В Куба волейболът спасява децата от улицата

Някои от туристите описват Куба с три думи - ром, пури и момичета. Всеки, който е стъпил на Острова на свободата, се е убедил, че тези неща действително присъстват там в изобилие. И то на не особено висока цена.

Разбира се, Куба не е само рай за достъпните забавления, въпреки че доста мъже, особено прехвърлили определена възраст, ходят с точно тази цел. Бедността е основният фактор, който изкарва младите на улицата и ги прави участници в този процес. За много от тях спасението е в спорта и поради тази причина Куба продължава да вади много качествени състезатели, особено във волейбола.

В България постоянно се оплакваме от липсата на бази, но се оказва, че доста от съоръженията ни са направо на светлинни години от Националния волейболен център в Хавана. Своеобразната работилница за играчи е построена преди повече от 35 г. от Фидел Кастро. Оттогава обаче едва ли са правени някакви сериозни ремонти там и националните гарнитури на Куба тренират при условия, които у нас бихме нарекли неприемливи.

В огромното хале са направени пет игрища, като единствено една тежка завеса отделя мъжките от женските. Към момента там тренират 36 момчета и 36 момичета в различните възрастови групи. Всички живеят в комплекса, където има оборудвани спални помещения с двуетажни легла. Почти като в казармата. На около 2 километра се намира училището, което се посещава от всички волейболисти. Щом свършат часовете им, те се прибират в комплекса и започват тренировки. Програмата е направена много стриктно и се спазва, за да може всички да ползват съоръжението. Включително и мъжките и женските представителни отбори, които също тренират в халето.

“Системата ни работи, но по-важното е, че така постоянно контролираме малките и ги пазим от улицата, където не ги очаква нищо добро”, разказа един от треньорите в школата, който като повечето мъже в Хавана си докарва допълнителни доходи от продажба на пури.

Преди няколко месеца е протекъл таванът в националния център, а майсторите, които дошли да го ремонтират, по погрешка направили дупката още по-голяма и единият терен станал неизползваем. В залата прелитат птици, а някои от състезателите следобед си лягат директно на пода. Дремват час-два и продължават да усвояват тънкостите на играта.

Въпреки лошите условия и липсата на средства в Куба спортът продължава да бъде държавна политика, а подрастващите се възпитават в преданост към родината. Приказките за отечеството и партията обаче явно са до едно време, както показва историята. През последните десетина години куп волейболни таланти успяха да избягат, за да могат да получават адекватни за труда и качествата си заплати. Ако в момента, топиграчите им се върнат, то Куба със сигурност ще се превърне в претендент номер 1 за олимпийска титла. Достатъчно е да споменем само Османи Хуанторена, Вилфредо Леон, Роберландри Симон, Йондри Леал, Хавиер Гонзалес, Райдел Поей и т.н. Веднъж избягали обаче, те се превръщат в невъзвращенци за местната федерация. Или по-точно в предатели, само защото са се отказали от петдесетината долара на месец, които им дава държавата. Така, вместо да играят за родината си, Хуанторена ще преследва олимпийската си мечта с Италия, Леон се очаква да подсили световния шампион Полша, а Леал получи бразилски паспорт.

Това лято още двама таланти напуснаха кубинския отбор и положението явно стана притеснително за местната федерация, която вече прибирала и премиите на играчите от Световната лига. За мачовете на нашия национален тим в Хавана изненадващо в ролята на супервайзър влезе вицепрезидентът на международната централа Кристобал Марте. Той събра играчите на домакина и разговаря близо час с тях преди първата ни среща от Световната лига. Кубинската федерация вече разреши на някои от състезателите си да играят в чужди отбори, но очевидно трябва да мине доста време, докато се промени тотално системата. Едно обаче е ясно - овехтелият волейболен център в Хавана още дълго ще произвежда нови таланти, независимо дали таванът му тече или пък подът е пробит.

Стефан Чолаков, "24 часа"