По стъпките на Дали

Фигерас, Каталуния. Малък град в североизточния край на една от седемнадесетте автономни области на Испания и същевременно столица на областта Алт Емпорда, ситуиран на 24 километра от границата с Франция и на малко повече от 130 километра от Барселона. Населението на градчето може да е едва 44 хиляди души, но всъщност тук са родени две личности, които са придобили световна популярност с това, което правят.

Първото име е Салвадор Дали. Един от най-ексцентричните и популярни художници сюрреалисти в историята на изкуството. Дали остава на пиедестала си на културна икона и до ден-днешен, малко повече от 25 години след като напуска този свят. Работата му продължава да бъде високо ценена.

Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек умира на 23 януари 1989 година, на 84-годишна възраст в родното си градче в Каталуния.

Точно шест месеца и седем дни по-късно на бял свят се появява Жоел Гонсалес Бония, който се ражда на 30 септември 1989 година, а мястото на събитието вече е известно - Фигерес. На по-късен етап същото това момче ще придобие световна известност и ще се превърне в артист, но не точно като Дали, а по свой собствен начин.

Днес, 25 години по-късно, Жоел е едно от най-утвърдените имена в света на таекуондото. Може да се похвали с всички значими отличия в този спорт, а твърдението, че твори свое изкуство няма да е лъжа. На 22-годишна възраст той вече бе спечелил олимпийска, европейска и световна титла. Единствената липсваща перла в короната му остана златото от Европейските игри в Баку, където в крайна сметка се утеши с бронз.

“Състезанието в Баку бе много, много добро. За съжаление обаче отпаднаха от битката за златото, след като имах възможно най-тежката задача - да се бия срещу представител на Азербайджан. Атмосферата бе много тежка, феновете бяха фанатични. Единственото което знам е, че трябва да продължа да се трудя усърдно”, е коментарът на Гонсалес Бония за отминалите първи Европейски игри.

Освен с безбройните медали от състезания, каталунецът може да се похвали и с друг престижен приз - “Спортист на годината” на Испания за 2012 година. Като атлет №1 на родината си той наследява баскетболната легенда Хуан Карлос Наваро, а след него наградата печели суперзвездата на тениса Рафаел Надал. Името му се нарежда до такива като Карлос Сайнц (рали), Хорхе Лоренсо (мотоциклетизъм), Фернандо Алонсо (Формула 1), Пау Гасол (баскетбол) и Чави Ернандес (футбол), които са част от най-значимите фигури, избирани за спортист №1 на иберийската страна.

“Мотивацията не е проблем за мен. Винаги е налице, особено, когато става дума за турнири от олимпийски характер. Какъвто бе и случаят с Европейските игри. Когато веднъж участваш на форум от подобна величина, вече знаеш колко е важно. Искам да бъда велик спортист, да се превърна в легенда и това е движещата сила, която ме тласка напред”, добавя той.

Всички в родината му са наясно с това колко талантлив всъщност е Жоел. Неслучайно именно той бе знаменосец на испанската делегация на церемонията по откриването на Баку 2015.

“Хората винаги ми казват, че Салвадор Дали е иконата на Фигерес. Но аз мисля, че стъпка по стъпка също си осигурявам място в историята. Искам моето име да бъде там горе, редом до това на Дали. Това определено е нещо голямо, а аз съм много горд. Самият факт, че споменават имената ни заедно е страхотно”, завършва олимпийският шампион от Лондон 2012.

Случайно или не, Жоел Гонсалес Бонийя продължава традицията, стартирана от Салвадор Дали, който поставя Фигерес на картата. Днес, близо четвърт век по-късно, едно друго момче от същото градче прави точно това. И вече си е осигурил статут на легенда в своя спорт.

Жоел Гонсалес Бонийя има олимпийска титла (Лондон 2012), две световни титли (Копенхаген 2009, Кенджу 2011), две европейски титли (Санкт Петербург 2010, Манчестър 2012), както и още два медала - сребро от шампионата на планетата в Челябинск тази година и бронз от приключилите игри в Баку преди седмица. Най-големите му успехи са в категория до 58 килограма, а сега 185-сантиметровият ибериец се състезава в категория до 68 килограма.

Следвай ни: