Вече можеш да свалиш превръзката, Кристиано

Когато ви запитат за предположение, мнение, прогноза, какво правите? Осланяте се на инстинкта или разчитате на логиката? Ако сте от другите – пионер и флагман на вярата като от великата картина “Света Богородица от Караваджо”, бъдете готов да вярвате. Да вярвате и да се молите. Много вяра!

 

Притежавате ли у себе си Господин Спокоен, който в най-трудните мигове да ви държи и без капка съмнение, че сумата от 11 ще ви даде победата в почти всеки сценарий? Пот, упорство и, рано или късно, триумфи. Или по-скоро възможни триумфи, тъй като невъзможното не може да се обясни математически. Когато това се случи, престава да бъде такова. Невъзможно.

 

Нашата Селесао португеза влиза на ходом във финални фази на големи турнири, твърде съсредоточена върху баланса между отдадено и спечелено в края на даден мач.

 

Истината е, че моят отбор не победи Германия. Не бе дори и близо. Още по-лошо: дори не излезе на терена. Коляното на Кристиано Роналдо остана срамен пункт, “тендиноза-не-тендинит” ще продължи да е челна новина, а превръзката ще остане там като онези парченца плат, които оставяме по краката на масата, за да не забравим нещо важно.

 

Не мога да забравя, че трябва да си спомня.

 

Онези финтови прескачания на топката, прикриващи липсата на физическа сила, се появяват все повече в съзнанието с минаването на времето! Онзи пряк свободен удар през второто полувреме, излизащ далеч встрани, когато всички очакваха томахавката! Дух, затворен в собственото си тяло, което с нищо не помага!

 

После и другите. Не се еб.вайте с мен – това е същият онзи Пепе, който стъпка на земята Каскеро от Хетафе преди години. Пепе, който реагира лошо спрямо неспособните да удържат битката тяло-в-тяло, със или без нарушение, и изригва с удар. Пепе, който изпада в подобен световъртеж при нажежаване на обстановката, че слиза в неконтролируема бездна. Какво нелепо отношение от един крехък психически играч, който при разпростиращ се пожар го възпламенява още повече, вместо да спаси съотборниците си.

 

Имаше по малко и от Нани, от Едер, но и от Мигел Велозо, Жоао Моутиньо и Раул Мейрелеш, основно те, но халфът на Монако бе по-плачевен от колегите си в центъра. Две изгубени топки, два допуснати гола. Бруно Алвеш също бе “бащата” на два гротескни вика “Tor!”. Руи Патрисио често излиза зле на снимките, та неговата асистенция остава леко подценена. Жоао Перейра извърши лошо почти всичко възможно, забравил, че определено количество арогантност е полезна, ала само когато си по-добър.

 

Те, лошите, прииждаха към нас по-бързи, по-ловки, по-силни. Пускаха топки зад гърба ни, растяха за наша сметка. Дойче маншафт бе, нека сме обективни, изумителен компресор в средната линия, премазвайки нашата. Стигнах дотам да се страхувам от един-два гола отгоре: 5:0 или 6:0, а никой от двата резултата нямаше да е несправедлив.

 

Ако обаче, патриотизма настрана, ме попитате дали вярвам в нещо повече? Въпреки трудностите в квалификациите, сивите контроли (с изключение на тази с Ирландия), близкото минало, равновесието във финални фази и, да, мача с Швеция... Има ли причини да се надявам?

 

Забравете това! Не си струва. Моята Селесао още не е влязла в този Мондиал. Това имах да ви кажа и не можех да го забравя. Вече си спомням: сега можеш да си свалиш превръзката от коляното, Кристиано!

 

Луиш Матеуш, “Маишфутебол”

Следвай ни: