Виктор Карагьозов: В Либия направиха и невъзможното да ме привлекат

Виктор Карагьозов е бивш волейболист, а в момента е един от най-успешните български треньори в чужбина.  Като наставник на туниския Сфаксиен (Сфакс) през миналия сезон той спечели всички четири купи, за които се бори отборът му.  Преди няколко дни Карагьозов подписа договор с Либия и вече официално е треньор на техния национален отбор.

- Преди няколко дни се прибрахте от подготовка с националния отбор на Либия.  Как премина тя?

- Бях там в период, в който честваха Рамазан, празник, на който се спазва строг пост.  За мен нещата по отношение на подготовката бяха нереални.  През деня се спеше, те не ядат и не пият нищо, а тренировките ни бяха късно вечер.  За мен това не е нормален начин на подготовка.  Не може да тренираш нощем, през деня да не ядеш и да не пиеш нищо.  Така организмът не може да се възстанови.  Имахме и дневни тренировки, но не може да натоварваш много хора, които не са се възстановили, не се хранят и не поемат течности. За мен ефектът от тези тренировки бе почти нулев, но периодът бе такъв.  Подписвайки своя договор, аз им поставих моите услови, като начин на организация и те са съгласни, защото това е една държава, която има огромно желание да се развива във волейбола - богата държава, с добри условия, но нямат точните методи.  Затова търсят хора, които да им покажат как могат да постигнат резултати.

- Трудно ли бе решението да поемете именно националния отбор на Либия?

- Мислих дълго.  Имах предложения и от други страни, но видях едни хора, които искат да се развиват, които ми вярват, хора, които са, в истинския смисъл на думата, добри. Те ме познават добре от престоя ми в Тунис и направиха и невъзможното да ме привлекат.

- Направихте много добър сезон с отбора на Сфаксиен в Тунис. Там не се ли опитаха да Ви задържат?

- Имахме много разговори с тях, имаше и желание от моя страна да остана, защото отборът се запази, а в Тунис е най-високото ниво на африканския волейбол, но се отказах. Първата причина е некоректност от тяхна страна.  Втората е, че исках да бъда със семейството си, а там това бе много трудно.  Може би това наклони везните в посока на друг отбор.  Въпреки че там оставям много приятели, един добър отбор, който може отново да постигне много добри резултати, моето желание е да подпиша с отбор, където мога да взема и семейството си, а там беше невъзможно.

- Вече може да се каже, че имате опит с африканския волейбол. Какви са разликите между нас и тях?

- Мога да говоря конкретно за Тунис.  Условията там са по-добри като спортно-техническа база, обезпечаване на състезателите в клубовете.  Имат огромно желание да постигат резултати, а имат и възможностите. Друга разлика е, че нивото на националния им отбор не е като тук.  Няма място за сравнение. Но пък клубното първенство не отстъпва на нашето.  Дори смятам, че отборът на Сфаксиен би постигнал доста победи срещу наши клубни отбори и би направил сериозни мачове срещу Марек Юнион-Ивкони (Дупница), Нефтохимик 2010 (Бургас) или КВК Габрово (Габрово).  Специално Либия отстъпват сериозно на европейския волейбол, но пък имат желанието, ресурсите и възможностите след година-две да се докоснат до нивото на най-добрите африкански отбори като Тунис и Египет. Това е един проект, който ме впечатли, който ми дава възможност да работя по начин, който аз смятам, че е правилен.  Даден ми беше пълен картбланш.  Надявам се да устоят на думата си, а аз да помогна за развитието на волейбола в тази държава.

- Как Ви приемат в Либия като чужденец и човек от друга вяра?

- Не съм усетил резерви от тяхна страна или нещо негативно. Там оценяват хората, които работят и разбират повече от тях. Дават всичко от себе си, за да се постигне нужният комфорт, за да се работи без проблеми и да се достигнат целите. Всички, обаче, сме чували за манталитета в арабския свят.  Всичко е предпоследно при тях. Точността я няма. Ако искам да направя някаква организация, както е при нас, трудно се получава.  Винаги има промени.  Надявам се да променя и това поне до някаква степен.

- Какви цели са поставени пред Вас като треньор на националния отбор?

- Цели като класиране нямам никакви.  Имам цели в дългосрочен план да вдигна нивото на волейбола. Не е казано, че след някакъв период трябва да бъдем на определена позиция в Африка. Сега са около петото място, но никой не ми е казал, че трябва веднага да се класират сред челните три места. Те искат отборът да се развива, да се вдигне нивото на либийския волейбол.  Има възможностите и ресурсите, търсят непрестанно чужди специалисти, защото идеята им е волейболът да се усъвършенства. 

- Бил сте треньор в няколко държави до сега - България, Румъния и Тунис. Къде Ви допада най-много?

- В Румъния волейболът е на ниво, има и добри условия. На клубно ниво като бюджет, организация, обезпечаване са по-добре от нас. Не е тайна, че тук доста от отборите се справят трудно, не са обезпечени финансово така добре, както в Румъния. В Тунис също са по-добре от нас по този критерий, но пък там много им пречи арабският манталитет, защото не се гарантира изпълнението на програмата.

Не мога, обаче, да кажа къде ми е най-добре. Все пак, всеки човек, напуснал страната си, се чувства най-добре у дома, там, където се е родил. Но виждам, че тук нещата не стоят по най-добрия начин.  Волейболът е най-добрият български спорт, а в същото време много малко спонсори имат интерес към него.  Това не мога да си обясня. 

- Какви цели си поставяте в близко бъдеще?

- Аз подписах с либийския отбор и моите цели са свързани с него.  Надявам се да съумея да помогна на волейболното общество в тази страна за повишаване нивото на волейбола, за усъвършенстване на организацията им на тренировъчен процес, а резултатите съм сигурен, че ще дойдат, защото те могат.  Както ръководството, така и играчите имат желание, педантични са и искат всичко, което е обещано и от двете страни, да бъде изпълнено. При подобни обстоятелства съм сигурен, че до година, година и половина, резултатите ще бъдат налице и нивото ще бъде малко по-високо. 

Евелина Ковачева, Пресцентър БФВ

Следвай ни: