Не спирай да танцуваш, Ману!

Ману Джинобили играе професионален баскетбол от толкова дълго време, че може преспокойно да бъде баща на част от съотборниците си в Сан Антонио, както и на съперниците от Голдън Стейт, които елиминираха Спърс в първия кръг на плейофите. 40-годишната аржентинска легенда прави дебюта си при мъжете през сезон 1995/1996, а в състава на Уориърс има трима играчи, родени през 1995 и един роден през 1996.

ДеЖонте Мъри от Сан Антонио пък се появява на този свят на 19 септември 1996 година, когато Ману вече започва втория си сезон като професионалист. Треньорът на шампионите от Голдън Стейт от своя страна има една година като съотборник на Джинобили в НБА - през сезон 2002/2003, когато тексасци печелят титлата.

Този, на който години наред бе символ и този, за който играеше с огромна чест и изпепеляваща страст при всяка възможност, макар че винаги можеше да каже, че е уморен от дългите сезони в Щатите.

Дали обаче сега не станахме свидетели на последното представление на Ману на голямата сцена? През юли той ще навърши 41, но продължава да е все така енергичен в ролята на шести човек в ротацията на Спърс. 1275 мача по-късно (1057 в редовния сезон и още 218 в плейофите) и 4 титли по-късно, Джинобили напусна елиминациите след поражение в първия кръг. Нещо, което се бе случвало едва три пъти откакто той дойде в Сан Антонио през 2002 година. Какво е влиянието му сред феновете? Само може да се отчете,

и че и до днес привържениците продължават да пътуват десетки хиляди километри от всички краища на света, само за да го гледат.

Договорът му със Спърс изтича през лятото на следващата година - 2019, когато той ще бъде на прага на 42-ата си годишнина. Вълшебникът с №20 не е казал “край”, но цялото настроение, обграждащо серията от първия кръг срещу Голдън Стейт бе точно в този дух. Ако оттеглянето му стане факт, това ще означава, че една велика кариера приключва.

Но докато левичарят не обяви официално нещо подобно, всички любители на баскетболната игра, а не само феновете на Спърс, могат да се обединят около един призив - не спирай да танцуваш, Ману! Не спирай да заразяваш с невероятната си енергия съотборници, които са на половината на твоите години. Не спирай да сновеш по паркета, от край до край, да вкарваш поредния невъзможен и акробатичен кош, да даваш асистенции без да гледаш и да нижеш тройки от ъглите.

Поне още един сезон! Или поне докато не станеш на 43.

Все пак в края на редовния сезон Грег Попович убедено заяви следното - “Работата на Ману е да бъде прекрасен всяка вечер на игрището. Докато не стане на 43. Тогава вече може да започне да намалява темпото”.