Енгибар Енгибаров: На ЦСКА не се отказва! Ако ме потърсят от "Армията", приемам

Бившият капитан на ЦСКА Енгибар Енгибаров обяви, че ако един ден получи оферта от "Армията", няма да се замисли нито за миг. В последно време бившият национал работи като треньор при арабски шейхове в Дубай.

- Г-н Енгибаров, къде се загубихте в последно време?
- В последните години работих като треньор в Дубай. Бях в академията на местния клуб "Ал Насър". Сега съм в България, но отново възнамерявам да замина за Азия.
- Как се развива футболът в арабския свят?
- В началото, когато пристигнах, имах удоволствието да работя с легенда като Свен-Горан Ериксон. Той отговаряше за цялата школа при нас, но след това замина да работи в Китай, където финансовите условия са по-добри дори от тези в арабските страни. Истината е, че в Дубай се работи на едно изключително високо ниво - всичко е много професионално и издържано. Всяка една възрастова група работи с голям щаб от 9 души по програма от "Манчестър Сити". В края на сезона има огромна база данни и статистика за всяка една тренировка и всеки един състезател.
- Може ли да приложим това и в нашия спорт?
- В България има талантливи футболисти и ако се работи 5 години по тази същата методика, резултатите няма да закъснеят. Можем да станем най-силните на Балканите. У нас не се обръща достатъчно внимание на школите и децата, което е голямата грешка на повечето клубове. Най-важното тук е да се направят базите. На този етап не смятам, че в България има някакво развитие и може би затова се развивам в чужбина като треньор. Няма как при положение, че икономиката ни е в такова окаяно състояние, спортът да върви. Всичко е отражение на ситуацията в държавата. Въпреки всичко аз съм оптимист, неизбежно е нещата да се променят към по-добро.
- Как гледат в Азия на нас, българите?
- С уважение, все пак ние сме европейци. Ериксон дори ме разпитваше за Божинов, за Мартин Петров, с когото е работил. Всички тук знаят и за Стоичков, Бербатов, Стилиян Петров - те са лице на България. Наскоро имах възможността да се запозная с мениджъра Валтер Дзенга, който малко ме жегна с думите, че след 1994 година българският футбол върви само надолу. Като се замисля, е прав. Румънските специалисти например се котират доста повече от българските.
- Като бивш капитан на ЦСКА следите ли какво се случва с клуба тази година?
- ЦСКА е велик клуб и ще успее да се вдигне. Убеден съм, че нещата ще се оправят, но трябва време. За никого не е приятно. Тези, които обичаме клуба, ще го подкрепяме независимо в коя група играе.
- Правилно ли беше ЦСКА да бъде изхвърлен при аматьорите?
- Не съм толкова компетентен по въпроса. Има и други отбори в световния футбол, които са изпадали в подобен финансов колапс. Така че случаят с ЦСКА не е някакъв прецедент. Аз лично се надявам Гриша Ганчев да върне отбора на върха.
- Бихте ли работил за ЦСКА?
- До момента не съм получавал такова предложение. На ЦСКА не се отказва и ако един ден има такава оферта, винаги бих я приел.
- Кой е най-яркият ви спомен с екипа на ЦСКА?
- Няма да забравя вечното дерби с "Левски" през 1996 година на стадион "Васил Левски", когато феновете хвърлиха на терена към мен жива змия. После ни даваха по "ЕвронюзУ и Си Ен Ен. Спечелихме доста сладко 1:0 с гол на Михтарски.
- Тогава доста ви обвиняваха, че сте груб играч?
- Не бих казал, че съм грубиян, просто играех по-сърцато. Борех се за всяка топка. В кариерата си нямам футболист, който да съм контузил. Това е стилът ми на игра, не обичах да губя.
- Стигнахте до националния отбор точно в ерата след САЩ '94. Каква обстановка заварихте там?
- Страхотно беше да се докоснеш до такива величия като Стоичков, Пенев, Балъков, Трифон. Удоволствие беше за мен да се докосна до тази магия. Натрупах спомени, които няма как да се забравят. Дебютирах на едно турне в Аржентина. След това бях с отбора за европейската квалификация с Албания. В много добри отношения си останах с Боби Михайлов.
- Сега обаче националният отбор копае дъното.
- По принцип е така, но човек никога не трябва да се предава. И другите отбори са съставени от човешки същества. Трябва да вярваме. Вярно е, че сме в тежка ситуация, не сме се класирали на голям форум отдавна. Най-важното е да се работи правилно и да има търпение. Не може с магическа пръчка да се оправим.
- Очаквано ли се стигна до трансфера ви в Бундеслигата?
- При мен нещата се развиха много бързо. "Бохум" бяха дошли за Георги Донков, защото им трябваше нападател. Но ме харесаха и мен и ни взеха в пакет.
- Не получихте големи шансове при треньора Клаус Топмьолер, защо?
- И аз имам някаква грешка. Бях млад и исках да играя на всяка цена. Треньорът ми даваше такива надежди, във всеки мач в контролите бях титуляр. След това нещата се преобърнаха. От "Арминия" ме поискаха под наем, но Топмьолер не ме пусна и стигнахме до конфликт. Въпреки всичко не съжалявам. Все пак се докоснах до много големи професоналисти.
- Топмьолер и до днес се хвали, че е откривателят на Бербатов в Германия?
- Не съм много убеден в това нещо. По принцип който и да беше треньор на Бербатов, щеше да го открие, защото Митко е един уникален талант. За мен има невероятен интелект и като човек. Само може да бъде пример за младото поколение. Има още какво да даде на футбола този гений.
- Имате ли сантименти към "Дунав" (Русе)?
- Естествено, все пак съпругата ми е от Русе. Това е голям град с футболни традиции. Би било страхотно отборът след толкова години да влезе отново в "А" група, там му е мястото. Сигурен съм, че мачовете ще са едни от най-посещаваните.
- Ви сте кум на Цанко Стоичков, брата на Ицо. Какво е да сте рода с толкова популярна фамилия?
- Радвам се. Дори и най-големите са обикновени хора, като всички останали. Не трябва да се делят хората.
- Цанко казва, че чувства вас повече като брат, отколкото самия Христо?
- Е, това е малко силно изказване. Сигурно го е направил под въздействие на емоцията. В интерес на истината сме много близки с Цанко. Познаваме се още от 1993 година и поддържаме страхотно приятелство. Никога не сме намесвали брат му Христо в нашите отношения и може би заради това сме си останали приятели и до днес.
- Откъде произлиза името ви?
- Аз съм малко мелез. Майка ми е българка, а баща ми - арменец. Името ми идва от Армения.

Добромир ДОБРЕВ, "България днес"

Следвай ни: