)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Триото Майк Конуей, Хосе Мария Лопес и Камуй Кобаяши с Toyota 7 донесе четвърта поредна победа за японския производител в „24-те часа на Льо Ман“ след едно перфектно изпълнено състезание.
Тримата започнаха маратонското изпитание от полпозишъна и бяха начело в почти целия ход на състезанието. На финала те завършиха с аванс от точно две обиколки спрямо екипажа на Toyota 8 (Себастиен Буеми, Казуки Накаджима и Брендън Хартли). За тях драмите започнаха още в първия истински завой на състезанието, когато Оли Пла с Glickenhaus 708 не прецени правилно спирането си за шикана „Дънлоп“ върху мокри асфалт и отнесе Буеми. До края на обиколката швейцарецът имаше едно спиране на пистата както и едно излитане от трасето на „Арнж“.
Тези проблеми обаче бяха само началото на премеждията за победителите от последните три години. В последните часове те трябваше да се борят с повреда в горивната система, която им позволяваше да прави стинтове от само 6-7 обиколки вместо стандартните 12-13. Подобни проблеми в по-късен етап се появиха и при лидерите, но тяхната преднина им гарантира победата въпреки тях.
Третото място в генералното класиране грабна Alpine 36 (Никола Лапиер, Матьо Ваксивиер и Андре Неграо), които завъртяха с четири обиколки по-малко от победителите. Въпреки силното си темпо те нямаха шанс да се борят с двете Toyota-ти със своето остаряло и преработено LMP1, което не им позволяваше спокойно постигане на същата дължина на стиновете като тези на лидерите. Освен това френския екип загуби и много време с две завъртания за Лапиер и Ваксивиер. Последни във водещия клас Hypercar останаха двата болида на Glickenhaus с номера 708 (Пла, Пипо Дерани, Франк Майле) и 709 (Райън Бриско, Ромен Дюма, Ричард Уестбрук).
В LMP2 спорът за победата след много драми и инциденти бе решен от само 0.727 секунди. Триумфът грабна екипажът на WRT 31 (Робин Фрайнс, Фердинанд Хабсбург, Шарл Милеси), а второто място бе за Jota 28 (Том Бломквист, Шон Галеал, Щофел Вандоорн). Двата отбора се движеха втори и трети в началото на последната обиколка, но повреда за водачите от WRT 41 (Луи Делетра, Роберт Кубица, Йефей Йей) им позволи да излязат начело. Трети на подиума заради невъзможността на WRT 41 да финишира, третото място в LMP2 грабна екипът на Panis Racing 65 (Уил Стивънс, Жулиен Канал, Джейм Алън).
Голяма част от фаворитите в този клас, в който на старт застанаха общо 24 автомобила, загубиха шансове за победата още в началото на нощта. Тогава над „Сарт“ започна да вали и това доведе до няколко инцидента, които извадиха от спора за победата Jota 38 (Антъни Дейвидсън, Антонио Феликс да Коща, Роберто Гонзалес), G-Drive 26 (Франки Колапинто, Роман Русинов, Ник де Врийс), United Autosport 23 (Уейн Бойд, Пол ди Реста, Алекс Лин) и United Autosport 32 (Джонатан Абърдийн, Мануел Малдонадо, Нико Жамин).
GTE Pro битката бе решена още в нощните часове на състезанието, като победата в категорията грабна AF Corse Ferrari 51 (Джеймс Каладо, Алесандро Пиер Гиди, Ком Ледогар), който победиха с 1:35.914 минути състава на Corvette 63 (Антонио Гарсия, Ники Катсбург, Джордан Тейлър). Тройката бе затворена от Porsche 92 (Кевин Естре, Нийл Яни, Михаел Кристенсен).
Триумфът в GTE Am отново бе за AF Corse Ferrari, като там победата бе за екипажа с номер 83 (Алесио Ровера, Франсоа Перодо, Никлас Нилсен), които завъртяха общо 340 тура по трасето с дължина от 13.626 километра. Второто място в аматьорската категория с пасив от 2:17 минути грабна TF Sport Aston Martin 33 (Фелипе Фрага, Бен Кийтинг, Дилан Перейра), а подиума допълниха Iron Lynx Ferrari 80 (Матео Кресони, Калъм Илот, Рино Мастронади), които останаха на две обиколки от победителите.
Снимки: ACO
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)