Йоргачевич: Имах оферта от Лудогорец, но не съжалявам, че сега съм в Левски

Вратарят на Левски Боян Йоргачевич даде обширно интервю за "Лига Спортал". Сърбинът говори за живота си, за кариерата си и за идването си в Левски. Той разкри, че преди това е имал предложение да заиграе в Лудогорец, но е отказал заради оферта от САЩ. Той също така допълни, че не съжалява за своя избор и за това, че сега носи екипа на Левски.

"Свикнал съм в кариерата си на първо място да постявам отбора, а след това да мисля за себе си. Не е толкова важно дали съм болен. Понякога мога да поискам инжекция, но това не ми е оправдание. Имах вирус преди и след мача с Монтана, но вече всичко мина.

Като се договорих да остана, се разбрахме със спортния директор Иво Тонев. Приоритет бе да се започне сезона. Договорът ми изтича в края на кампанията и говорихме по въпроса. И моето и тяхното желание е да остана, но не сме се разбрали нищо по-конкретно. Ако мога да помогна и ако клубът иска да ме задържи, аз съм тук, не съм тръгнал никъде.

И в живота и в спорта съм свикнал да съм борец. Когато дойдох през януари идеята ми никога не е била да остана само 2-3 месеца. Сприятелих се с всички и се чувствам почти като истински българин. Манталитетът е подобен на хората в Сърбия. В Левски всички са добри хора и не съм имал проблем да се адаптирам.

Още като бях на 7 години за пръв път поисках да отида на тренировка. След това никога не съм се двоумил дали искам да съм футболист. Имах един тежък период, когато баща ми почина. Тогава бях на 12-13 години и животът ми бе тежък, защото бяхме бедно семейство. Трябваше да работя и да тренирам. Бях малък, но работех. Нямах живота на нормално дете, да ходя по партита.

Имах оферти и от Партизан и Цървена звезда. Дзенга ме искаше в Звезда. Преди това обаче имах уговорка Гент, а аз държа на думата си. Грешка бе преминаването ми в Брюж. В Гент направих име и хората ме обичаха. Тогава дойде офертата от Брюж. Едва след трансфера разбирах, че отивам в големия враг и това не се хареса на много хора. След това отидох в Турция. В спортно отношение това бе крачка назад, но тогава вече мислех повече за семейството си. Преди да дойда в Левски бях един месец в САЩ. Преди това пък имах оферта от Лудогорец. Имах разговор с хора от там. Това бе преди мача с Ливърпул, когато Владо Стоянов не можеше да пази в онзи мач. Имах разговор с шефовете и с треньора, но вече се бях разбрал с хората от САЩ и затова нямаше как да дойда в Лудогорец. Не съжалявам, че не отидох в Разград. Мога да кажа само хубави думи за Лудогорец, но в момента сърцето ми е в Левски. Смятам, че направих правилния избор, че дойдох тук.

В повечето отбори, където съм играл, винаги съм бил първи или втори капитан. Аз съм малко по-особен човек. На тренировка не гледам кой какъв е, а искам всеки да се раздава максимално. Това не е нещо лошо, защото трябва да има дисциплина, без значение кой е млад и кой стар.
В момента Левски е моят втори дом и затова излизам с шал на терена. Така показвам своята привързаност и искам да покажа, че играя със сърце, а не само за пари.

Когато играх с Гент срещу Левски си спомням, че стадионът бе пълен. Дори и сега като се сещам и ми настръхват космите. Атмосферата бе феноменална. На два пъти повеждахме, но те ни победиха. Ние пък им отговорихме с успех в Белгия. Съдбата ми е свързана с България, като правя дебют за националния отбор срещу вас. Вече обаче нямам амбиции да играя за националния отбор на страната си. Имаме млади играчи, които заслужават шанс.

След края на кариерата искам да се занимавам с деца. Дори и в момента имам академия в Сърбия. Искаме да изграждаме млади футболисти и таланти. С това ще се занимавам, като спра да играя, но това не мисля да е скоро. Това обаче донякъде зависи и от Левски. Другите двама вратари в Левски също са много талантливи и могат да се развият много.

Цял живот играя в отбори със сини екипи, така че може да се каже, че сърцето ми е синьо", сподели Йоргачевич

Следвай ни: