Не Бела Гутман е виновникът, а Севиля

Колко е хубав футболът, когато се побеждава! Но и как се страда! Севиля вдигна снощи, благодарение на изгряващата звезда на европейския футбол Иван Ракитич, трофея в Лига Европа – трети за малко години, към които се прибавя и Суперкупата на Европа. Истински значима визитка, поставяща андалуския клуб сред челниците на континента през новия век.

Никоя от предходните купи обаче не бе така изстрадана като настоящата, която завършва един сезон на смяна на президента на клуба при тежки обстоятелства, на пълна промяна на състава с петнайсет (15!) нови лица и постоянно плуване срещу течението в този турнир, стигайки финала след героични обрати срещу градския съперник Бетис и Валенсия.

А финалът бе блестящ. Бенфика показа, че е голям отбор, и натискаше все повече с напредването на времето. Краят на редовните 90 минути бе оставящ те без дъх. Продълженията – може би дори още повече. Играчите се строполяваха на земята от схващания. Две чисти положения при чисти контраатаки бяха на ръба от точен завършек от страна на Карлос Бака и Кевин Гамейро.

“Орлите” не изпускаха от контрол мача, натискаха, изваждаха от себе си сили за борба със Севиля. И с това старо проклятие, носещо се из въздуха след изричането му от Бела Гутман, който ще да е имал право, след като рожбата му толкова години е неизменно оправдавана от съдбата.

По този начин Бенфика изгуби осмия си пореден европейски финал, откакто отказа увеличение на заплатата на Бела Гутман, под чието ръководство бе спечелил две поредни КЕШ – една срещу Барселона на Кубала и една срещу Реал Мадрид на Ди Стефано. Да не му приписваме обаче всички заслуги, а на Севиля – отбора на кастата и на смелостта, както гласеше старият му химн. Севиля, Севиля, Севиля... Троен шампион.

Алфредо Реланьо, “АС”

Следвай ни: