Панайотов за напускането на Левски: Търся причините в себе си, във футбола няма място за сърдене

Васил Панайотов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Халфът на Черно море игра и при двата успеха на „моряците“ срещу Левски в последните десет дни. Първо тимът от Варна елиминира „сините“ от турнира за купата на България след дузпи, а след това постигна победа и в първенството с 1:0. По ирония на съдбата през миналия сезон Панайотов бе част именно от състава на Левски, чийто юноша е.

- Здравей, Васко! Какво е усещането да излезеш срещу любимия си клуб Левски и да го елиминираш за купата на страната?

- Усещането е странно, не може да се обясни. Но пък е и приятно, защото продължих в следващия етап на Купата на България. Много съм щастлив, но усещането е странно.

- Разочарован ли си от отношението на шефовете на „синия“ клуб към теб?

- Не знам, може би има нотка на някакво разочарование, но аз гледам напред. Изживях много хубава година в Левски. Резултатите не бяха добри, но емоцията да играя за родния клуб, който ме е създал, бе страхотна.

- Коя е причината да си тръгнеш от „Герена“?

- Първо търся причините в себе си. Може би чисто спортно-технически не съм бил готов да продължа да играя в този отбор. Ръководството и тогавашният треньор решиха, че не съм нужен на отбора. Във футбола няма място за сърдене. Професионалистът гледа напред и обича да се развива.

- Факт е обаче, че направи силен сезон, стана любимец на публиката на Левски и някак си нищо не предвещаваше раздяла между теб и „сините“…

- Да, с оглед на сезона и с това, че хората ме заобичаха. Спечелих обичта на хората, което е много по-ценно. Все пак футболът е за хората и е приятно, когато оценят това, което даваш на терена.

- Колко време чакаше да разбереш, че не си нужен на Левски? Кой ти съобщи, че „сините“ няма да ти предложат нов договор? Как се разви цялата ситуация?

- Имах договор за една година, играх, тренирах и гледах да се възползвам от получените шансове. В Малта имахме разговор с г-н Русев, но там не бе коректно да се говори за такива неща, все пак бяхме в подготвителен процес. След това нямаше други разговори. Преди да започне лятната подготовка ми съобщиха, че не съм нужен на отбора и да си търся нов тим. В това няма нищо лошо. Гледам напред и винаги съм позитивен.

- Прекара една година под ръководството на Делио Роси. Защо италианският специалист не успя при престоя си в България?

- Лично моето мнение е, че защото бе много далеч от самите футболисти. Нямаше я комуникацията, а в съблекалнята бяхме българи, французи, англичани… Трябваше да намерим общ език, а Роси не говореше английски и комуникацията беше изключително тежка. Може би това е една от причините, заради които не успя. А може би и самият отбор не показа нужните футболни достойнства, за да постигнем успех.

- Кое беше най-голямото ти разочарование в сезона в Левски?

- Мисля, че за всички е ясно – финалът със Славия. Бяхме много близко, на една крачка от взимането на купа, жадувана от феновете, ръководството и всеки свързан с този клуб. За съжаление загубихме финала. Наистина доста тежък момент.

101

 

- Връщаш ли се към този двубой? Имаш ли обяснение как се случи това?

- Често си спомням, защото атмосферата беше страхотна. През целия ден усещахме изключително силен заряд, но на терена нещата са различни. Мисля, че играхме доста добре и имахме много положения, но просто късметът не беше на наша страна. А дузпите са лотария.

-  Защо в българския футбол се залага на толкова много чужденци? Достатъчно качествени ли са и помагат ли за израстването на най-популярния спорт у нас?

- Не знам защо се залага. С много колеги си говорим и си задаваме този въпрос. Това е доста болна тема за нас, защото тук се чувстваме като втора ръка и ни е много трудно да излезем от България в чужбина, след като в родната ни страна ни мислят за втора ръка. Но не казвам, че всички чужденци са по-зле от нас. Има и доста класни чужденци и ако повечето са такива, самите ние ще вдигаме класата покрай тях, ще имаме възможност да излезем в чужбина и да играем в едни средноевропейски отбори. Но с оглед на това, че вече в доста тимове в България има чужденци… Не знам, нямам обяснение. Но пък българите сме с такъв манталитет, че не се предаваме. Трудим се и си чакаме шанса.

- Така не изпускаме ли талантите от детско-юношеския футбол, които ставайки на 18-19 години няма къде да продължат кариерата си?

- Да, със сигурност изпускаме доста добри футболисти, защото след юношите се сблъскваш с реалността при мъжкия футбол. Като видиш, че не разчитат на теб, а на чужденци, си казваш: „Какво правех толкова време? Защо тренирах?“ Идва момент, в който нямаш отбор. Но ние сме такава порода, че не се предаваме. Всеки иска да се докаже и успяваме. Но за съжаление доста добри футболисти ги няма на картата, а може би щяха да имат добра кариера.

- Как се стигна до трансфера ти в Черно море? Как те приеха съотборниците, ръководството?

- От самото начало г-н Илиев направи контакт с мен и изяви желание да съм в отбора. Също така и ръководството на Черно море. Наистина се почувствах изключително желан, а и намерих разбиране от тяхна страна, защото изчаквах и за чужбина. Показаха ми доста добро отношение и се радвам, че съм тук. Съотборниците ме приеха изключително топло. Атмосферата в отбора е страхотна, има доста добри футболисти, а от Жоро Илиев може да учиш нещо за футбола във всяка една секунда. Щастлив съм, че съм тук и искам да се развивам.

- Жоро Илиев ли е тарторът в съблекалнята?

- Със сигурност, показва го и на терена. Много е хубаво да гледаш такъв човек. Той не остарява, пълен професионалист и всички взимаме пример от него.

- Каква цел си си поставил с тима на „моряците“?

- Да играем добър футбол, да заслужа мястото си в този отбор и да влезем в шестицата. Там ще срещнем съперници, срещу които и ние ще се развием като отбор. И да стигнем възможно най-далеч за купата на България, а защо не и финал.

- Как виждаш битката за титлата в шампионата тази година?

- Мисля, че и трите отбора са доста равностойни. Все пак с оглед на това, че Лудогорец е лидер в последните години в Първа лига, може би води с една крачка. Но Левски играе изключително добре при новия треньор, набира скорост и ще бъде доста оспорвано. Другия отбор не го коментирам, защото мисля, че се представя под нивото, което се очаква.

- На какво се дължи хегемонията на Лудогорец и защо според теб като че ли „дръпнаха ръчната“?

- Добра политика, страхотна инфраструктура с терени и база, школа, макар че не се разчита на нея, но пък има класни чужденци, които наистина вдигат нивото на футбола. Поне според мен това са причините да са хегемон толкова дълго време. Но виждаме, че тази година лъкатушат с оглед на това, че доста футболисти са от много време там и може би вече се изчерпват за проекта Лудогорец.

- Сега ще те върна в началото на твоята кариера. Юноша си на Левски – защо не можа да пробиеш при мъжете тогава?

- Със сигурност заради спортно-технически качества. Не съм бил готов, не съм показал необходимото за Левски. Просто запретнах ръкави и си казах, че почвам да работя, защото искам един ден да се върна. Като видиш откъде си тръгваш и къде отиваш да се развиваш в „джунглата“ е трудно. Сещам се за много хубави неща в школата на Левски и след това как продължих да се развивам и да се трудя.

- Кои са треньорите, които са ти дали най-много до момента?

- Трябва да започна с родния ми град Гоце Делчев и с първия ми треньор Димитър Киряков. Той ми е дал това, което всяко едно момче трябва да получи – желанието, любовта към футбола. След това преминах в Благоевград, където трябва да благодаря на Георги Забунов и след това в школата на Левски на Викторио Павлов. Може би той ми даде тази страст и злоба за победа. Като цяло в школата на Левски се гради такъв характер, че трябва да побеждаваш, а не да гледаш назад и да мислиш за загуба.

- След Шумен, Пирин (Гоце Делчев) и Банско, подписа с кипърския Агия Напа. Как оценяваш престоя си на острова на Афродита?

- Доста добър период за мен в едно първенство, което по моя преценка е силно. Играе се много бърз и техничен футбол. Мисля, че там израснах най-много чисто като човек и като характер. Преборих се с доста трудности, защото все пак в чужбина е по-тежко. Прекарах един страхотен период в Кипър и научих много за футбола там.

- Обличал си екипа и на два полски клуба – Завиша (Бидгошч) и Стал (Мелец). Какво е нивото на клубния футбол в тази страна? Успя ли лесно да се адаптираш?

- Футболът е на доста високо ниво, като имаме предвид, че всеки един мач, дори и от втора дивизия се предава по телевизията. Всеки стадион е на топ ниво, инфраструктурата във футбола е уникална. Но хората са доста студени.

-Имаш и кратък престой в Берое – какво не се получи и защо записа само три срещи там?

- Нямам обяснение. Доста странен период за мен. Отидох с много големи очаквания и нагласа. Явно с тогавашния старши треньор не сме се разбрали, не съм изпълнявал това, което трябва. Такъв човек съм, че не гледам назад и не упреквам някого за моите несполуки във футбола. Гледам първо себе си и ако не се е получило, значи аз съм сбъркал някъде.

- Прави ми впечатление, че винаги търсиш вината в себе си и не казваш нито една лоша дума за треньори или за ръководители…

- Благодаря на моите родители, че съм такъв. Възпитан съм да съм позитивен и първо да гледам в себе си. Като показвам желание, най-доброто от себе си и че се развивам, а не стоя на едно място, все някъде хората ще го оценят и ще получа това, което заслужавам.

- Върху какво трябва да работиш?

- Върху доста неща технически, може би и тактически. Съвкупност от доста неща. Мисля, че всеки един футболист трябва да се учи всеки един ден, защото футболът се променя.

- В кой шампионат футболът най-много ти допада и защо?

- Като всички мои колеги мисля, че Висшата лига е най-силното първенство. Най-гледаното е. Харесвам футбола в Англия - там има страст, бързина, скорост, издръжливост.

- Националният отбор на България записа много добри резултати в Лигата на нациите. Има ли място за теб в селекцията на Петър Хубчев? Мислил ли си по този въпрос?

- Всеки един футболист мисли за това, всеки иска да облече националната фланелка. Аз съм на мнение, че трябва да се трудя, да показвам добра игра и ако селекционерът реши, че може да разчита и заслужавам да съм там, ще бъда повикан. Националният отбор се представя изключително добре и конкуренцията е доста силна. Всички футболисти показват високо ниво и затова националният отбор се развива в момента.

- А как гледаш на конкуренцията в Черно море? Лесно ли ти беше да се пребориш за титулярно място?

- Не е лесно, и тук има доста футболисти на моята позиция. Аз все попадам в отбори с голяма конкуренция за моя пост. Но тя те прави по-силен и те кара да се развиваш. Мисля, че тук няма титуляри. Всеки един се раздава на тренировките и на мачовете. Затова обстановката е толкова добра и сме едно цяло.

-Кой е най-тежкият период в кариерата ти досега?

- Когато бях в Банско, претърпях доста тежък инцидент. По време на мач счупих крак. Тогава беше най-тежкият ми период, защото в тези клубове няма добро възстановяване. Сам трябва да намериш къде да се оперираш, да разбереш какво да правиш след това. Това е един от най-трудните ми периоди.

- Тогава помисли ли си, че може да се разделиш с любимия си спорт? Кой беше до теб в този тежък период?

- Със сигурност ми е минавало през главата, но в моя край сме малко инати и няма как да се предадем. Моето семейство изключително ме подкрепя, постоянно е зад гърба ми. Благодарен съм, че съм израснал в такова семейство.

- А кой е най-щастливият ти момент досега?

- Много са, но може би най-щастливият бе, че сбъднах една мечта. След напускането ми на школата на Левски си казах, че ще се върна и изпълних тази мечта. Щастлив момент, защото видях, че положеният труд не е бил напразно и като съм казал нещо, съм го изпълнил.

- Левски затворена страница ли е за теб сега?

- Не мисля, защото всеки един футболист, ако се представя добре, може да смени клуба. Трябва да показвам добри игри, независимо дали ще се върна там или ще отида на друго място. Футболът отваря врати.

- За какво мечтае Васил Панайотов?

- Мечтая за една запомняща се кариера. Мечтая моите родители да са горди с това, което съм направил, както и да се гледам в очите и да се поздравявам винаги с тези, с които съм работил. Всичко да е чисто и искрено, защото в днешно време тези взаимоотношения са най-важни.

- Какво не приемаш в хората?

- Лъжата. Когато хората говорят неща, които нямат нищо общо с истината. Аз съм човек на принципите. По-добре да си кажем истината в очите и да си стиснем ръцете, отколкото да се лъжем и да не можем да се гледаме.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Обичам да съм с приятелката ми. Във Варна има страхотни места за разходка, ходим и на кино. Също обичам да съм със семейството ми, защото са доста далеч от мен и предпочитам да съм с тях.

- Свикна ли с живота в морската столица?

- Да, свикнах. Доста красив град. Преди бях идвал един-два пъти, но сега като съм тук, знам, че Варна е изключително красив град. Има абсолютно всичко, за да се чувстваш добре.

- Какво ще кажеш за финал на нашия разговор?

- Благодаря за поканата и успех на предаването! Бъдете живи и здрави! А феновете на футбола да вярват повече в българското, защото българският футбол има бъдеще!

Следвай ни: