Скромната суперзвезда Рафаел Надал и неговата La Decima

Като малък, докато тренираше на остров Майорка, Рафаел Надал си мечтаеше да спечели веднъж титлата на "Ролан Гарос". Сега той вече има десет.

Испанецът винаги е бил скромна суперзвезда. Той избягва публичните изяви със същото постоянство, с което подрежда бутилките си на корта. Вчера обаче хвалебствията нямаше как да бъдат избегнати, след като Надал се справи със Стан Вавринка за 2 часа и 5 минути след 6:2, 6:3, 6:1.

"Рафа, това е един от най-красивите подвизи в историята на спорта", заяви Фабрис Санторо преди да започне интервюто с него на корта след триумфа. Няма съмнение, че това е историческо постижение. Никой друг тенисист не е печелил повече от седем титли на един и същ турнир от Големия шлем. Време е Надал да смени любимия си номер.

Краля на клея винаги е харесвал номер 9, който традиционно се носи от нападателите във футбола. Номер 10 обаче продължава да му носи радост тази пролет. Той спечели рекордна 10-а титла на клея в Монте Карло и Барселона. След това го направи и в Париж, което не бе изненада за никой, а организаторите се бяха подготвили. Те бяха подготвили големи знамена с десятка, които бяха опънати от феновете в горната част на "Филип Шатрие", и на подиума за награждаването ясно личеше още една десятка. Освен това бе готов видеоклип, който показа всичките 10 шампионски точки от 2005 г.

"През 2005 г. си мислех, че през 2017 г. ще ловя риба на лодката ми в Майорка. Тогава, разбира се, не съм си и помислял за секунда, че това може да ми се случи. Чувството, което изпитвам тук, е трудно да се опише и трудно да се сравни с друго място. Нервите, адреналинът, който усещам, когато играя тук, е невъзможно да се сравни с друго чувство", сподели развълнуваният Рафа.



Във футбола "La Decima" първоначално бе свързвана с десетата титла на Реал Мадрид в Шампионската лига (Купата на европейските шампиони). Отборът стигна до нея през 2014 г. Като фен на "белите" Рафа празнуваше тогава, празнуваше и на 31-ия си рожден ден, когато Реал спечели 12-ата. Алекс Фъргюсън спечели 13 титли във Висшата лига с Манчестър Юнайтед между 1993 и 2013 г., което е невероятно постижение. Но тези подвизи бяха отборни успехи.

Никой не е стоял сам в средата на тенис корт, разчитайки само на собствените си сили, когато нещата не се развиват добре. От 1947 до 1962 г. Ню Йорк Янкис спечелиха Световните серии 10 пъти, а Бостън Селтикс стана шампион в НБА 11 пъти в рамките на 13 години между 1957 и 1969 г. Отново, това бяха цели отбори, които споделиха успеха.

Докато всички те можеха да се оповават на съотборници, Рафа бе сам, борейки се със сериозни съперници, контузии и колебания. Както обикновено, той не пропусна да похвали своя щаб: "Страхотна комбинация между Франсис Ройг, Тони Надал и Карлос Моя. Работихме в отлична атмосфера и това помогна".

Това бе вероятно най-доминиращо представяне на Надал на "Ролан Гарос". За трети път той спечели турнира без загубен сет, но сега загуби само 35 гейма, което е второто най-добро постижение на Голям шлем в Оупън ерата. Само Бьорн Борг, който бе най-добрият на клей преди появяването на испанеца, загуби само 32 гейма по пътя си към титлата в Париж през 1978 г.

Триумфът в неделя сложи край на тригодишна суша по отношение на титли от Шлема. Той спечели деветата на Откритото първенство на Франция през 2014 г., но след това бе преследван от контузии, които се отразиха на увереността му. Това отчасти обяснява сълзите след мачбола вчера.



Този сезон той без съмнение се завърна към най-добрата си форма. Неговият убийствен форхенд отново жилеше, но има много повече от знаковия му удар. Сервисът му бе на изключително ниво срещу Вавринка, като той допусна само един шанс за пробив. Бекхендът му с две ръце също бе решителен. Той завърши мача с 27 печеливши удара и само 12 непредизвикани грешки.

32-годишният Вавринка просто не можеше да издържи на темпото. Той бе спечелил досегашните си три финала в Големия шлем. Той победи Надал в Австралия през 2014 г. и Джокович в Париж през 2015 г. и на US Open миналата година. Но да победиш здрав и уверен Надал на червените кортове в столицата на Франция си остава едно от най-трудните неща в спорта.

Рафа е на 31 години, но не е загубил хъса си. Той все още се плъзга по корта и играе с желание. Много неща се промениха от първата му титла на "Ролан Гарос" през 2005 г., когато бе и първото му участие. Тогава той залагаше на фланелки без ръкави и панталонки на пират, корт "Филип Шатрие" нямаше камери във въздуха, а феновете можеха да стигнат до кортовете без да бъдат претърсвани.

Светът е доста различен, но мъжкият тенис се оказа изненадващо устойчив на промените. Дългогодишният съперник на Надал Роджър Федерер го победи, за да стигне до титлата на Australian Open. Сега испанецът отново триумфира в Париж и намали разликата в броя титли от Шлема. Той вече има 15, което е с три по-малко от швейцареца. Две трети от големите му титли са на "Ролан Гарос", където има 79 победи и само две загуби. Робин Сьодерлинг го побеждава на осминафиналите през 2009 г., а Новак Джокович го отстранява на четвъртфиналите през 2015 г.

Това, което прави постижението на Надал в Париж още по-впечатляващо, е фактът, че е направено във време на изключително силна конкуренция. Федерер и Джокович са много добри на клей и можеха да спечелят много повече от по една титла на "Ролан Гарос", ако не беше Рафа. Краля на клея побеждаваше велики играчи, за да продължи доминацията си.

Ако доминацията продължи, едно нещо ще е различно. Негов треньор от самото начало е неговият чичо Тони Надал, който му изнася първия урок в Майорка и остава до него през цялата му кариера. Тони обяви, че в края на сезона спира да пътува с него по турнири. "Без него нито една не би била възможна", заяви Рафа.



Той не си е представял 10 титли, когато двамата пристигат за първи път на "Ролан Гарос" на 2005 г. Те просто се радваха, че 19-годишният Надал участва в надпреварата. Сега турнирът до някаква степен е и на двамата. Френската тенис федерация бе подготвена и за това. По време на церемонията по награждаването, когато Рафа вече държеше Купата на мускетарите, чичо му излезе с втори трофей - копие, което всеки победител задържа за себе си. На него имаше друг надпис: името на Надал и до него "La Decima".

Нито дори надарените деца, изпълнени с амбиция, не очакват да спечелят "Ролан Гарос" 10 пъти. Би звучало абсурдно, но изглеждаше толкова логично в неделя, когато Рафа за пореден път имаше отговор на всичко, което поредния съперник можеше да противопостави срещу него. Сега някое надарено дете, удрящо форхенди и бекхенди, знае от къде да започне да мечтае.