Методи Ананиев: Ествествено, че ми се играе за националния отбор

Имаме среща с волейболиста Методи Ананиев в 13:00 часа в столичен търговски център. Той е там 10 минути по-рано и това ни прави добро впечатление. Навън започва леко да превалява, но това не ни спира да си спретнем забавна фотосесия под дъжда. Докато бившият национал позира пред обектива на фотогрфа ни Ивелин Солаков, случайни зрители от автомобилите си, които чакат светофарът да светне зелено явно го разпознават. Някои забравят да тръгнат, а други вадят телефони да снимат. Все пак в последните години Мечката, както го наричат във волейболните среди е неизменна част от представителния ни тим. А волейболистите са едни от най-разпознаваемите лица в спорта ни. След като го поставихме в ролята на модел, сега бързо го връщаме към волейбола. Посрещачът с усмивка говори пред BGvolleyball.com за сезона в Полша, за българското първенството и националния отбор.

Какъв сезон изпратихте с клубния си тим Лучничка (Бидгошч) в Полша?

Сезонът беше труден и дълъг, но лично за мен беше добър. Беше хладно (смее се). 

До сега най-вероятно не свързвахте Полша с нищо положително с оглед на контузиите ви в миналото там...

Отидох със смесени чувства там. Не бях много сигурен дали искам да се върна в Полша.

Съжалявате ли, че се върнахте?

Не, в никакъв случай. Играх добре през целия сезон. Отборът имаше много проблеми, както финансови, така и с много контузии. Имаше състезатели, които направиха глупости, които дори не са за споменаване. Можехме да се борим за доста по-предни позиции, но всички тези глупави ситуации и грешките в организацията ни попречиха.

Това означава ли, че няма да останете в Полша следващия сезон?

Да, със сигурност няма да остана там.

А накъде сте се ориентирал?

В момента на никъде. Всичко е на фаза говорене. Няма нищо официално. 

Напоследък е модерно Нефтохимик да привлича волейболни национали. Можем ли да очакваме и вие да станете част от селекцията на бургазлии?

Никой не ми се е обаждал от Нефтохимик.

А бихте ли се върнал в България?

Естествено. Бих се върнал, но зависи от много неща. Не ми остава още много да играя волейбол. Надявам се още 3-4-5 години да мога да изкарам. В момента не гледам толкова мястото, а да е добре от финансова гледна точка заради семейството ми. 

Като наблюдавате българското първенство, как ви се струва нивото?

Определено нивото доста се е вдигнало. Имах възможност да гледам голяма част от мачовете, които се излъчваха по телевизията. Миналата година отборите бяха еднакво слаби. Тази година, не знам дали е заради работата на треньорите или заради подобрените условия, но имаше доста отбори с по-добър бюджет от предишните години.

Вдигна ли нивото Нефтохимик?

Като цяло си имаше едно ниво на заплати, което се поддържаше в цяла България и никой не искаше да минава границата. Бяха само местни състезатели, които са свикнали да получават тези пари и нямаше смисъл да се вдигат заплатите. Разбира се, със заплатите и качеството на волейбола. 

Дойде време за националния отбор, но вие не получихте повиквателна. Очаквахте ли все пак да попаднете в сметките на Пламен Константинов?

Щях да се радвам, ако ме повика, но не ми е накърнил достойнството. Не съм имал горящо желание на всяка  цена на бъда там. Така е преценил треньорът. Явно за момента не му трябвам.

А играе ли ви се за националния отбор? Някои състезатели отказаха...

Ествествено, че ми се играе за националния отбор. Въпросът е, че изиграх доста мачове с клубния си отбор и с многото неуредици и многото забавени плащания, имах нужда от една двумесечна почивка извън волейбола. Още повече, че цяла година бях без моето семейство. Така нещата се получават малко трудно. Доста от хората, които пътуват в чужбина, пътуват със семейството. За съжаление, при мен нещата не се получават така. Не, защото не искам, а защото е по-добре за моето семейство да е тук. Всеки си има работа, всеки си има задължения.

Липсва ли ви националният отбор?

И да, и не. Липсва ми изживяването, липсва ми публиката, липсват ми емоциите. Не ми липсва от гледна точка на това, че, когато съм там, нямам време за възстановяване. Като бях на 20-25 години нямах проблем да играя без почивка, но сега е различно.

Със сигурност сега няма да ви липсва и лагера на Белмекен...

В интерес на истината никога не съм бил на лагер на Белмекен. Чувал съм много истории, но всичко се свежда до тях, а не до личен опит (смее се).

На вашата позиция в националния отбор доста добре се представя Розалин Пенчев. Как ви се струва на вас?

Розалин израстна изключително много в последните две години. Натрупа опит в Аржентина. Там постоянно беше №1. С всяка година определено играе все по-добре и по-добре. В първите години е най-трудно докато придобие увереност. Разликата между това да играеш за клубен отбор и да играеш в национален отбор е доста голяма.

Не ви ли се струва, че дори брат му Николай Пенчев остана в неговата сянка?

Проблемът е, че Ники не игра цял сезон. Може би за момента му липсва малко игрово време. Това е преценка на треньора. В повечето мачове в Полша не беше титуляр. Ники не беше контузен, просто в отбора разчитаха на друг играч. Може би затова в момента Розалин е на преден план.  

Този сезон в националния отбор има липси, нови имена и стари кучета. Получи се една доста интересна сплав. С оглед на селекцията какви са шансовете на националния отбор в първия турнир от Лигата на нациите?

В крайна сметка няма избор. Ние винаги сме били в топ 10 на света. Не трябва никой да ни отписва. Наистина Цветан Соколов е най-добрият диагонал, с когото България разполага. Но пък в последнте две години Боян Йорданов играе много добре. Николай Учиков в последните пет години играе много добре. България винаги е имала добри диагонали и добри центрове, така че не виждам проблем на тези позиции въпреки контузиите на Ники Николов и Теодор Тодоров. Конкретно за Лигата на нациите...смятам, че първият турнир ще е напасване. Мачовете в Китай ще са като контроли, за да може да се види на кого може да се разчита. Предполагам, че тези неща могат да се видят и на тренировката, но не е същото като на мач.

Следвай ни: