Антон Недялков: Предизвикателството е много голямо и съм готов за него

Антон Недялков даде интервю за предаването „Код Спорт" по ТВ+ ден преди да замине за САЩ и да се присъедини към новия си отбор Далас. В паузата на шампионата ЦСКА изненада с изходящия трансфер в не по-малко изненадващата дестинация – американската Мейджър Лийг Сокър. Срещу сумата от 1 милион и 500 хиляди долара „армейците“ продадоха един от титулярните си защитници. Недялков получи шанс да търси американската мечта след 53 мача с червената фланелка и три участия за националния отбор на България. На 24 години той се счита за един от малкото нови таланти, появили се през последните пет сезона в родния футбол. Бранителят е една от рожбите на академията на Литекс и в същото време един от най-скромните футболисти на „Българска армия“. Старт в елитния футбол му даде не кой да е, а Христо Стоичков, който през 2012 година водеше в елита ловешкия тим. Сега именно кавалерът на „Златната топка“ имаше сериозно участие в задокеанския трансфер.

 

- Здравей, Антоне! Готов ли си да търсиш американската мечта?

 

- Малко изневиделица се получи този трансфер, но разбира се съм готов. Винаги съм искал това да се получи. Освен това много трудно хората отиват в Америка, случва се най-вече когато привършват кариерата си. За мен предизвикателството е много голямо и съм готов за него.

 

- Сменяш схемата – не е важно откъде си тръгнал, а къде ще свършиш. Научи ли си вече домашното? Какво знаеш за Далас?

 

- Разпитах и ми казаха, че градът не е много шумен. Нормално градче с готини хора. Градът на каубоите с най-хубавото телешко месо. Отборът не е от най-класните, но е приличен тим, който се бори да спечели нещо, както някои от средните отбори тук в България.

 

- Кой е треньорът? Кои са другите чужденци в отбора?

 

- Треньорът е Оскар Пареха. Бил е национал и е приятел със Стоичков. За футболистите нищо не знам. Мисля, че наскоро са взели бивш швейцарски национал. Прехвърлил е 30-те, но е играл в Тотнъм и Ювентус. Казва се Рето Циглер. Взимат повече играчи от Мексико и по-малко от Европа. Нормално е, защото все пак е по-далече. За самия футбол казват, че не е толкова развит, но се опитват да стигнат нивото на европейския. Играят за доста купи, както и в една от шампионските лиги, мисля че за КОНКАКАФ. Опитват се да се развиват и да надграждат.

 

- Как си с английския?

 

- Усъвършенствам го. Надявам се там да го подобря.

 

- Оскар Пареха е колумбиец, има осем сезона като футболист в Далас. Наясно ли си с плановете за подготовка на отбора?

 

- Започваме на 22 януари. Ще има период за медицински тестове и след това стартираме. На 22 февруари има мач за купата. Надявам се да съм готов и да се включа. На 3 март е първият двубой за първенството, като до октомври се играе непрекъснато. След това започват плейофи до декември. Колкото повече мачове, толкова по-добре за мен.

- Разкажи как се разви трансферът. От кого разбра за интереса към теб? В колко мача са те наблюдавали американските съгледвачи?

- Стефан Бакалски, който е приятел на Христо Стоичков, се свърза с мен и каза, че има интерес. Отговорих му да се обади на г-н Ганчев, защото аз не мога да направя нищо. Дори и да искам да отида веднага, решението е на г-н Ганчев. Мисля, че два или три пъти са ме гледали и след това са взели решението, че искат да ме привлекат.

 

- Веднага ли реши да приемеш това предизвикателство или ти беше нужно някакво време?

 

- Доста време, повече от месец комуникирахме, защото не е Европа, където мога да отида за два часа със самолет и да се прибера при близките си. Все пак това разстояние се взима за 15 часа със самолет, доста е далече. Говорихме и стигнахме до извода, че трябва да отида. Това е шанс, който не бива да се пропуска. Предизвикателство е, риск е, но трябва да се пробва. Ако не пробваш, след време може да съжаляваш.

 

- С какво най-много се рискува?

 

- Голямо разстояние, близките няма да са до мен, ще бъда сам. По-трудно ще ме гледат от националния отбор, защото и той е важен, трябва да го развиваме и него. И клубовете от Европа по-трудно ще ме следят, за да стане нещо след време.

 

- Христо Стоичков бе човекът, който ти даде път в Литекс. Сега помогна и за първия ти трансфер в чужбина. Питаш ли го за съвети?

 

- От доста отдавна не се бях чувал с него. Докато беше треньор в Литекс, често сме разговаряли. Винаги ми е давал съвети и винаги съм гледал да ги спазвам, опитвал съм се и да ги надграждам. Най-често ми е казвал да бъда себе си, да давам максималното. Това е футбол и каквото стане.

- Какво ти каза за Далас? Доколкото знам има добри връзки с мексикански клубове, както и с тимове от Европа…

 

- Да, след като стана сделката, ми се обади да ме поздрави и да ми пожелае успех. Обясни ми, че градът е много добър. Правят много изходящи трансфери в Мексико, както и по другите щати в Америка. Каза, че е добър трамплин за мен. Пожела ми успех и се надява да се развия.

 

- Приемаш това ново предизвикателство да играеш в Мейджър Лийг Сокър, но мислиш ли за Европа?

 

- Да, всеки футболист иска да отиде да играе в Европа. Там е всичко, там се развива футболът, там играят големите звезди, там са и големите пари.

 

- В кой шампионат би искал да играеш?

 

- Аз съм привърженик на испанското първенство. Футболът не е толкова твърд, а е по-техничен. Ако имам възможност да играя там някой ден, с радост бих отишъл.

 

- Разделяш се с ЦСКА по средата на сезона. Смяташ ли, че тимът има сили за шампионска титла?

 

- Определено има сили. Направихме доста добър отбор и колектив. Мисля, че с тези футболисти ЦСКА може да направи нещо голямо – да спечели шампионската титла и купата на България. Най-важното е да участваме в Лига Европа или в Шампионската лига. Така ще върнем самочувствието на отбора и на феновете и всичко да тръгне, както е било.

 

- Ако ЦСКА триумфира със златните медали, един по право ще бъде и за теб, защото си играл в половината от мачовете през сезона. Ще дойдеш ли да го получиш?

- Ако са оставили един за мен, с радост ще си го взема. (смее се)

 

- Вече имаш два златни медала в кариерата си. Единият от тях е спечелен във финал срещу Барселона. Помниш ли юношеския турнир „Юлиян Манзаров“ в Свищов?

 

- Да, беше доста интересно. Като юноши много често участвахме в тези турнири. Беше много голямо предизвикателство за нас, по-малките, пък и като казаха, че там ще бъде и юношеският отбор на Барселона, беше нещо уникално за нас. Никога не бяхме виждали каталунците и някои от известните им треньори. Не взех голямо участие в този мач, бях резерва. Имаше по-големи по възраст футболисти, които трябваше да играят. Бях щастлив от факта, че победихме и че спечелихме тези медали.

 

- Върнахме те в началото на твоята кариера. Как започна с футбола? Лесно ли бе детството ти?

 

- Със сигурност детството ми не е било много лесно, защото майка ми и баща ми не са от заможно семейство, което разполага с големи средства. Случвало се е някои деца, които нямат достатъчно качества, бащите им да ги побутват със странични средства. Винаги съм се справял сам и не съм искал помощ. Благодарен съм, защото доста треньори от школата ми помогнаха. Разбира се, благодаря и на г-н Ганчев, който ми даде шанс.

 

- С много треньори ли си работил и кой най-много те е впечатлявал?

 

- В юношеските си години съм сменил доста треньори. В мъжкия футбол най-голямо впечатление ми направиха Христо Стоичков и Любослав Пенев. За тях мога да кажа, че са много добри хора, много добри професионалисти и искат да дадат на футболистите максималното от работата си, за да могат те да вървят нагоре.

 

- Какво ги прави различни?

 

- Не се поддават на провокации и не се оставят други хора да им определят правилата. Не са послушни, както някои други.         

 

- В Литекс при Стоичков игра в най-младия отбор в историята на футбола ни, със средна възраст 21 години и 6 месеца. Кой тогава бе тарторът на младоците?

 

- Как кой? Николай Бодуров винаги е бил тартор! Давал ни е духа, желанието за игра, подкрепял ни е. А Стоичков само с присъствието си ни надъхваше и ни даваше увереност да играем. Бодуров бе един от лидерите в отбора, които сплотяваха колектива.

 

- В ЦСКА същата роля ли има?

 

- Определено. Без него, ЦСКА губи много. Той е човек, който респектира противника и вкарва страх в другите, дори само с присъствието си.

 

- Роден си в Ловеч. Имал ли си любим отбор като малък? На кой тим и играч симпатизираш сега?

 

- Да, роден съм в Ловеч и винаги съм искал да играя в Литекс. Няма как да го скрия. Постигнах една мечта – да играя в мъжкия отбор. Но след това дойдох в ЦСКА, а това е много голямо нещо. Публиката е невероятна и ме завладя. Кара те да даваш още и още от себе си. В чужбина симпатизирам на Реал (Мадрид). 

- В Литекс започна силно, но в един момент имаше спад във формата ти. Защо?

 

- И аз до ден-днешен се питам това. Може би защото ми се случиха няколко контузии. Пък и тогава бях все още млад – на 18-19 години. Може би за момент личният ми живот повлия на играта ми и го отдавам на това. Но мисля, че бързо стъпих на крака. Вече съм се осъзнал и гледам реално на нещата.

 

- Кои са били най-тежките ти моменти в кариерата до момента?

 

- Имах един много тежък момент, когато Христо Стоичков ни беше треньор. Спука ми се белият дроб и ме оперираха. Другият ми тежък момент бе преди две години, когато баща ми почина. Още бях в Литекс и имах голяма нужда от подкрепа, но се справих.

 

- Много драматична бе ситуацията с операцията ти. Ще кажеш ли нещо повече?

 

- Правиха ми две интервенции. Първият път беше много неловко, защото тогава ме извикаха за първи път в младежкия национален отбор. По време на тренировката с Литекс изведнъж получих много рязка болка в гърдите. Много ме болеше, но изкарах заниманието. Казах на масажистите и на доктора, че нещо не е наред. Дишането ми беше затруднено и много ме болеше. Казаха ми, че може да не е от гърдите, а от гърба и ми дадоха обезболяващи. Но се прибрах и болката се усили. На сутринта отидох в болницата, където ми казаха, че се е спукал белият дроб. Не можех да повярвам – как може да се спука от нищо? Тогава бях по-слаб физически и ми обясниха, че може това да е причината, защото има предпоставки да се случват такива неща. Оперираха ме, всичко мина. След един месец се оправих, почнах да тренирам, дори играх мачове. След един двубой с Локомотив (Пловдив), който спечелихме, на следващия ден както си стоях, се получи същото. Трябваше да се викат линейки, за да ме транспортират до София. Тогава г-н Ганчев се обади на проф. Дани Петров в „Света София“ и ме оперираха по спешност. Беше наложително, ако исках да продължа да играя. Беше много сложна ситуацията. Възстановяването бе по-трудно и продължи два-три месеца.

 

- А изненада ли те признанието за най-добър футболист на ЦСКА за сезон 2016/17?

 

- Отидох с нагласата да играя и да дам всичко от себе си, за да помогна на отбора. Исках да са доволни от мен както ръководството, така и феновете. Благодарен и щастлив съм. Щом хората са ме оценили, значи съм си свършил работата и съм направил максималното. Надявам се това да се случва и занапред в новия ми отбор.

 

- За теб българското първенство вече е история. Нека видим спокойно есента през твоите очи. Честен ли е шампионатът на България?

 

- В някои ситуации наистина има корупция и побутване на други отбори. Съдиите определено много ги подпират, свирят не това, което виждат. За мен по-честно би било да ги оставят да правят това или да намерят хора, които разбират от тази работа, да седнат и да им обяснят за какво става въпрос. Не може да се правят такива елементарни грешки. А в последно време станаха и много. От това губи българският футбол, губи се и публиката. Като цяло губим всички, не само футболистите.

 

- Идват пет мача за два месеца с Левски. Ще ти липсва ли адреналинът? Ще ги гледаш ли?

 

- Определено ще ми липсва. Още не съм сигурен дали ще мога да ги гледам, но ако имам възможност, с радост ще го направя. Надявам се да победим и в петте мача. Аз съм максималист и обичам всичко да е по много. А и щом се отнася за Левски, трябва да ги бием.

 

- Как усещаш обстановката в националния тим на България? Кога ще се класираме на голямо първенство?

 

- Въпросът кога ще се класираме на европейско или световно не би трябвало да е към мен, но се надявам да стане. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Така ще можем да върнем хората по стадионите. От доста отдавна не ни обичат и не са привърженици на националния отбор. А относно организацията и обстановката в тима – след идването на г-н Хубчев нещата почнаха да се нормализират и да стават по-добре. Той вкара дисциплината, която казват, че преди не е имало и че всеки си е правил, каквото си иска. Сега не е така  - каквото се каже, се изпълнява.

 

- Няма как да не е било тежко положението, когато Люксембург ни водеше на полувремето…

 

- Аз взех участие в този мач и беше доста трудно. Може би за момент ги подценихме, но излязохме мобилизирани и концентрирани, за да спечелим. Все пак е Люксембург, не може да се каже, че е нормално да ни победи или да вземе точка. Беше ни срам от факта, че не можахме да ги победим. Треньорът беше бесен и ние си го заслужавахме. Сами сме си виновни, че не можахме да спечелим.

 

- Един личен въпрос – сам ли заминаваш за САЩ?

 

- За момента пътувам сам. Искам да отида, да видя как е обстановката, как ще ми потръгне и след това ще дойде човекът до мен.

 

- Какъв си извън терена – самотник или почитател на шумни купони? Имаш ли хоби? Как разпускаш?

 

- Доста колеги ме познават и знаят, че не обичам да ходя по дискотеки. Понякога се случва и купонясвам. Винаги след тренировка обичам да се прибера вкъщи - да вечерям, да си почивам, да гледам телевизия. Обичам киното, разходките, спокойствието извън терена, защото понякога ми е нужно. Доста пъти са ми казвали, че изобщо не приличам на футболист. Но това, че съм футболист, не означава, че трябва да съм по дискотеките, да пуша и да пия. Това е професията ми и аз я изпълнявам, както другите хора. Те ходят от 8 до 17 часа на работа и спазват правилата. Така гледам да правя и аз.

Следвай ни: