Васил Колев: Това, което стана с наследството на ЦСКА, няма паралел в цяла Европа

Васил Колев е бивш председател на Тръст "Синя България". Преди време бе представител на феновете в УС на Левски. Освен със "сините" той се занимава активно и с футболна история. В момента Колев пише енциклопедия "Директория на европейските футболни клубове", която до пет години трябва да излезе на английски език в седем тома. Той е един от основателите на вестник "Меридиан Мач", в който работи до 2004 година. Заради познанията му в областта на футболната история, го потърсихме и направихме една разходка из Европа, свързана с клубната идентичност и наследство. Една наболяла тема в българския футбол. Ето какво каза Васил Колев пред Sportal.bg:

- Има ли установен ред от УЕФА, по който един клуб става наследник на фалирал такъв?
- Не. Във всяка държава си има "ред" или по-скоро традиция в това отношение. Използвам думата "ред", защото тя формализира процеса. Ще дам пример с Белгия. От създаването на футболната федерация в края на XIX век всеки клуб получава универсален регистрационен номер. Антверпен е с номер 1. Съответно, когато клубът фалира, ако се появи някой с подобно име, цветове и така нататък, той получава нов регистрационен номер. Този номер често е част от емблемите на съответния клуб, както е в случая с Антверпен. В случая може да се каже, че е част от наследството на даден клуб. Разпределението на това наследство винаги е най-силният белег за това кой клуб кой е, съответно в различните страни това наследство се разпределя по различен начин. Би могло да се сложи линия между северната и южната част на Европа и определено на север са доста по-чувствителни към автентичността на наследството. Някакво изключение е може би Австрия, но там има по-специфични традиции в развитието на клубовете. Така например там от 70-те години насам клубовете на практика "продават" имената на спонсори, които ги ползват за даден период, макар че за феновете отборът си остава с оригиналното име. Ще дам пример с Аустрия Виена. Той се е казвал Аустрия Мемфис и Аустрия Магна, но за феновете винаги си е бил Аустрия Виена. Съответно там също има фалирали клубове, има такива, където "Бащицата" е оттеглял подкрепата си, когато говорим и за собственост от големи фирми, например Фьост Линц, но в крайна сметка стигаме до там, че в различни форми наследството се пази, разпределя във времето и около него се гради идентичността на един клуб или съответно се запазва. Същевременно трудно може да се стигне до това голям бранд да изчезне във времето и огромна група хора да приеме липсата му. Това също се е случвало: например в Шотландия изчезва Търд Ленърк в средата на миналия век, по същото време в Северна Ирландия спира да съществува Белфаст Селтик. Има и случаи, когато два големи бранда се обединяват и създават нов голям бранд. Като че ли най-добрият пример в това отношение е ФК Копенхаген, който е създаден през 1992 г. от КБ и Б1903 Копенхаген, два столични клуба в Дания с огромни исторически традиции. Има носталгия и по двата бранда, те съществуват като юношески формации, а ако се появи емоционална необходимост от това те да се появят отново със сигурност ще бъдат възстановени. Но като че ли в момента надделява това, че е създаден нов успешен бранд, който впрочем е и най-големият скандинавски клуб днес. В крайна сметка това е ново наследство, с което феновете очевидно да доволни. В Германия има също много примери на изчезнали големи клубове в миналото, например Хеми Лайпциг, който е бил шампион на ГДР и има носталгия именно по този период, както и достатъчно активна група от хора, които го възстановяват непрекъснато, след което фалира и пак го възстановяват, а наследството се пази със събития, свързани с историята, не толкова с това, което се случва на терена. Например феновете на Хеми се бяха събрали на някогашния стадион, бяха опънали транспаранти, бяха се накичили с клубните цветове и символи, получиха публичност и за момента това се оказа достатъчно за тях като опазване на наследството. Ролята на УЕФА в случая е на регулатор, който спазва и съблюдава спазването на правилата като гарант за опазването на футболното наследство.

- Парма фалира вече два пъти, а успехите на бившия тим на Христо Стоичков не са изгубени. Как стана процесът по запазването на историята на "дуковете", която вече е при Парма Калчо 2013?
- Италия е част от южна Европа и съответно носи всички белези по разпределението на наследството. Няма как голям бранд като Парма да изчезне във времето с цялото си наследство. Говорим за отбор, който е бил значима част от европейския футбол от началото на 90-те години до скоро. В случая Парма опази наследството си. Регистрира нов клуб, този клуб стартира със сходна емблема, това продължи един сезон, след което старата емблема беше купена. Това, което не е купено и няма как да бъде купено е името. То е леко модифицирано: ФК Парма стана Парма Калчо. Всъщност в Италия няма случай на фалирало дружество, което да е основано отново със старото си име. Интересното при Парма е, че феновете застанаха зад това да не се пипа наследството на клуба, в този случай във вид на спечелени купи. Те издействаха чрез натиск отмяната на търг, на който трябваше да бъдат продадени купите на клуба и парите да отидат за погасяването на дълговете. Това е нещо доста ключово, защото е важно и за случващото се в България. Наследството на един клуб няма как да се използва за погасяване на дългове, защото само по себе си то е безценно и не може да бъде остойностено. Това донякъде обяснява защо имаше остри реакции по преименуването на стадиона на Левски, за да се платят дългове. Съвсем друго щеше да бъде ако стадионът се преименува, за да бъде построен изцяло наново. Разпореждането с наследството на един отбор "на дребно" е фундаментален проблем, макар че малцина си дават сметка за него. Докато тръста беше част от УС на Левски, ние поискахме да се наложи мораториум върху предлагането в различни търгове на трофеи, спечелени от клуба. Може да се предложи копие, но не и оригинал. Това за мен е престъпление от морален характер. Футболистите не са печелили тези купи през годините, за да може някой да ги продава, за да си решава някакви проблеми и тези купи да се намират в разни частни къщи и вили. Не искам обаче да говоря наизуст, защото така и не ми стана ясно всъщност продавал ли е Левски някога свой оригинален трофей и изобщо къде се намират тези трофеи и как се съхраняват. Сигурното е, че голяма част от тях липсват. Ако пък не липсват, ще се радвам да ги видя в музея, когато този музей отвори врати.

- Като говорим за Италия, да кажем и за Фиорентина. Клубът фалира в началото на века, започна от нулата, смени името и се завърна в Серия "А". Там какъв е случаят?
- Всичко е сходно със случилото се с Парма. Разликата е, че Фиорентина прескочи един сезон в Серия "Ц1", тоест третия ешелон и отиде от четвърти във втори заради спортни заслуги. Трябва обаче да се знае нещо в това отношение. Всичко се случи в момента, в който италианските клубове бяха започнали да плащат високата цена на едно популярно краткосрочно решение на финансовите проблеми, т.нар plus-valenze. Това е остойностяването на онези безкрайни трансфери в две посоки между клубовете, в който играчите бяха счетоводни активи. На практика тогава клубовете бяха стабилни на хартия и нямаха проблем с лицензите, но практически задлъжняваха с огромни суми и в един момент това се оказа бомба със закъснител. Такива като Фиорентина бяха големите жертви, но имаше множество малки и съответно първенствата под Серия "Б" се формираха на база лицензиране с множество компромиси. Заради това тази промоция на Фиорентина не направи кой знае какво впечатление, макар че съвсем естестествено заради името на клуба, е останал в историята и до днес.

- Стигаме и до фалита на Глазгоу Рейнджърс. Няколко думи за него?
- Там няма нищо интересно от гледна точка на наследството. Рейнджърс си плати сериозна цена за неразумното управление, като дълго време беше извън елита. Единственото интересно е, че Рейнджърс трябваше да остане извън шотландската лига и да кандидатства отново в даден момент, но останалите клубове гласуваха компромисно той да бъде част от четвъртото ниво. В случая този компромис е обясним. В Шотландия има много малки клубчета, които нямат инфраструктурата да бъдат част от Футболната лига, тоест от първите четири дивизии. Нямат стадиони и условия, уредени са на аматьорски принцип и не искат да променят това. Заради това всеки клуб, който е готов да направи крачката и да бъде професионален, получава шанс. Глупаво е Рейнджърс с цялата си инфраструктура да играе с тролейбусни спирки и заводски колективи, защото това не е наказание за него, а за шотландския футбол. Четвърта дивизия и реално минимум три години извън елита, които станаха четири по спортни причини, са достатъчна санкция, ако даден клуб е печелил спортно предимство с нечестни финансови машинации. А именно фалирал е в един момент.

- Чувал съм за интересни случаи с футболното наследство в Австрия и Полша, може ли да внесеш повече яснота?
- За Австрия стана дума вече. Там най-любопитно е това, което се случи с Аустрия Залцбург, който е собственост на "Ред Бул". Там бе подменено цялото наследство, но най-болезненият случай е с цвета на екипа. "Ред Бул" смени виолетовите фланелки с бели, а гащетата станаха червени. Компромисът, който компанията искаше да направи, е да допусне виолетов цвят в чорапите на резервния вратарски екип и оттам се отприщи вече вълната на недоволство, която доведе до основаването на Аустрия Залцбург отново. Естествено, успехите останаха в новия клуб РБ Залцбург, макар че той не ги искаше. Австрийската федерация обаче стриктно следваше собствените си разпоредби и се разпореди, че сегашният РБ Залцбург е някогашният Аустрия Залцбург с променено име. Може би заради това отборите на "Ред Бул" са най-"мразените" в света от тези, които държат на чистия футбол и традициите. Там доста агресивно се налага комерсиален през футбола и това дразни хората. В Полша няма нищо интересно, освен един сходен случай с това, което стана с клубове като Ботев (Пловдив) или ЦСКА в България. Амика Вронки се преименува на Лех Познан преди години, като това беше и причина УЕФА да наложи последващите рестрикции при лицензирането, защото едно такова преименуване е всъщност прескачане на лицензирането. Това е според мен и проблемът пред ЦСКА-София в момента, който е всъщност преименуваният Литекс. Все още не се знае как ще подходи УЕФА. Чисто на теория за УЕФА няма проблем, ако Литекс е решил да смени името си, но може би ще има някакви проблеми, ако предяви претенции към наследството на друг клуб, в случая ЦСКА.

- В Румъния ситуацията със Стяуа е сложна - има ФКСБ на Бекали, който играе на "Арена Национала", и СКА Стяуа на военните, който е на "Генча". Как очакваш да се развият нещата там?
- Ами там нещата са доста прости всъщност. Държавата е на мястото си, защото военните са държавата. И съответно няма как частни лица да се разпореждат с толкова важна марка. Тук е мястото да кажа нещо важно. Най-големият проблем в българския футбол е именно това фриволно разпореждане с наследството. Тръст "Синя България" направи един международен семинар заедно с Министерството на спорта преди две години, на което се обсъждаше именно и този въпрос. Тогава една международна организация, която е създадена и финансирана от УЕФА с целта да се бори за по-широко участие на привържениците в собствеността и управлението на футболните клубове (Supporters Direct), повдигна въпроса за наследството на клубовете. Резултатът беше, че от тази работна среща излезе предложение въпросът с наследството да бъде част от новия Закон за спорта и да се намери формата привържениците да са тези, които се разпореждат с него. Казано по-просто, ако Литекс иска да вземе идентичността и наследството на ЦСКА, привържениците на ЦСКА да са тези, които да решат дали това е възможно по записан в закона начин. Съответно това предложение не бе прието с огромно внимание и заради това се стигна и до днешната ситуация с ЦСКА, в която има очевиден спор за неговото наследство.

- Понеже от Левски масово казват, че вече няма Вечно дерби, смяташ ли, че има дерби на Пловдив? Сегашният Ботев наследник ли е реално на шампионския Ботев от 1967-а? Знаем, че феновете на "канарчетата" направиха нов клуб, с различна емблема и използваха лиценза на Металик (Сопот).
- Въпросът с "припознаването" е частен за всеки клуб. Аз и не мога да разбера защо се замесва Левски в цялата история с разпределението на наследството на ЦСКА. Логично е Вечното дерби да е малка част от наследството на Левски. Съответно за привържениците на Левски е възможно да има подмяна на това съперничество чрез кражба на идентичност, но е възможно за група от тях да има вакуум при липсата на това съперничество и те да търсят някогашния съперник в нов вид. Моето усещане като привърженик на Левски е, че имаме нов съперник, който е събрал в себе си най-лошото от два клуба – комунистическия ЦСКА, създаден от държавата и с държавни протекции да налага и прославя режима и "мутренския" Ловеч, който наложи в България един по-различен модел на преследване на спортни успехи. Поставям това определение "мутренски" не заради собствениците, а заради модела, включващ сателитни клубове, лесни мачове, услужливи съдии и отношение към собствените футболисти. Съответно за привържениците на Левски може би този нов отбор е просто по-голямо зло от ЦСКА и заради това демонстрират и подобно настървение. Не искам да говоря от името на привържениците на Левски, това е мое усещане и чувствам, че се споделя от немалко хора. По отношение на Ботев или Локо (Пловдив), там конфликт няма. Мисля, че привържениците на тези два отбора чувстват, че това е техният отбор и тяхното наследство, независимо от формата и юридическата облицовка. Привържениците на другите отбори не ги интересува въпросът, може би защото двата отбора не са чак толкова големи дразнители.

- Не смяташ ли, че някой от БФС трябва да излезе и да разясни официално въпроса с титлите и клубовете - например сегашният Локомотив (Сф) има ли четирите титли в актива си?
- При БФС според мен има конфликт между това как едновременно да се пази наследството на българския футбол и да се угоди на политиците, защото усещането е, че новата Първа лига е политически, а не футболен проект. За мен историческите въпроси са за историците. Аз самият се смятам за такъв. От над 10 години работя по един огромен проект за енциклопедия на футболните клубове в Европа и виждам практическите трудности, свързани с проследяването на историята на даден клуб и най-вече при разпределението на неговото наследство. Единствените критерии според мен са тези да не съществуват съмнения за разпределението на това наследство или то да бъде разпределено между повече от един клуб. В случая с Локомотив (София) няма такъв конфликт. Има малка, но много сплотена локомотивска общност, която прави всичко по силите си да пази наследството си и няма вътрешни различия. Надявам се трудът, който полагам да види бял свят до около пет години и да бъде най-доброто, правено някога за историята на европейските клубове. Не съм стигнал още до българските клубове, но отсега се хващам за главата, защото тук историята е от най-трудните за проследяване. Мога да кажа и нещо друго. Това, което се случи с наследството на ЦСКА, няма паралел в историята на европейски футбол, колкото и такива да се търсят. Също така няма толкова голяма марка в историята на европейския футбол, която да има такъв проблем с разпределението на наследството.

- Наближава търгът за емблемата и активите на ЦСКА. Представяме си два варианта - печели го ЦСКA-София; печели го ЦСКА 1948, коментарът ти за всеки един от тях?
- Търгът няма да реши този въпрос според мен, а просто ще затрудни съществуването на единия от двата клуба в търсене на идентичност. За мен случаят прилича на този между АФК Уимбълдън и МК Донс. Те се срещнаха наскоро и това бе първият случай, в който нещата се решават на терена. Мисля, че директният сблъсък между тези два клуба, дай Боже да го има, ще реши въпросът с наследството на ЦСКА. Нито един от тези два клуба не е ЦСКА, както нито АФК Уимбълдън, нито МК Донс са някогашният Уимбълдън. Въпросът е кой ще спечели моралното право да бъде наследник на традициите на някогашния ЦСКА и според мен в случая говорим за сблъсък на два мирогледа. За хората от ЦСКА 1948 най-важната част от наследството на ЦСКА е червеният цвят на екипа, градът, моралът в спортното състезание и т.н. За ЦСКА-София и неговите привърженици най-важната част от наследството на ЦСКА е червеният цвят на фланелката, "А" група и това да има приет и състоятелен "Бащица". И двете групи държат на стадион "Българска армия", само че втората се опитва да си го осигури по административен път. Като левскар бих се изкушил да кажа, че втората група прилича повече на оригиналния ЦСКА, който имаше в миналото административно предимство със системната от военни сателитни отбори и закона за военна служба, с който събираше талантите в България, но не бих го направил. Защото от друга страна си давам сметка и имам и приятели от ЦСКА, за които пък тази марка носи ценности, в които те вярват и свързват с историята на българската армия. Имам усещането и какво ще чувствам в ситуация, в която има два отбора с името ЦСКА в "А" група, което е моето очакване. Мачът с ЦСКА-София ще е срещу съперник, който за мен е всичко онова, което не трябва да бъде Левски и заради което левскарите мразят ЦСКА от комунистическото време. Мачът с ЦСКА 1948 ще е такъв, в който ще има сблъсък с най-доброто от Вечното дерби като спортно съперничество с цялата му красива история. Или обобщено мачът с "тирето" е сблъсък на мирогледи, а този с другия ЦСКА е сблъсък на спортни стойности. Времето обаче ще покаже дали е така.

- Спекулира се много с въпроса за автентичността: АД-ата от края на 90-те, ФК Левски на Петър Петров - Кучето и Златин Тепсиев и Левски 1914 на Томас Лафчис, скандалът от 1985-а, довел до ФК Витоша и ЦФКА Средец, преструктурирането през 60-те години, промените след 9 септември 1944-а, наскоро Илия Козарев каза, че през първите си 30 години Левски е фалирал два пъти... Трябва ли да се вглеждаме толкова много в детайлите? Не е ли важно къде са феновете и какво признават масите?
- Не виждам никакви паралели между Левски и случилото се с останалите клубове. Левски е преименуван, закриван и откриван от държавната върхушка, но никога не е съществувало и грам съмнение за неговото наследство. Нито друг клуб е имал претенции към наследството на Левски, както направи Литекс с ЦСКА.

Следвай ни: