"Американската мечта" на Самуел Франсис

Самуел Франсис е един от младите български баскетболисти, които са избрали да продължат развитието си на спортно и академично ниво на хиляди километри далеч от дома – в САЩ. 21-годишният бивш юношески и младежки национал на България е първият герой в „Американската мечта” – рубрика, в която ще ви представяме българи и българки, играещи в момента, или играли баскетбол отвъд океана.

Франсис е роден в Силистра, като майка му е българка, а баща му – нигериец. Започва да се занимава с баскетбол в родния си град, който обаче постепенно му отеснява. Забелязан е от Лукойл Академик, след което се мести в София. Докато е в редиците на „студентите” редовно е сред най-добрите реализатори на юношески и младежки първенства, а в последните си два сезона тренира и пътува навсякъде с мъжкия състав на хегемона на родната баскетболна сцена.

През първата си година в Страната на неограничените възможности младият българин е част от състава на South Dakota State University – учебно заведение, чийто баскетболен отбор се подвизава при „големите момчета” в I-ва дивизия. Самуел така и не записва минута през сезона си в SDSU, като причината за това е, че е със статут “Redshirt” (б.а. така той получава още една година като студент и може да остане 5 години в университета), а това решение взима заради специалността, която записва – „Строително инженерство”, изискваща пет години обучение. Въпреки че не може да играе в официални срещи, нашенецът тренира и пътува навсякъде с отбора. В момента той е част от Saint Joseph’s College в Индиана, който играе във II-ра дивизия на NCAA.

ЗАМИНАВАНЕТО

„Всичко започна през лятото на 2011 година, когато точно бях завършил гимназия. Започнах да получавам оферти от доста университети и колежи в цяла Америка. Това ми беше мечта откакто бях на 15 години, така че не бе особено трудно да взема решение да замина. От всички предложения избрах 2,върху които мислих доста време – SDSU (I-ва дивизия) и Seton Hill University (II-ра дивизия). Посъветвах се с доста хора и заедно със семейството ми взех решение в крайна сметка да отида в Южна Дакота.”, казва Франсис. „Исках да замина за САЩ, защото знаех, че баскетболът тук е на много високо ниво, а също така, за дамога да взема добро образование. Все пак играта е до време, а човек винаги трябва да има резервен вариант и да е подготвен”, добавя младокът относно избора си да пропътува хиляди километри и да е далеч от семейството си 9 месеца вгодината.

ПЪРВАТА ГОДИНА

„В SDSU на моята позиция играе Нейт Уолтърс, който е NBA Draft Prospect и почти сигурно ще бъде избран в Драфта това лято. За всеки би било трудно да се впише в отбор с Уолтърс в състава си. Имах опция да остана, но реших, че на друго място ще получавам повече игрово време и шанс за изява и избрах Saint Joseph’s в Индиана”

„Нейт Уолтърс е изключителен играч, в момента ако не се лъжа е в Топ 5 на реализаторите в I-ва дивизия. За първи път се сблъсках с такъв професионализъм в SDSU. Като започнем от тренировките и стигнем до отразяването на нещата от медиите”, са думите на 190-сантиметровият гард.

ВТОРАТА ГОДИНА И РАЗЛИКАТА МЕЖДУ D1 И D2

"Разликата между I-ва и II-ра дивизия не е чак толкова голяма. Реално погледнато, най-осезаемата разлика е, че в по-горната дивзия в почти всеки отбор има по един играч, който е готов за НБА. Във втора дивизия също има такива баскетболисти, но са много по-малко. Индиана ми харесва, мястото е добро. Не съжалявам за решението си. Ежедневието ми преминава в тренировки и учене."

ОТ СИЛИСТРА ДО ЩАТИТЕ

„Американската мечта” ми костваше много труд и мнгоо часове в залата. Бях на 16 години, когато заминах за София. Дядо ми ми каза, че ако съм упорит ще успея и до ден-днешен знам, че това е единственият път. Няма как да не спомена Йордан Колев, треньора ми в Лукойл Академик, който ми помогна изключително много, както и чичо Хари, който ми беше като баща в София. И разбира се, семейството ми – те винаги са ме подкрепяли във всичко, с което се захващам. „Вече сбъднах мечтата си да играя колежански баскетбол, а сега продължавам, за да изпълня следващата – да играя професионално в Европа. Работя здраво и се надявам някой ден и това да се случи. На всички, които искат да вървят по този път ще кажа само да следват мечтите си и да работят здраво. Следвайте мечтите си и вярвайте в тях.", завършва младият баскетболист.

Снимки: Sportal.bg, личен архив, gojacks.com, saintjoe.edu