Берлускони: Искам два финала в ШЛ в следващите пет години

Стаята си е същата - дълга правоъгълна масичка за кафе, мека мебел от двете стани и любимият фотьойл, от който Силвио Берлускони (79 г.) с жар говори за своя Милан. Сякаш бе вчера, когато преди 30 г. започна мечтата му да създаде най-силният отбор в света. Косига беше президент на Италия, Кракси бе премиер, а Беардзот бе селекционер на актуалните световни шампиони. "Росонерите" не бяха печелили титлата от 7 г., КЕШ от 17, Киево бе в регионалните дивизии, а "Гадзета дело Спорт", който струваше 650 лирети, отбеляза, че след двумесечни преговори Милан премина от ръцете на Фарина в тези на амбициозния медиен бос.

Г-н президент, каква е оценката ви за 30-те години в Милан?
- Бих си дал "10". Според мен дори я надминахме. Това бяха магически 30 г. Спечелихме повече от всеки друг за този период, запалихме 363 милиона привърженици по света. Любовта ни към Милан се изплати многократно, правейки ни щастливи.

Кой е най-незабравимият ви ден?
- Много са. Незабравима е победата в Барселона с 4:0 срещу Стяуа за първата ни Купа на шампионите. Помня гледката на "Камп Ноу", оцветен в червено-черни знамена. Това не бе победа на отбора, а на целия червено-черен народ. Незабравими са и двата ни успешни финала в Атина.

Но има и такива, които не искате да си спомняте.
- Обратът, който осъществи Ливърпул в Истанбул през 2005 г., след като водихме с 3:0 на почивката. Две години по-късно в Атина с двата гола на Пипо Индзаги

заличихме кошмара

срещу "червените". Горчив бе и финалът през 1993 г. Пристигнахме в Мюнхен след 10 победи в 10 мача, но отстъпихме с 0:1 срещу Марсилия.

Ако можехте да се върнете назад, какво бихте променили?
- Не бих променил мисията на отбора. Да бъде господар на терена, да печели убедително с красива игра, ентусиазъм, страст и уважение към съперниците.

Кое бе най-важното ви решение?
- Поставих си за задача да превърна отбора в най-силния в света. Цел, която на всички изглеждаше невъзможна.

Бихте ли казали кой реши да извади отбора при гостуването на Марсилия?
- Не беше преднамерено. Галиани после ми обясни всичко. Реагирал е импулсивно, като фен. Безропотно приехме тежкото наказание от УЕФА. Мнозина тогава обявиха (б.р. - през 1991 г. след 1:1 на "Сан Сиро" в 88-ата минута на реванша при 1:0 за домакините изгасва осветлението, Милан напуска терена и е наказан 1 г. аут от евротурнирите), че цикълът ни свърши. Но това бе началото.

Съгласен ли сте с приятеля ви Конфалониери, който сравни Галиани с Моше Даян, наричайки го "нашия генерал"?
- Защо пък не.

Кой треньор ви беше най-близък?
- Саки ми напомня за първите фантастични години. Голямо приятелство ме свързва с Анчелоти и Капело.

Кои от вашите шампиони бихте искали пак да видите на терена?
- Всичките! От Ван Бастен до нашия капитан Барези, от Савичевич до Роналдиньо, от Малдини до Костакурта, Тасоти, Донадони, Масаро. Да не пропусна Уеа, Гулит, Шева, Кака...

и се чувствах като техен по-голям брат. Горд съм, че Милан е единственият клуб в историята, който два пъти е окупирал челната тройка за "Златната топка" (б.р. - Ван Бастен, Гулит, Рийкард през 1988 г. и Ван Бастен, Барези, Рийкард през 1989 г.).

Винаги сте държали Милан да се бори за титлата и Шампионската лига, но сега е далече от тези цели...
- Може би не толкова далече, колкото изглежда. Бях ангажиран на много фронтове, а някои ангажименти са трудни и дори болезнени. Но сега отново съм на футболна вълна. Започнахме реконструкцията на отбора за нов цикъл с млади и перспективни играчи. Сигурен съм, че ще успеем. За 30 г. изиграхме 8 финала за Купата на шампионите. В близките 5 г. трябва да ги закръглим на 10.

Донарума е най-обещаващият млад талант и вече е преследван от чужди грандове - страхувате ли се, че може да го изпуснете?
- Джиджи е един от многото наши юноши и се надявам да остане поне още 20 г.

Дъщеря ви Барбара заяви, че трябва да сте честни към тифозите и да говорите за Лига Европа, докато другият вицепрезидент Галиани държи за ШЛ - това не е ли разнобой?
- И двамата мислят за доброто на Милан. Барбара реагира като мениджър, докато Адриано като запалянко. В момента Лига Европа е реална цел, но не ни задоволява. Досега като предприемач, държавник и спортна личност винаги съм следвал едно правило - да преследвам по-високи цели от лесно достъпните според здравия разум. И

винаги съм успявал

Вярно ли е, че преди да назначите Михайлович, сте отхвърлили кандидатурата на Сари?
- Когато изберем някого, автоматично отпадат останалите претенденти. Дори и тези, към които се отнасяме с голямо уважение, както към Сари.

Зеедорф, Индзаги, Михайлович - не са ли много трима треньори за 3 сезона?
- В действителност предпочитам за 3 сезона да стигнем до 3 финала в ШЛ.

Какво чувствате, след като преди 30 г. взехте Милан на 3-ото място, а сега е 6-и?
- Невъзможно е винаги да се печели. Аз дойдох в един от най-тежките периоди за Милан. Предишните 5 г. отборът два пъти бе в Серия Б, а в останалите завърши на 14-о, 6-о и 5-о място. Днес самият факт, че сме шести, е новина. За тифозите ни е странно на фона на постигнатото през последните 30 г. В цял свят името Милан е синоним на успех.

Ако сделката с мистър Би пропадне, ще търсите ли други инвеститори за миноритарен дял от акциите?
- Моята цел е доброто за Милан. В съвременния футбол навлязоха

и е трудно да си конкурентен. Нужни са свежи капитали. На тази база водим преговори, които, надявам се, скоро да приключат.

Барбара обаче държи на собствен стадион, какво ще стане със "Сан Сиро"?
- Той е нашата славна история. Свързват ни емоции, обич, Курва Суд е скъпа на всеки миланист. Бъдещето е на модерните, собствени стадиони и този модел засега само Юве го приложи. Идеята на Барбара е добра, но в момента има обструкции, които не можем да преодолеем. Ще продължим на "Сан Сиро", ще се гордеем, че играем във "Футболната Ла Скала", но ще се оглеждаме и за други възможности.

Какъв подарък ще си пожелаете за 30 г. в Милан?
- В събота по повод годишнината ще обядвам с отбора в Миланело. И ще попитам Михайлович дали може да спечели всички мачове до края.

За финал - ще бъдете президент на Милан до живот или докога?
- Нека да видя как ще минат следващите 30 г., пък после ще реша...

Алберто Черути , "Гадзета дело Спорт"