Емилия Николова: Липсваше ми националния тим на България!

2 авг 2013 | 12:57
1108
1

Женският национален отбор на България започва историческо участие в престижните Световни серии за Гран При, като селекционерът Марчело Абонданца ще може да разчита за пръв път от доста време на Емилия Николова. Така на италианския специалист няма да се налага да търси алтернативни варианти на поста диагонал на разпределителя. Последната контузия, която извади Еми от състава за Европейската лига, дойде в най-неподходящия момент - по време на третия финален мач за титлата в италианската Серия А1. Впоследствие нейният Имоко Волей (Конеляно) отстъпи титлата, а след това й бе опериран средния пръст на лявата ръка. Малка утеха бе, че се превърна в най-добрата нападателка през сезона. Готова ли е за завръщането си в националния отбор, Еми Николова разказва в специално интервю за читателите на BGvolleyball.com.

- С клубния ви отбор направихте отличен сезон, но лошият късмет ви спря в най-хубавия момент - на финалната права ...
- Да, много съжалявах, че ми се случи това и така бях принудена да не играя в последния мач и половина. Вече съм превъзмогнала всичко това и възстановяването ми протичаше нормално. През последните седмици се подлагах на терапии и съвсем леки тренировки като подаване с две ръце отгоре.

- Липсвахте на националния отбор и на селекционера Абонданца, който през последната година се наложи да търси всякакви варианти на вашия пост ...
- Аз не знам дали липсвам на националния отбор, но на мен много ми липсваха всички в отбора. Силно се надявам всичко да е наред и да мога да играя по време на Гран При.

- През новия сезон оставате в италианския Имоко Волей (Конеляно), който е млад отбор, но въпреки това игра финал в първенството и успява да пълни Пала Верде, в която преди играеше славният Сислей (Тревизо). Харесва ли ви в Конеляно?
- Имах страхотен сезон през последната година, бяхме много сплотени като колектив и накрая се видя, че колкото по-единен е един състав, то това помага за побеждаване.

- Чувствате ли се като една Черна пантера, какъвто е прякора на отбора?
- Да, мога да кажа, че определението Черна пантера на мен ми приляга много. Харесва ми това сравнение.

- В Италия инициативите извън волейболния терен са доста често срещани и вашият отбор не е изключение ...
- Да, това също е много хубаво, защото по този начин имаме възможност да се срещаме с хора от публиката, да опознаваме клубното ръководство. Освен това почти всяка седмица имаме срещи със спонсорите, обикновено на вечеря. Чувствам се много добре приета в тази среда и това няма как да не ме радва.

- Изглеждахте като семейство през целия сезон?
- Да, но за съжаление половината от състезателките ще си тръгнат, а за щастие другата част от отбора ще остане. Силно се надявам да направим същия колектив и през следващия сезон.

- Какво е чувството да сте единствената чужденка в тима, както бе през последния сезон?
- Не знам дали за останалите момичета в отбора съм чужденка, защото това ми беше третата година в Конеляно. Нямам проблеми с езика и те ме приемат като една от тях, като италианка. Дори се шегуваха, че говоря по-добре италиански от тях. (смее се)

- Тоест Италия ви харесва?
- Да, много ми харесва и бих желала поне тази година да спечелим нещо повече.

- Има ли нещо специално, което ви харесва в Италия извън волейболното игрище?
- В Конеляно и около Тревизо ми харесват много местните и отношението им към нашия отбор. Наистина ме приеха много добре, въпреки че съм чужденка. Направиха всичко, за да ме накарат да се чувствам добре в тази среда. Храната мисля, че няма нужда от коментар и че на всеки се харесва италианската кухня. Обичам всичко от техните ястия.

- Остава ли ви време за шопинг по магазините в свободното време?
- Реално погледнато, в свободното ми време гледам да си почивам, защото мачовете в шампионата са тежки, а през следващия сезон се очертава да бъдат още по-трудни. Иначе на коя жена не й харесва да ходи по магазините? Не съм била все още в Милано, може би тази година евентуално, ако имам време, ще се разходя.

- Какъв бе последния подарък, който получихте?
- Последният подарък, който получих, бе от двама мои много добри приятели, които са и фенове на отбора. Те ме зарадваха с хубав парфюм.

- Каква музика слушате?
- Харесва ми доста италианската музика и дори помолих една моя съотборничка да ми запише диск с избрани парчета. Всеки ден преди тренировка се зареждах с италиански песни. Италианската е различна от българската музика, но ми харесва. Особено класическите им парчета.

- Да очакваме ли нов календар на Черните пантери?
- Предполагам, че ще има нов календар и даже мисля, че ще бъде още по-интересен за феновете. Идеята на нашите шефове е да имаме колкото се може повече видимост и това да води все повече хора в залата. Отборът обаче не може да се оплаче от липса на популярност, защото по време на финалните мачове, нямаше място за половината желаещи да ни гледат. Дори имаше възмутени, че не са си намерили начин да влезнат, но за съжаление няма как.

- През новия сезон се очертава и българско дерби, след като Христина Русева подписа договор с Лиу Джо (Модена). Очаквате ли тези мачове?
- Радвам се затова, защото през последния сезон в Серия А1 нямаше друга българка освен мен. Имаше други момичета, които познавам и с които сме приятелки, но е различно, когато има още някой от твоята страна. Ще бъде интересно, защото и те правят добър отбор.

- Въпреки че има криза в италианския волейбол, женското първенство си остава все така равностойно и оспорвано. Как си го обяснявате?
- Доста състезателки може би избягаха от Италия, защото няма много пари вече, но според мен нивото си остава доста високо въпреки всичко. Радвам се, че в нашия отбор кризата не е достигнала. Ръководителите ни са си изпълнили всички обещания, които бяха поели в началото. А това няма как да не внесе спокойствие и настроение. И това, че в нашия отбор нямаме финансови проблеми, може би е една от причините да остана и през следващата година.