)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
И през този сезон волейболният национал Светослав Гоцев избра руското първенство. Въпреки натоварената си програма, той отдели от времето си, за да отговори на въпросите на Sportal.bg. Централният блокировач говори за разликите между България и Русия, българските таланти и свободното си време. С какво не може да свикне в Русия и къде се чуства като у дома, можете да разберете от следващите редове.
- Отново си в Русия. Една малко по-различна дестинация. Лесно ли взе решение да продължиш там?
- Да, със сигурност е по-различна, но не е имало размисли и страсти дали да дойда тук или не. Имах оферта и я приех. Отборът е добър и първенството е силно. На този етап за мен е най-важно да играя в добър отбор.
&format=webp)
-
Колко далеч е българското първенство от руското?
- Първенството в България също е силно. В Русия отборите са много изравнени, с изключение на първите два-три. Като има средства, разбира се има и добри ирачи. Сега и в България клубовете се вдигнаха финансово, както трябва да бъде и се надявам да продължи така. Това е правилният път. Един спортист, който е професионалист и отдава цялото си време на тази професия, трябва да получава добро заплащане, без значение дали играе в България, в Русия или където и да е.
-
А каква е разликата на ниво национален отбор между двете страни?
- Трудно е да се направи паралел межу двете държави. Русия е много голяма страна и изборът на играчи е огромен. Има много повече бази и разполагат с много повече стредства. Като могат да избират от 100, а не от 15-20 играчи, е различно. Всъщност добрите състезатели тук не са 100, а много повече. Когато дойдох в Русия, видях волейболисти, които никога преди не бях срещал, а те са на ниво за националния отбор. Има голям избор и много качествени състезатели.
-
Къде са следващите таланти на българския волейбол?
- Трябва да се работи по-усърдно в детско-юношеските школи. От много време не съм в България, за да видя какво е положението в тази област. Но, за да има таланти, трябва да има здрави детско-юношески школи, както например направи Владо Николов в Левски. Има и други, но няма да ги изброявам, за да не пропусна някоя. Не може да чакаме готови играчи без подготовка.
-
Има ли разлика в манталитета?
- Прави ми добро впечатление, че в Русия всички са изключителни професионалисти. В България, може би на клубно ниво, професионализмът не е на 100%. Това е от манталитета на играчите. В България си стоим вкъщи, излизаме напред-назад с приятели, докато тук всички са по-стриктни, тренира се здраво и като цяло има сериозна дисциплина.
-
А с какво не можеш да свикнеш там?
- С времето. Предполагам не само аз. Условията са тежки, но се привиква.
-
Как се справяш с езика?
- Говоря българо-руски (смее се).
-
Храната допада ли ти?
- В това студено време ми е любима тяхната супа Борш. Това е едно от традиционните ястия, които ми допада.
-
Как прекарваш малкото свободно време, което ти остава?
- Предимно вкъщи пред телевизора. Сега се записах да уча за треньор по физическа подготовка. Нещо, което ме интересува и евентуално бих го практикувал след като приключа със спортната ми кариера. Концентрирал съм се главно върху ученето и спорта.
-
Играл ли си в различни държави (Иран, Германия, Франция, Италия), но където се чувстваше като у дома?
- Като у дома няма никъде. Но може би най-добре се чувствах в Италия, защото говорех езика. Времето ми там се доближаваше най-много до моя начин на живот. Можех да ходя на кино, да правя различни неща, защото нямаше езикова бариера. В другите страни беше малко по-трудно, а в Италия бях по-спокоен.
Мая Димитрова
Снимки: volleyufa.ru
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)