Царят на трансферите или как Гриша Ганчев изкара 60 милиона

За по-голямата част от футболните запалянковци в България не е тайна, че през последните 15 години отборът на Литекс води най-добрата трансферна политика. Спокойно може да кажем, че по този компонент отборът край Покрития мост слага останалите клубове в малкия си джоб. И още нещо много важно.

Малко по-задълбочен анализ или по-скоро аритметика показва, че "оранжевите" са единственият тим, който е на самоиздръжка. По груба сметка от 2000 година до този момент Гриша Ганчев е изкарал приблизително 60 милиона лева. Поне така сочат парите, които са влезли в касата на клуба от по-значимите трансфери. Като прибавим постъпленията от ТВ правата и участието в европейските турнири, това автоматично означава, че Литекс печели средно по над четири милиона на година, което не надвишава годишния бюджет.

Целта на този текст не е да ровя в кацата или да пресмятам до стотинка парите на Гриша Ганчев. Важно е да се разбере, че всеки български клуб трябва да намери своя път. Така, както стори Литекс, който в някои отношения трябва да служи за пример. Да бъде устремен, целенасочен и последователен. И не да се оплаква, че няма пари и да чака да паднат от небето, а малко да се потруди.

Бъдете сигурни, че и крупен бизнесмен като Ганчев щеше да се оплаква, че му е трудно да издържа Литекс, ако не бе намерил правилната формула. Защото на един човек, колкото и да е заможен, рано или късно ще му писне да вади от собствения си джоб. Дори и да изпитва силна любов към футбола.

Нямам точна представа какви ги вършат Гриша Ганчев и Стойчо Стоилов, и с кои чуждестранни мениджъри работят, но фактите са безспорни. Литекс води най-добрата трансферна политика. Взима евтини играчи, някои от тях както се казва от палмите, развива ги и после ги продава за милиони. Това ако не е успех, здраве му кажи.

Бъдете сигурни, че в част от плана на Ганчев задължително влиза и назначаването на елитни треньори като Люпко Петрович, Михай Стойкица, Ицхак Шум, Любослав Пенев, Христо Стоичков, Станимир Стоилов, Стойчо Младенов и Красимир Балъков. Наставници, които носят нужния авторитет на клуба и несъмнено играят роля в трансферната политика.    

Има и още нещо значимо. Преди няколко години Ганчев спусна директива да се залага на младите таланти и тя стриктно се спазва. Не като при останалите водещи клубове в България. Като го загазят, започват да повтарят как ще залагат на юношите, за да може да се спасят от гнева на феновете. И след няколко месеца като всичко отмине - старата песен на нов глас. Непрестанно текучество на недоказани чужденци и т.н, и т.н.

Нека не забравяме, че "оранжевите" бяха може би първият отбор, който обърна внимание на базата и осигури добри условия за развитие на подрастващите. Изгради пансион и започна да селектира деца от цяла България. Малко хора знаят, че лично Ганчев се среща с родителите на част от талантите и им предлага стипендии. Но ги дава на настойниците, а не на децата, за да може да се харчат разумно.

Естествено, че с налаганата политика Литекс трудно ще постигне някакви значими успехи в Европа по простата причина, че продава най-добрите си играчи. Клубът няма възможност да печели достатъчно от участие в Европа, но поне е избрал някакъв път, който да следва. Следващата задача е ръководството да се опита да намери нужния баланс в управлението и "оранжевите" отново да се намесят в борбата за Лига Европа, а защо не и за Шампионска лига.

Особено като се има предвид, че УЕФА вдигна значително приходите. Рано или късно трябва да помислят върху този въпрос, това е неизбежно. Защото в крайна сметка колкото и футболисти Литекс да продава на година, трудно може да спечели повече от успешно участие в европейските турнири. Но в крайна сметка Литекс помага и изгражда доста футболисти, които във времето постигат успехи. Това хич не е малко.

Примерите не са един или два - Георги Миланов, Ивелин Попов, Николай Бодуров и Станислав Манолев. Сега наред са Кирил Десподов, Георги Минчев, Антон Недялков, Тонислав Йорданов и още редици таланти, на които Литекс залага.  

Ето значимите трансфери на Литекс през последните 15 години:

Димчо Беляков и Стефан Юруков – 1,5 мнл. евро Газиантепспор
Радостин Кишишев – около 1,9 млн. евро, Чарлтън
Светослав Тодоров – около 700 хил. евро, Уест Хем
Албан Буши – 1 млн. евро, Аданаспор
Димчо Беляков – 650 хил. евро, Нюрнберг
Стойчо Стоилов – 450 хил. евро, Нюрнберг
Роберт Попов – 550 хил. евро, Оксер
Миливое Новакович – 1,5 мл. евро, Кьолн
Жан-Филип Кайе – 500 хил. евро, Генк
Иван Бандаловски – 600 хил. евро, Фейенорд
Том – 800 хил. евро, Истанбул ББ
Дока – 1,5 млн. евро, Истанбул ББ
Петър Занев – 500 хил. евро, Селта
Живко Желев – 250 хил. евро, Оцелул
Станислав Манолев – 3 млн. евро, ПСВ Айндховен
Ивелин Попов – 500 хил. евро наем, 2 млн. евро, Газиантеспор
Петър Занев – 300 хил. евро, Волин (Луцк)
Исмаил Иса – 500 хил. евро, Шериф (Тираспол)
Георги Миланов – 3,5 млн. евро, ЦСКА (Москва)
Симеон Славчев – 2,5 млн. евро, Спортинг (Лисабон)
Николай Бодуров – 1 млн. евро, Фулъм
Армандо Ваюши – 2 млн. евро, Киево
Аурелиан Патрашку - близо 1 млн.евро, Пиаченца
Зоран Янкович - близо 1 млн. евро, Далиен

Общо: 29,7 млн.евро

Следвай ни: