Владимир Алекно: Върнах се, за да печеля!

Владимир Алекно: Върнах се, за да печеля!

Владимир Алекно се завърна на скамейката на Зенит (Казан).

За мотивацията, преговорите с Иран и гледната точка за треньорската професия.

Владимир Романович, как е вашето здраве? Готови ли сте за тежък сезон?

Подобрих здравето си, благодаря. През януари  претърпях сериозна операция на гърба. Там вече имам цяла структура. Летя със специален документ, защото на летищата винаги звънят металдетекторите. Чувствам се добре и се надявам, че няма да има проблеми с полетите на дълги разстояния. Само това  малко ме безпокои.

През зимата все още се съмнявахте да възобновите кариерата си. С каква мотивация се върнахте?

Да печеля. Волейболът е делото на живота ми, може да се каже, наркотик. Проблемът е, че не умея да губя. Съвсем наскоро загубихме от Урал в мач от предварителния етап на Купата на Русия. Срещата не беше важна, но излязох от мача мокър, не можех да заспя. Приемам всички поражения през себе си – това е голям минус за здравето, но  по друг начин не се получава.

снимка:Роман Кручинин zenit-kazan.com

 Миналият сезон премина за вас в необичаен статут. Колко трудно беше да наблюдаваме процеса отвън?

Всичко беше наред с тренировъчния процес. Той беше добре организиран и отговаряше на изискванията на отбора. За това не се притеснявах, въпреки че от време на време обсъждахме неща с Алексей Вербов. Но самите игри, особено отговорните и важни, предизвикаха много стрес и вълнение. Особено когато завършваха неуспешно. Още по-трудно е да гледате отвън, отколкото да сте сами в играта в този момент.

Предложихте на Вербов още един сезон да работите заедно …

Да, само че сега участието ми ще бъде по-активно. След като анализирах годината на работата му, почувствах, че за него е твърде рано да отиде на самостоятелно плаване, исках да му помогна. Той вярва, че вече е утвърден треньор. Тъй като той получи предложение от Кузбас, това означава, че и те мислят така. Можем да се радваме само на Алексей. Отборът му играе добре сега.

снимка:sport.business-gazeta.ru

Разделихте ли се по приятелски начин?

Разбира се, как иначе? Струва ми се, че съм изпълнил мисията си по отношение на него. Виждах го като треньор, когато беше волейболист. Той гореше с това, поглъщаше опита на треньорите през цялата си игрова кариера. Алексей прекара много време в Зенит като либеро, имаше към него  уважение и доверие. Това доведе до идеята да го оставя в Зенит и да му дам възможност да работи като треньор. Ръководството на клуба подкрепи тази идея. Ако нямаме доверие и не даваме шансове на младите, ние никога няма да имаме свои собствен Веласко. Убеден съм, че руският национален отбор трябва да бъде трениран от руски треньор. Следователно трябва да ги подготвим. А самите млади треньори трябва да се учат – да усвояват всичко, да използват най-добрите практики.

След сезон 2018/19 казахте, че отборът трябва по някакъв начин да се освежи. Вербов успя ли ?

По отношение на волейбола не видях големи промени. За да бъда честен, сега е трудно да изненадате с нещо във волейбола. Толкова е перфектно, че буквално някои нюанси решават. Но що се отнася до комуникацията с отбора, двамата с Вербов сме напълно различни хора. Имаме различен темперамент и подход към работата. Той насърчава демокрацията, методите за убеждаване. Не съм привърженик на това. Струва ми се, че демокрацията в един екип създава анархия. По-консервативен съм, олдскул. Има задача – трябва да я изпълните.

Понякога ви наричат много твърд треньор.

Понякога постфактум разбирам, че съм прекалил. Но повярвайте ми – лесно е да общувате с мен, ако сте играч, който не се страхува от работата. Можем да обсъдим всякакви въпроси, някой свободен уикенд. Не понасям мързеливи хора, следователно може да се появи твърдостта.

Кое е по-лесно – работа с играчи, които вече имат вкус на победа или гладни?

Вероятно с гладните. Когато загубихме финала от Кузбас, аз казах, че те бяха гладни и ни беше писнало от победи. През последните два сезона загубихме почти всички титли. Хегемонията свърши – това е. Урал вече ни бие. Можем да кажем, че имахме втори отбор, някои от играчите не бяха там, но всичко това са глупости. Накарахме всеки да почувства, че може да играе с нас и може да ни победи.

Ако преди пет години ситуацията с мотивацията щеше да бъде разрешена с един поглед или среща, сега ще е необходимо да се извърши сериозна работа в тази посока. Ясно е, че всичко е индивидуално. За същия Макс Михайлов или по-рано Сергей Тетюхин няма разлика колко титли вече е спечелил, но за някой става по-трудно да се мотивира. Ще работим. Мисля, че момчетата вече са пропуснали големи победи.

Споменахте Михайлов, с когото работите в клуба  11-ти сезон. Имало ли е сериозни конфликти през годините?

Нямаше конфликти. Винаги има недоразумения и това е нормално. Макс има свое мнение, своя позиция, той е амбициозен човек и максималист. Имахме спорове за това, че го гонeх от залата, но той не искаше да си тръгне. Той казваше, че ако след тренировка не изпълни още 20 сервиса, тогава няма да може да сервира нито веднъж по време на играта, въпреки че ги е тренирал през цялата седмица. По-трудно беше да го спирам. Няма нужда да го карам да работи. Дори с някои микроувреждания, готов е да се превърже  и да играе.

снимка:fivb.com

Треньорът ли определя  успеха на отбора или качеството на играчите?

Ясно е, че без Михайлов и Леон нямаше да спечеля толкова много титли, дори и челото ми да беше  седем сантиметра. Резултатът силно зависи от набора от играчи, защото те са тези на корта. Но ролята на треньора понякога е незаслужено омаловажена. Той подготвя играчите, избира тактика и може да ги променя по време на играта, прави замени, взема таймаути и видео повторения. Всичко това се отразява и на резултата.

Ервин Нгапет е творческа личност. Има ли карт бланш на игрището или трябва да играе според системата?

Обсъждахме много тази тема. Нгапет вече е сформиран играч и ми се струва, че ако го поставите в строга рамка за волейбол, нищо добро няма да се получи. Има елементи, при които той трябва да свърши определена работа. Но например за мен е глупаво да му кажа как най-добре да заеме позиция в защита. Личният му инстинкт, четенето на ситуацията му позволява да включи шоуто на  площадката.

снимка:fivb.com

През лятото взехте поляка Бартош Беднош. Полските колеги казват, че това е човек с характер.

На високо ниво няма играчи без характер. Що се отнася до Бартош, той, така да се каже, знае собствената си стойност. Но когато го разглеждах, разговарях с колеги, които са работели с него и получих цялата необходима информация. Мисля, че ще намерим общ език.

Изглежда, че никой друг играч на Зенит не получава толкова критики като вашия син Лоран …

Знаете ли, това е едностранна критика. Това не е дискусия или спор. Не можете да отговорите на тези хора, които вече са заели определена позиция. Препоръчах му да не  обръща внимание, не знам дали чете коментари в интернет или не. В самия отбор му е по-трудно от всеки друг, можете да попитате другите играчи. Изисквам от него по-строго и по начин, който не винаги прилагам към другите.

снимка:zenit-kazan.com

През лятото се появи информация, че вие сте сред кандидатите за поста старши треньор на иранския национален отбор. Има ли някакъв напредък?

Рано е да говорим за нещо. Те имат желание, аз имам определени мисли. Четвъртата поредна олимпиада, това е интересно. Но всичко е все още на етап  разговори. Все още не се говори за подписване на договор.

Алмаз Хаиров, БИЗНЕС Online

Превод: volleycomment.bg

Още от Волейбол

Виж всички