В Дубай стартира втората седмица на турнира Dubai Duty Free Tennis Championships, в която играят мъжете. Преди началото му първата ракета в света - сърбинът Новак Джокович, си побъбри с журналисти от водещи световни издания. Главната им тема обаче не беше тенисът, като Новак често се озоваваше в пикантни ситуации и от душа разсмиваше представителите на медиите.
- Вече 7 месеца сте на върха в световната ранглиста. От победата над Анди Мъри във финала на Откритото първенство на Австралия изминаха три седмици, като в същото време синът ви навърши 4 месеца. Може ли да се каже, че към момента нещата се подреждат така, както ви се е искало?
- Може би да. Засега не мога да се оплача от съдбата. Животът обаче нищо не дава даром. Нашата игра се променя, в последните години доста се повишиха изискванията към фитнеса и се налага да работя повече върху себе си. Но не мога да скрия, че към момента се гордея с постиженията си. Когато започнах да се занимавам с тенис, не мислех, че на 27 г. ще се сдобия с това, което притежавам днес. Впрочем нямам намерение да спирам. Изпитвам огромно желание да продължа още няколко години в същия дух. Мисля, че моята глава, ръце и крака са готови за това.
- 
Бащинството вдъхновява ли ви за нови спортни подвизи?
- Разбира се! През есента миналата година в живота ми се отвори нова, много важна глава. Иска ми се с победите си да радвам сина ми и когато порасне, да разбере с какво се занимава баща му. За постигане на нови успехи на всеки от нас от време на време е нужна нова мотивация. От тази гледна точка ми провървя, защото не ми се налага да търся нещо изкуствено. Конкуренцията в съвременния тенис е на много високо ниво и макар че идеалът е далеч, всеки ден се старая да усъвършенствам играта си.
- Помните ли проявите си като малък?
- Когато на 4 г. взех ракетата в ръце, тенисът бързо стана важна част от живота ми. Впрочем не само тенисът ми беше любим спорт. Нашето семейство обожаваше да прекарва времето в планината, затова втората ми спортна страст бяха ските. Бих казал, че ако не беше тенисът, спокойно можех да стана скиор.
- Участвахте ли в някакви състезания?
- Да, но само като малък - на 10-11 г.
- Вероятно родителите ви помогнаха в избора?
- Така е, но не ме притискаха. Те разсъждаваха така: нека синът ни се занимава с онова, което повече му допада. Все пак баща ми щеше да е по-щастлив, ако бях станал скиор
- Какъв аргумент натежа в полза на тениса?
- Все пак Сърбия не е скиорска страна. У нас няма много планини, така че е трудно да се подберат подходящи условия за тренировки. В същото време поех голям риск, избирайки тениса, заради голямата конкуренция в този спорт. Но се намериха хора, които видяха нещо в мен на корта и убедиха родителите ми, че именно тенисът е моето призвание.
- Колко често днес се качвате на ските? В медицинската ви застраховка вероятно фигурира съответен пункт.
- (усмихва се) Да, зная. Сега практически не се спускам - много рядко, по няколко дни. Миналата година имах такава възможност, но тази още не. Но нищо не мога да направя - трябва да се минимализира възможният риск. Все пак става дума не само за мен, но и за доста хора, които в значителна степен зависят от състоянието на моето здраве, защото работят непосредствено с мен. След края на кариерата се надявам да компенсирам пропуснатото в планините, но засега някои желания трябва да се ограничават.
- Как смятате, кога Сърбия ще има свой олимпийски шампион в ските?
- Е, и в тениса на олимпиада никой от нас още не е печелил (усмихва се). Бих се опитал поне веднъж да зарадвам своите съотечественици. Колкото до ските, предпочитам да не си усложнявам живота. Още повече че не съм сигурен дали там бих могъл да достигна същите висоти, както в тениса.
- Остава ли ви време извън професионалните и семейните задължения?
- Не много. Сега се интересувам от биографията на Никола Тесла - знаменития изобретател и физик. Този човек, когото познава цял свят, е може би най-знаменитият сърбин в историята. Освен това мечтая да се науча да свиря на саксофон - макар че приоритетът ми е в страната ни да се появят нови добри тенисисти.
- Да се върнем към сегашния етап в кариерата ви. Кога окончателно разбрахте, че изборът на Борис Бекер за треньор е верният?
- Това стана миналата година, след няколко месеца съвместна работа. Тогава, след не най-доброто начало на сезона, започнах да побеждавам. Естествено, Борис беше факторът за моя успех. (Произнасяйки тази фраза, Джокович неволно сбърка думата success – „успех”, с думата sex и предизвика буря от емоции у присъстващите. „О, Боже, представям си какво ще напишете сега” - пошегува се Новак, след което продължи – б.а.). Особено ми помогна от психологична гледна точка, понеже навремето самият той спечели много титли и беше първи в света, т.е. намираше се в същата ситуация, както аз сега. Въобще нашите кариери са доста сходни, като Борис също стана баща на подобна възраст. Не е чудно, че той ми даде много полезни съвети - как най-добре да организирам сегашния си живот. Децата наистина имат нужда от много внимание и Роджър Федерер, който има не едно, а четири деца, знае това доста по-добре от мен (усмихва се). С Борис вече спечелихме два турнира от Големия шлем и бяхме на финал на „Ролан Гарос”. Въпреки това смятам, че се намираме едва в началото на пътя. Надявам се с негова помощ да извоювам още много големи победи.
"7 дни спорт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)