост армейския дух и да продължи семейните традиции. Защото обичта към ЦСКА се предава от поколение на поколение! Всички в клуба пожелаваме на младия талант това да бъде началото на един прекрасно футболно приключение, изпълнено с куп победи! Успех, Теодоре! Ти можеш! САМО ЦСКА!", написаха "червените".

Следвай ни: