Светът на спорта приветства новите насоки на МОК за участието на трансджендъри в спортни състезания

Новите насоки и препоръки на Международния олимпийски комитет (МОК) за участието на трансджендъри в спортни съревнования бяха приети като "новаторски" и разчупват доскорошното схващане за безусловно превъзходство на транссексуалните жени, но и те си имат своите недостатъци. Това пише агенция АП, осланяйки се на мненията на експерти в областта. 

"С новите насоки МОК подчертава важността на това всеки човек, независимо от неговия пол или сексуална ориентация, да може да участва в спортни състезания от най-високо ниво. За централата това е важно да се случва в обстановка, свободна от обиди и ограничения", обобщава агенция АП. 

Новите насоки на МОК не са обвързани с конкретен закон и позволяват на отделните спортни федерации сами да решават дали участието на даден спортист е подходящо, или не. "Така МОК не е в позиция да налага правила и да дефинира критерии за участие в отделните спортове и дисциплини, а те са разнообразни и попадат под различни юрисдикции", продължава информацията. Новите насоки бяха приветствани публично от трансджендъра Куин, която през лятото спечели златен медал с футболния отбор за жени на Канада. Тя бе първият трансджендър, взел участие на Олимпийски игри. 

"Обикновено светът на спорта не се интересува от проблемите на атлетите и това важи най-вече за трансджендърите. Насоките на МОК обаче са новаторски и те ясно казват, че спортисти като мен нямат нечестно предимство срещу останалите на терена и че всеки човек заслужава уважение", казва Куин, цитирана от АП. 

Д-р Джами Тейлър, преподавател по политически науки в университета в Толедо и експерт в сферата на ЛГБТ общността, смята, че колкото и хубаво е МОК да не се огъва под обществения натиск, насоките си остават просто насоки. "Много хора си мислеха, че МОК ще се пречупи под критиките за участието на Лорел Хъбард (новозеландска трансджендър състезателка във вдигането на тежести) на Олимпиадата. На пръв поглед обаче изглежда, че новите насоки полагат основите на включването на трансджендърите в международните спортни състезания", казва тя. 

Д-р Тейлър обаче отбелязва, че МОК не задължава никого да прилага насоките (изписани в шест страници и наричани от Тейлър и целия свят "standard six"), което позволява спирането на трансджендър състезателки от турнири. "Напълно очаквам това да продължава да се случва. Може би скоро няма да имаме универсални правила и към момента изглежда, че всеки спорт ще си изгражда различни стандарти по отделно. Като пример лесно мога да използвам бокса и гимнастиката, които изискват коренно различни умения, качества и физика", добавя тя. 

Насоките на МОК не задължават донякъде и заради обществения отпор, които биха получили, ако бяха правила. Причината е изтъкната от Йоана Харпър, която е трансджендър и професионален спортист. Тя също казва, че приветства опитите за включване на трансджендърите в елитния спорт, но също така подчертава, че не бива да се смята, че те нямат никакво нечестно предимство. 

"Трансджендър жените по принцип са по-високи, по-здрави и по-издръжливи от цисджендърите (хора, чието чувство за полова принадлежност отговаря на биологичния пол, установен при раждане), а това носи предимства в редица дисциплини. Не е логично да искаш от спортните федерации да следват универсални правила от днес за утре. Изграждането на такива може да отнеме години, ако ли не десетилетия", казва тя.

Следвай ни: