Вход / Регистрирай се

Боре Кьосев на 52 години: С дъщеричката и сина ми кръгът е затворен

Боре Кьосев на 52 години: С дъщеричката и сина ми кръгът е затворен

Волейболът тече в кръвта ми, признава легендата

Волейболната легенда Боре Кьосев празнува днес рожден ден. Вече на 52 г. за него най-важни остават семейството и волейболът. За разлика от предишни години, този път тежки маси няма да има. Вместо това Кьосев ще отпразнува рождения си ден в компанията на най-близките приятели. За другата седмица остава банкетът с роднините.

- Тази година ще празнувам в тесен кръг, защото в момента имам много работа. Мисля да минем само с най-близките приятели, а другата седмица с роднините. Рождения ден го уважавам най-много, защото на този ден съм се появил на бял свят. Това е повод да събера всички приятели и да се видим, защото в този динамичен живот всеки го дърпа нанякъде.

Имам много приятели, защото съм отворен човек


Не се чувствам възрастен, около мен има само млади хора. Това ми дава допълнителен стимул – разсъждава легендата.

Както при всеки друг, годините неминуемо променят и него. Сам се усеща като по-улегнал, въпреки че само преди месец стана татко за втори път. Тогава на бял свят се появи дъщеричката му Ивон. Именно на нея се дължи и фактът, че бившият волейболист се чувства все по-млад с течение на времето.

- Всяко ново положително нещо, което си създал, е хубаво. В същото време аз съм отговорен човек. Чувствам се подмладен. Радвам се на дъщеричката и сина си и както се казва, кръгът е затворен.

Нормално е, като минават годините, човек да се променя

Започваш да си правиш равносметки, анализираш положителните и отрицателните неща в живота си. Понякога даже се чудиш как си могъл да направиш нещо. И аз съм по-улегнал, защото повече разсъждавам върху нещата – споделя Кьосев.
Наред с всичко това голяма част от живота му остава волейболът. След куп успехи с ЦСКА и националния отбор Кьосев остава свързан със спорта и не пропуска голямо волейболно събитие. Той е член на УС на федерацията и е в течение на всичко, което се случва с българския волейбол.

- Волейболът за мен е живот, съдба, хоби, труд и работа. Когато всичко това е на едно, това е най-доброто, което човек може да иска от живота. Дал съм много на волейбола и той е дал много на мен. Не съм се откъснал и продължавам да съм близо до волейбола, той върви в кръвта ми – завършва рожденикът.

Тодор Христов, 7 дни спорт
Следвай ни:

Още от Волейбол

Виж всички