Добри Иванов: Поставихме основата на най-успешния период в историята на Монтана

През последните години отборът на Монтана се превърна във фактор в българското волейболно първенство. Тимът от северозападния град игра на три финала за Купа България (2015, 2017, 2018), два пъти стигна до битката за титлата (2016, 2017). За съжаление на играчи, треньори, ръководство и фенове на клуба Монтана не успя да спечели трофей.

През този сезон съставът на Даниел Пеев се състезава на три фронта – първенство, Купа България и Чалъндж къп. В редовния сезон на Суперлигата завърши на второ място, загуби с 0:3 финала за Купата от Нефтохимик 2010 и стигна до 1/4-финалите в третия по сила европейски клубен турнир. Преди началото на плейофите BGvolleyball.com се срещна с един от играчите на Монтана, който вече четири години е част от клуба. Либерото Добромир Иванов направи оценка на представянето през сезона и коментира на какво се дължи прогреса на клуба в последните сезони.

Добри, ти си един от най-опитните в състава на Монтана и с най-голям стаж в отбора? Как оценяваш представянето на тима през сезона до момента?

Честно казано, очаквах да сме сред първите в редовния сезон. Оценявам представянето на отбора като изключително високо. Цяла седмица се говори за трите състезания, в които участваме. На първото в историята домакинство на Монтана на финален турнир за Купата се представихме много добре. Но имаше изключително силен отбор на Нефтохимик, който не ни даде никакви възможности да разгърнем нашия потенциал и не успяхме да спечелим Купата. В евротурнирите очаквах да стигнем до това ниво, защото лично аз не за първи път играя евротурнири. Мисля, че това са възможностите на отбора.

Какво беше най-важното за доброто представяне на тима през сезона? Какъв е ключът за успеха?

Клубът извървя дълъг път и вече бере плодовете. За четири години отборът стана значим фактор в първенството. Отборите започнаха да се съобразяват с нас. Говори се за следващо участие в Европа. След този дълъг път се стигна до тази година, в която се играе със самочувствие. Позицията на тима в класирането не е нещо случайно. Не е моментно състояние. Второто място вече не е специално. Ние се борим за нещо повече. Може да прозвучи като хвалба, но бих отличил трима състезатели в последните четири години. Защото лесно можеш да преминаваш от един клуб в друг. Когато е трудно, да решиш да напуснеш. Затова бих отличил втория капитан на отбора Златко Кьосев, Ваньо Латунов, който също е много сериозен състезател, и себе си. В тези четири години, не без помощта на други състезатели и треньори, се създаде ядро на отбора. Ние се познаваме толкова добре, че вече знаем кой кога ще се разболее, кой кога ще го заболи нещо. Ние тримата правим всичко възможно, когато идва друг състезател или треньор, да им помагаме. Ако е треньор, ние много бързо успяваме да го накараме да ни се довери. Ако е състезател, ние му помагаме да вработи, искаме да покажем, че те не са дошли, както ни казваха, "на село", че не си тук, само за да изиграеш сезона, а има амбиции, има нерви, трябва да се поддържа постоянство, не да има лъкатушения.  

В това ли се крие постоянството в играта на тима?

Създаде се различен манталитет. Преди време, когато играех в Бургас и след това в Габрово, пътувахме за мачове с Монтана в деня на срещата. Знаехме, че този отбор няма амбиции. Идваш, играеш, биеш и си заминаваш. Това се промени. Накарахме противниковите състезатели и треньори да се съобразяват. Когато играят с Монтана, вече пътуват по-рано. Съперниците са ни казвали, че сме свършили доста добра работа и това е свързано с тази традиция, която се създаде в последните години. Разбира се, това се постига с много лишения, много тренировки. Миналата година беше може би най-тежкият сезон, който аз съм играл. ЦСКА изпадна сега в подобна ситуация с много контузени. Ние нямахме избор тогава, в доста мачове и аз и други момчета играхме със сериозни болежки. Но бяхме на игрището, защото сме си поставили цели.

За изпълнението на тези цели е важна и финансовата стабилност. Има ли я в Монтана?

Г-н Златко Живков е човек, който е отдаден на спорта. Във всеки момент, в който има възможност, се среща с нас, пита ни трябва ли ни нещо, доволни ли сме. Ако евентуално има забавяне, той идва и обявява, че има затруднения. Бургас е с най-големия бюджет, но искам да кажа, че за българските стандарти за миналата година и за тази ние може би сме втори или трети отбор по бюджет. Разбира се, той не е космически. Това, което е обещано, се изпълнява. Това дава сигурност.  

Първоначално играехте в малката зала "Огоста" на стадиона, вече две години домакинствате в зала "Младост", но определено Монтана има нужда от нова модерна зала. Съгласен ли си?

Пътувахме за Турция за мача с Малие. Аз съм играл с тима на Габрово срещу тях на същата фаза, но в по-горния турнир, в Купата на ЦЕВ. Те ни отстраниха, но се представихме с една идея по-успешно, защото в единия мач победихме. Но ставаше въпрос за залата. Влизаме в огромна зала в Анкара – топла, голяма, с всичко необходимо. Даже се шегувахме с момчетата, че няма за какво да се хванем. Смяхме се, как ли ще реагират те, когато дойдат в Монтана и видят нашата зала. Но не се изплашиха. Разпределителят им Гьорги Гьоргиев е играл и в другата зала на стадиона, докато беше в Марек. Залата ни е може би една от добрите в България, но няма какво да се лъжем, не е това, което трябва да бъде.

Предстои сблъсък с Добруджа 07 в плейофите. Готов ли е тимът на Монтана за тези срещи?  

Старият познайник Добрич (смее се). Имам чувството, че в последните години само с тях си играем. Във всяка фаза на всеки турнир. Във всеки важен момент, в който трябва да се преодолее нещо, играем с тях. Искам да ги поздравя. Когато от светлината на прожекторите излязоха Дупница и Разлог като съперници, може би на преден план излезе нашето съперничество с Добрич. Трябва да се постараем да излезем крайни победители. Иска ми се да се изправим отново срещу Бургас на финала. Миналата година във втория мач ако бяхме задържали още 5 минути при 40 градуса в залата, нищо не се знаеше. Те успяха да ни откраднат тази победа с 3:2 и оттам вече серията се реши в Бургас.

Какво промени Даниел Пеев?

В добавка на това, което казах в началото, клубът започна да задържа състезатели за повече от година. Има ядро. И се гледа в перспектива. Жоро Михалев, Лео Тончев, Боби Наков, Кристиян Петров са млади момчета, които ще станат основа на този обор. Обичам да говоря за тренера. Като бях по-малък и ходех по залите, винаги съм му симпатизирал. Може би, защото аз не успях да бъда такъв като него. Аз съм по-емоционален, избухвам, викам, крещя. Той е коренно различният човек. Много пъти съм го питал как успява да го направи. В процес на мач има напрежение, трябва да викнеш, а той е мълчание и хладнокръвие. Успява да го пренесе и на игрището и това доста ни успокоява. През миналия сезон бяхме изпаднали в тежка ситуация. От отбор, който имаше само една загуба през есента, се превърнахме в отбор с 5-6 загуби и едва задържахме второто място. Тогава той успя да ни запази психологически. Имаше проблеми с контузени и точно в този момент трябва да се появи хладнокръвен човек. Ние дори се бяхме изпокарали, започна да се чува въпросът: "Предадохме ли се". Но в крайна сметка издържахме. Той изгради и добър щаб с много сериозни професионалисти.

Ти играеш на неговата позиция. Дава ли ти повече съвети?

Това е нож с две остриета. Играл съм и при треньори, които не са играли на моята позиция и те отразяват нещата по различен начин. Ако направиш нещо хубаво, няма проблем. Но като не направиш нещо, другият треньор казва: "Сигурно не е могъл". А Пеев прави забележка: "Защо така, какво става". Това е хубавото, че имам възможност да работя с него, защото може да ти каже къде грешиш.

Семейството ти също е в Монтана. Свикнахте ли с живота там?

Монтана е прекрасно място като спокойствие. Опознах много града. Но е малко скучно и трябва да се помисли за това. Може би да се построи кино. Градът може много да се развива. Там има прекрасен баскетбол, има футбол.

Какви са отношенията ти с феновете?

Градът е по-малък и вече сме познати с феновете. Постоянно получаваме съвети какво трябва да подобрим (смее се). "Там защо се метна, защо си сгрешил този сервис, защо не играеш по пръстите, а я пускаш." Но след като се наложи да сменим залата, означава, че интересът се повиши. Отборът почна да играе на сериозно ниво. Това води повече фенове в залата. Имаше мачове, в които нямаше място за всички. Първият мач, в който се създаде еуфория, беше решаващият пети мач с Арда (полуфинална серия през 2016). Поведохме с 2:0, те изравниха и петият мач беше в Монтана. Ако някой ми беше казал, че такова нещо може да се случи в Монтана, никога нямаше да му повярвам. Залата се пръскаше. Както и след това по време на финалите с Добрич и Нефтохимик.