Първият съперник на България на започващото днес европейско първенство за юноши младша възраст (U19) е тимът на Италия. А в списъка на Адзурите личат имената на Давиде Гардини и Диего Кантагали, които са синове на две от легендите на италианския и световен волейбол, част от "Поколението на Феномените" на Хулио Веласко от 90-те години на ХХ век, съответно Андреа Гардини и Лука "Базука" Кантагали.
Малък гигант
"Със сигурност е голямо удовлетворение", усмихва се татко Лука. "Но не написах това само заради дебюта на сина ми, а защото бях наясно с напрежението, което няма как да отсъства". Все пак тогава Диего бе с две години по-малък от съотборниците си. А подобна разлика на тази възраст е сериозна. "Колебаеше се до последно дали да замине или не. И когато видях, че се осмели, бях много щастлив, освен че бях горд", допълва Кантагали-старши. Но малкият Кантагали още тогава не е бил толкова малък - с ръст от 202 см, с три по-висок от своя именит баща. "Приличаме си много като характери, в смисъл че е инат и държи на своето. Като състезател обаче не си приличаме толкова, или поне не засега", разказва още Лука. Неговият син не играе като посрещач, а започва като диагонал в школата на Лубе (Чивитанова). "Точно заради характера си не обича да иска съвети за разлика от по-малкия си брат Марко, който е на 13. Но аз все пак му говоря и той ме слуша, без да казва нищо", продължава Лука Кантагали.
Избира волейбола пред баскета
И за разлика от своите бивши съотборници Лоренцо Бернарди и Андреа Джани, чиито синове се отдадоха на баскета, Кантагали намери начин да продължи волейболната династия. "Така е, но нямам заслуга. И Диего започна с баскетбол и беше обещаващ. Когато бе на 13 години се прибра един ден у дома и заяви: "Тате, искам да опитам с волейбол". И не можете да си представите радостта на бащата в такъв момент. Тогава семейството живееше в Реджо Емилия, където Лука бе треньор на местен отбор в А2, но основният интерес на местните бе под кошовете. От това решение не остана особено щастлив обаче тогавашният треньор на Диего. "За малко да се разплаче. Но Диего бе взел решението си и аз наистина не съм го карал насила. Той направи своя избор самостоятелно. Разбира се, предстои му много работа, а да носи моята фамилия няма да му бъде лесно. Но без значение от резултатите, които ще постига в своята кариера, ще бъда доволен от него", казва в заключение Лука.
Давиде Гардини
Преди две години част от тогавашния юношески състав на Италия (до 19 г.) бяха и Алесандро Тофоли, син на големия Паоло, и Пиетро, наследник на Стефано, европейски шампион от Стокхолм′89.
По информация на "Гадзета дело Спорт"
Превод: BGvolleyball.com