Фернандо Мориентес: Не съм се чувствал галактически в Реал

Фернандо Мориентес, още една голяма звезда от снежното световно първенство в Ароза, даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт" по ТВ+. Той е от галактическия Реал, възхищавал света в края на миналия век и началото на настоящия. Три пъти е триумфирал с „купата с големите уши“ в Шампионската лига. Славен голмайстор, забил 72 пъти в 182 мача за "белия балет". За 15 сезона във футбола има 124 гола в 337 двубоя. Абониран е да играе в отбори, ликували като европейски шампиони - Реал (Мадрид), Ливърпул и Олимпик (Марсилия). А за наше съжаление много обича да вкарва голове и на български съперници. Мориентес не успя да участва в златната ера на испанския национален отбор, спечелил два пъти европейско и веднъж световно първенство. Но се гордее с 27 гола в 47 мача за „Ла Фурия“. Два от тях са срещу България при последното наше участие на мондиал и тежката загуба от Испания с 1:6.

- Сеньор Мориентес, идва Евро 2020, а Испания е един от фаворитите за титлата. Вие какво мислите?
- Мисля, че Испания наистина е реален фаворит заради качествата на футболистите си. Истина е, че очаквам да има много голяма конкуренция и много силни отбори на това първенство.

- Кои са големите конкуренти на Испания за титлата?
- Най-вече Франция, но не само те като световни шампиони. Очаквам в голямата игра да са също Португалия, Германия, Италия…

- Вие имате 47 мача и 27 гола в националния отбор, но пропуснахте златната ера на отбора. Яд ли ви е?
- Истина е, че точно нашето поколение не успя да спечели голяма титла, но поставихме основите за момчетата, които дойдоха след нас. Освен това да вкараш 27 гола и да изиграеш толкова мачове е истинска гордост. За мен най-важното ми постижение във футбола е това, че носих гордо и с чест фланелката на Испания.

- Какво е да сте четвърти голмайстор в историята на националния отбор? Пред вас са само Раул Гонсалес, Давид Вия и Фернандо Йеро.
- Това означава много за мен. Истинска чест и привилегия! Не само да представяш страната си в националния отбор, но и да бъдеш един от най-добрите му голмайстори. Безценно!

- Сигурно имате много звездни мигове с националния отбор, но едва ли сте забравил мача срещу Южна Корея на световното през 2002 година. Колко гола трябваше да вкарате, за да продължите напред?

- Когато играехте срещу българи, много обичахте да вкарвате. Спомняте ли си?

- Да.

- Вкарахте ни два пъти за 6:1 на световното първенство във Франция.

- Имахме късмет да победим отбора ви, който беше пълен със звезди и много класни играчи.

- Какви спомени имате от българския футбол?

- Големият Христо Стоичков. Мисля, че от всички български играчи той е най-познат по света и особено в Испания заради дирята, която остави след себе си в Примера. Тогава отборът ви притежаваше много талант и изобщо много силни индивидуални единици.

- По ваше време в Примера дивисион имаше няколко български играчи. Любо Пенев играеше на вашия пост - спомняте ли си го?

- Да, разбира се. Любо Пенев тогава беше един от идолите в испанското първенство. Игра и за Валенсия, и за Атлетико (Мадрид), и други отбори. Най-запомнящо се обаче беше представянето му за Валенсия и Атлетико. Вкара много попадения и се превърна в един от големите голмайстори в историята на испанското първенство.

- Когато отидохте в Реал, основните нападатели бяха Давор Шукер и Предраг Миятович. Примирявахте ли се със статута на резерва?

- Нямах друг избор. Отношението към мен обаче беше перфектно. Все пак аз бях още много млад тогава. Давор Шукер и Предраг Миятович бяха двама прекрасни футболисти, легенди и освен това чудесни хора.

- И досега вашето партньорство с Раул Гонсалес се помни като едно от най-силните във футбола. Как си паснахте?

- С Раул беше много лесно да се играе. Футболист с невероятни качества. За мен беше лесно да си партнирам с него. Освен това сложихме началото на едно истинско приятелство. Когато двама футболисти се разбират добре извън терена, тогава нещата стават още по-лесни и приятни в мачовете.

- Три титли в Шампионската лига - звучи страхотно като постижение. Коя от тях най-много цените?

- Първата, разбира се. Седмата Шампионска лига за Реал (Мадрид) и първата за мен. Усещането беше невероятно.

- Във финала с Байер (Леверкузен) играхте срещу нашия Димитър Бербатов. Харесвахте ли го?

- Реал обича да събира световни звезди и да се нарича "галактически". Вие галактически ли се чувствахте?

- Не, не съм се чувствал галактически. Просто съм един наистина голям късметлия, че успях да играя любимата ми игра на такова ниво и с такива истински професионалисти и приятели в най-великия клуб в света.

- Ядосахте ли се, когато Реал купи Роналдо-Феномена от Интер като ваш конкурент в атаката? Вярно ли е, че сте преговарял тогава с Барселона?

- Имаше нещо подобно, но за щастие не се стигна до там.

- Какво е да се играе в "Ел Класико"?

- Това е един много специален мач. Различен от всичко друго във футбола. Съперничеството между Барселона и Реал (Мадрид) е огромно и това го превръща в най-важния двубой изобщо в света.

- И все пак година след идването на Роналдо напуснахте Реал. Защо избрахте точно Монако?

- Защото бяха силен отбор и стабилен клуб. Бяха в постоянна битка за спечелване на френското първенство, играеха добре в Шампионската лига и бяха водени от много добър треньор.

- Четвъртфиналът срещу Реал остава паметен. Какво е да изхвърлиш отбора, в който си играл шест сезона?

- Беше наистина странно чувство за мен. Да излезеш срещу своя бивш отбор и срещу всичките онези звезди... А и накрая да победиш. Наистина невероятно.

- Защо във финала на Шампионската лига загубихте катастрофално от португалския Порто с 0:3?

- От великия Реал до друг велик клуб - Ливърпул. Къде магията е по-голяма?

- Мисля, че най-силното нещо на Ливърпул е публиката му. Този клуб има много специално място в моето сърце. Много футболна история има там. Много!

- Какво е да дебютираш в дербито Манчестър Юнайтед - Ливърпул? Загубихте с 0:1.

- Предчувствах, че ще е голям мач, защото предварително знаех за съперничеството между двата отбора. Чак когато излязох на терена, обаче разбрах за какво точно става въпрос.

- Съжалявахте ли, че нямахте право да играете този сезон в Шампионската лига? Как изгледахте паметния финал с обрата срещу Милан през 2005 година? Помним, че след края слязохте да ликувате на терена.

- Изживях целия мач като един обикновен фен. Хубаво е понякога да си просто запалянко. Получих огромно удоволствие и се радвах много за победата, независимо, че не играх.

- Като европейски шампион Ливърпул загуби от ЦСКА на "Анфийлд". Имаше ли страх, че може да отпаднете от български отбор?

- Нормално нещо за футбола. Винаги има мачове, в които може да загубиш. Хубавото е, че както може да паднеш от отбори, които теоретично са по-слаби от теб, така и може да спечелиш срещу съперници, които теоретично са по-силни от теб. Това е магията на футбола.

- Сега Ливърпул се е устремил към титлата в Англия. Мислите ли, че някой може да ги спре?

- Много трудно. Мисля, че Ливърпул ще спечели Висшата лига на Англия даже предсрочно и е много вероятно да повтори успеха си в Шампионската лига.

- Какво очаквате от дуела между Ливърпул и Атлетико в Шампионската лига?

- Ще бъде наистина оспорван двубой. Ливърпул е може би едно ниво над Атлетико, но пък мадридчани знаят да се бранят много добре и са винаги на ниво в такива важни мачове. Ще е интересно.

- Завърнахте се в Испания с екипа на Валенсия. Доволен ли сте от престоя си там? Там си партнирахте с Давид Вия? Кой партньор в атаката ви е любимият?

- Всички. Не бих избрал само един, защото с всички сме били близки. Просто мога да кажа, че съм бил с прекрасни съотборници в големи отбори и съм се наслаждавал докрай на играта.

- Последният ви клуб е Марсилия. Като че ли все избирате отбори с много луди фенове и все бивши европейски шампиони. Защо останахте само един сезон там?

- Да. Бях и там. Не беше най-добрият момент от професионалната ми кариера, но във футбола го има и това.

- Кой гол ще остане като ваш фаворит в славната ви кариера?

- Най-ценно за мен ще остане първото ми попадение като професионален футболист. Беше срещу Сантандер, когато още играех в Албасете.

- Кристиано Роналдо и Лионел Меси поставиха своя знак в последното десетилетие. Играл сте и срещу двамата. Кой повече ви допада?

- По-добри ли са двамата от Зинедин Зидан например, с когото спечелихте Шампионската лига?

- Различни типове играчи са и сравнението е трудно. За мен Зидан не им отстъпва по нищо и спокойно се нарежда до тях.

- Реал изгуби много сила след напускането на Роналдо.

- Да. Няма как да не се усети липсата на играч като него.

- А ще има ли сили тимът да спре Барселона в Примера дивисион без него?

- Ла Лига ще бъде оспорвана както винаги, но Реал наистина има нужда да я спечели след няколко години пауза.

- Ще изпадне ли Барселона в криза след оттеглянето на Меси?

- Със сигурност. Забелязва се как нивото на отбора пада в случаите, когато той е наказан или контузен.

- Опитахте и треньорска кариера. Докъде стигна тя?

- В момента просто чакам добро предложение от някой клуб.

- Вашите колеги от терена Зинедин Зидан, Шаби Алонсо и Стивън Джерард вече тръгнаха по треньорския път. Успехите на Зизу са фантастични. Не е ли дошъл и вашият ред?

- Да. Бих бил наистина щастлив да успея и като треньор.

- Разговори с Реал или Ливърпул?

- Няма.

- Кой е най-добрият съотборник в кариерата ви?

- За мое щастие са много. Все велики играчи и още по-велики приятели.

- Играли сте със Стивън Джерард. Какъв е той?

- Прекрасен приятел и много добър футболист. Много амбициозен. И безспорно със завидна професионална кариера зад гърба си.

- Как се живее без професионален футбол?

- Трудно. Общо взето се наслаждавам на щастието от успешната кариера, защото още от дете си мечтаех точно за това.

Следвай ни: