Аномалията "вратарски пост" в националния отбор

Пламен Илиев може и да не е най-добрият вратар, с когото България някога е разполагала, но е учудващ фактът, че въпреки силните си изяви за румънския Ботошани в последните месеци, бившият капитан на Левски така и не получава повиквателна за националния отбор. Ако в лагера на “трикольорите” разполагаха с невероятни играчи на отговорния пост под рамката - добре, но ситуацията в момента там не е никак “розова”.

Титулярът Владислав Стоянов е далеч от най-добрата си форма, за което говори фактът, че непрестанно е подложен на сериозни критики, а в последните два двубоя на “орлите” бе оставен на пейката за сметка на национала на Канада Милан Борян. И ако Владо все пак е неизменен титуляр и лидер, който през последните шест години натрупа солидния брой от 55 мача на европейската сцена като играч на Шериф (Тираспол) и Лудогорец, то какво да кажем за другите опции в последните месеци.

Божидар Митрев за първи път от много време насам не попадна в групата за официален двубой на “лъвовете”, но за сметка на това там е Николай Михайлов. Ники, колкото и да не ни се иска да го признаем, е бледо копие на вратаря, който покори с изявите си Холандия, превърна се в любимец на феновете в Енсхеде и дори се заговори за негов трансфер в Милан или Барселона. Това обаче е в миналото.

Последвалият изненадващ трансфер във Верона, контузията в гърба и не на последно място множеството фактори извън чисто спортно-техническата част доведоха нещата дотам, че това лято синът на Борислав Михайлов се принуди да се завърне в клуба, в който така и не получаваше редовен шанс за изява - Мерсин (Идманюрду).
Да, 28-годишният страж най-накрая започна да играе редовно, но къде? В закъсалия в турската втора дивизия отбор, който за първите осем кръг е допуснал 21 гола. Нещо повече, в последния мач Николай инкасира четири гола за 19 минути. От началото на сезон 2015/2016 досега Михайлов има всичко на всичко 11 мача.

Случаят с Божидар Митрев пък е още по-интересен, тъй като мачовете му на клубно ниво от миналия юни насам са точно толкова колкото и тези на национално - осем мача на вратата на Шериф във всички турнири и осем - на България (пет в квалификациите за Евро'2016, два на "Кирин Къп" това лято и един в приятелската среща с Македония). На фона на двамата е логично да се запитаме защо Пламен Илиев не попада поне в разширения състав на България? Момчето в момента е на четвърто място в първенството на Румъния, което със сигурност не е по-слабо от това на Молдова или пък втора дивизия на Турция? Тук не говорим да му се гласува доверие като титуляр, а просто да попадне в разширената група - да дойде, да го видят треньорите и да преценят на място състоянието му. Като ще даваме шанс на един, да дадем и на друг. Пък той, ако и иска и може, ще го оползотвори. За същия период, в който Михайлов и Митрев имат общо 19 мача, той има 41 - повече от два пъти повече. И още нещо, което не е за подминаване с лека ръка - ако в отбора ще се реализира това така широко прокламирано подмладяване, да напомним, че на 30 ноември Илиев ще навърши… 25 години.