Интервюто с Мата: Изискването за победа на всяка цена убива забавлението от футбола

В толкова елитистки свят като футболния това да срещнеш човек като Хуан Мата те връща към есенцията на тази велика игра, в която се омесват все повече и по-крупни интереси. Също толкова рядко срещано е и това професионален футболист да се вълнува от неща отвъд топката. Левичарят от Манчестър Юнайтед обаче обича да чете, остават му два изпита и дипломен проект в Политехническия университет в Мадрид, а при все това пак намира време да помага на другите.

-         Съзнавате ли, че не сте типичният футболист?

-         Не. Вие каква представа имате за мен?

-         Никога не съм Ви виждал да откажете автограф или снимка никому…

-         Футболистите сме хора, имаме добрите и лошите си дни. Просто при вижданията ни сте ме засякъл, когато съм имал повече време.

-         Вдъхнахте живот на дядо си със своята игра. Какво носи на Вас самия проектът „Обща цел” (Common Goal)?

-         Дядо ми обожаваше футбола. От малък ме водеше на тренировки и в мачовете по някакъв начин му отвръщах цялата тази страст благодарение на моята кариера. Това ме накара да открия щастието, което можеш предаде на останалите. Сега се радвам не само за себе си, а и за моето семейство, а в онези времена и специално за дядо ми.

-         В кой момент решихте, че трябва да помагате на останалите?

-         Това усещане винаги съм го носел у себе си. Родителите ми казаха на мен и на сестра ми, че сме привилегировани да живеем в тази част на света и че имаме предоставените ни възможности. Въпросът е да се поставиш на мястото на другите и да видиш, че не всички са имали този късмет, така че се опитваме да дадем равновесие на нещата.

-         Да си солидарен дълг ли е?

-         Това е начин да съществуваш, да се чувстваш част от обществото и да мислиш за останалите. Искаме възможно най-много хора да могат да живеят във възможно най-добрите условия и затова работим в „Обща цел.”

-         Целите ли се в това в бъдеще всички професионални спортисти да дават 1% от възнагражденията си?

-         Обявихме 34 спортисти, но постепенно ще разкриваме и още някои имена. Мнозина ме питат каква е крайната цел на проекта, а нямам ясен отговор. Идеята е 1% от приходите на футболната индустрия да се насочват към социални каузи.

-         Футболът би трябвало да бъде социален инструмент. Такъв ли е?

-         В доста случаи е използван като такъв, например като развитие на личността в колективна среда. Ние искаме той да става все по-глобален и да има по-положително влияние върху обществото.

-         Професионалният футболист в сапунен балон ли живее?

-         По-добре е да си дадеш възможно най-рано сметка, че животът на професионалния футболист е кратък, а след него започва истинският – още с окачването на бутонките на пирона.

-         Има ли самота в този спорт?

-         Обичайно създаваш приятелства в отборите си, защото прекарваш заедно много време със съотборниците си. Наистина не прекарваш толкова време със семейството си, колкото би искал. На 15 години напуснах Астурия към Мадрид, така че се учиш да гледаш по-обективно на нещата. Футболистите, общо взето, сме щастливи от привилегията да правим онова, което искаме.

-         Успехът в спорта зависи ли колкото от краката, толкова и от главата?

-         Някой беше казал, че футболът се играе не с краката, а с главата, и съм напълно съгласен с това. Дори да имаш специална физика, ако главата ти не е в ред, няма да се представяш на ниво. Психологическата работа във футбола е основополагаща.

-         Манчестър Сити засенчи всички останали в Премиър Лийг? Само те ли могат да изгубят титлата тази година?

-         Слушах Пеп (б.р. – Джосеп Гуардиола) да казва, че няма да остави своите футболисти да се отпуснат дори за миг. Ще трябва да бием във всичките си мачове до края на сезона и те да се провалят в много от своите, така че го виждам доста трудно като задача. Дали е невъзможно? В ПЛ са се виждали исторически обрати, ала ние трябва да гледаме само следващия мач.

-         Кое у отбора на Гуардиола цените най-много по съседски?

-         Че са верни на стила на игра на Пеп. Имат големи играчи, които познавам добре и които карат доста време в Англия като Давид Силва, Серхио Агуеро и Кевин Де Брайне, с когото делих съблекалня в Челси, преди да замине за Германия.

-         На Вас продължава да Ви убягва титлата в Премиър Лийг. Това ли е най-съкровеното Ви желание?

-         Вече съм от няколко години в Англия и имах късмета да спечеля много купи, но единственото, което ми убягва, наистина е шампионската титла. Би било фантастично в даден момент да я спечеля.

-         Как реагирахте, когато разбрахте, че в Юнайтед идва Моуриньо?

-         Напълно естествено. Да, получих обаждания от разтревожени приятели и близки, но знаех, че не съм имал никакъв тежък личен проблем с Моуриньо в Челси. Ограничих се с говорене на терена. Онова, от което ме заболя, е разпространяването на слухове и лъжи за неща, които никога не са се случвали.

-         Това отдалечава ли Ви от медиите?

-         Връзката между футболиста или треньора с журналиста е нещо специално. Не разбирам защо трябва да се пускат слухове, за да се напише нещо. Проблемът е, че хората четат първоначалната публикация и няма значение дали после няма опровержение – това остава в главата им и е трудно да се разчисти. И, разбира се, е несправедливо.

-         Познават ли хората Жозе Моуриньо?

-         Хората познават от Моуриньо онова, което той иска да познават. Трябва да позапазим по нещичко от личния си живот извън медийните проекции. Може би заради това как възприема своята професия, заради това как комуникира и провежда пресконференциите си, изглежда, че всичко при него добива един много по-сериозен тон.

-         Забавлява ли се всъщност отборът на терена?

-         В някои моменти да, в други не – като при всички останали отбори. Изискването да побеждаваш на всяка цена ограничава забавлението от играта. На мен ми харесва да имам топката, да я милвам и да се забавлявам с нея, но невинаги това е възможно. Моуриньо оставя свобода на играчите, които действаме зад нападателя. Ако обаче изгубим топката, трябва да си я върнем. Много мачове се решават от индивидуални акции, които нито аз, нито Моуриньо можем да контролираме, но той е треньор, който залага на интуицията на футболиста. Трудно е да си на неговата позиция, защото никога ситуациите не се повтарят едно към едно във футбола.

-         Чувствате ли се по същия начин, когато асистирате, както когато вкарате гол?

-         Не (б.и. – смее се.) Невъзможно е да се сравнят двете неща и който ви каже противното, според мен лъже. Много съм щастлив да дам асистенция, ала най-доброто усещане във футбола е от вкарването на гол.

-         Привърженик ли сте на видеотехнологиите във футбола?

-         Ако се отдава такова значение на резултата до степен от него да зависи работата на даден треньор, технологията трябва да бъде бърза и точна. Подкрепям системата ВАР (б.р. – видео асистент-рефери), ако се прилага по правилния начин и ако забранява който и да било турнир да се реши от нередовен гол.

-         До каква степен Севиля може да усложни живота на Юнайтед?

-         Ще ни е много трудно. Познавам добре Севиля и играчите. Знаех и колко ще ни притисне публиката на „Рамон Санчес Писхуан”.

-         Жив ли е още споменът от Селта да ви пази от подценяване (б.р. – „небесносините” от Виго изтърваха три чисти гола на „Олд Трафърд в полуфиналния реванш от Лига Европа миналия сезон, единия от тях в последните секунди, а при само едно точно попадение от тях щяха да отстранят „червените дяволи”)?

-         Разбира се! Ако онова положение на Джон Гуидети накрая беше влязло, нямаше да спечелим Лига Европа и днес да сме в ШЛ.

-         Бунтовник във всеки един смисъл на думата ли е Пол Погба?

-         Погба е голям играч и изключителен човек, много позитивен в съблекалнята, носи ни радост и се разбирам много добре с него.

-         Ако приемем, че сте далеч от титлата в ПЛ, трофеят в ШЛ добива още по-голямо значение за Юнайтед. Виждате ли се сред фаворитите?

-         Реал Мадрид, Барселона и Байерн (Мюнхен) са фаворитите. На Пари Сен Жермен ще е трудно. Ние трябва да мислим за тих напредък в турнира, лека-полека. Когато бях в Челси, всички мислеха, че финалът през 2012 г. ще е Барса – Мадрид, а накрая беше Байерн – Челси. Футболът е непредвидим.

-         Идването на Алексис Санчес покачи ли ви шансовете?

-         Лично аз се разбирам много добре с него и той подобри отбора ни: човек с опит в Англия, способен на блестящи акции, които да решат всеки мач. Правил го е толкова пъти в Арсенал, че сега ще облагодетелства нас.

-         Давид де Хеа ще остане ли в Юнайтед и идния сезон?

-         Не съм врачка. Никой не знае това. Той е щастлив и спокоен тук. Според мен и за секунда не мисли за това, а само за настоящето.

-         Лятото идва Мондиал. Мислите ли, че се справяте по начин, който да Ви заслужи място в състава на Испания за турнира в Русия?

-         Дано отида! Играя редовно в Юнайтед и желанието ми да помагам на Ла Роха си е все същото. Би бил третият ми Мондиал и бих бил много щастлив да помогна на новото поколение на испанския футбол. Аз бях част от най-добрата генерация, но и тази е на високо конкурентно ниво. А Юлен (б.р. – Лопетеги, национален селекционер) ще да е детайлно запознат с Ла Лига, Премиър Лийг и другите първенства, за да оформи крайния си списък.

-         Крие ли се силен треньор у Хуан Мата?

-         Преди време бях сигурен, че не, но с минаването на годините вече не съм така убеден. Сега ми е време да се насладя на настоящето, а в утрешния ден ще продължа да бъда свързан с футбола по някакъв начин. Онова, в което не изпитвам и капка съмнение, е желанието ми да продължа да съм деен участник в проекти, които помагат за обединяването на футбола с обществото.

Дани Хил, „Мундо Депортиво”

Следвай ни:

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe