-
Sportal.bg
-
Волейбол
-
Скок с парашут от спорта в политиката
Скок с парашут от спорта в политиката
В следващите редове не става дума за финалния епизод от почти сапунения сериал "Кристиано в Реал". Или на предхождащия го трансфер на Кака и съдбата на Давид Вия, Шаби Алонсо и Майкон. Колосалните 94 милиона евро, които Реал плати на Манчестър Юнайтед и още по-колосалните амбиции на Флорентино Перес заслужават особено внимание, но един друг трансфер, и то на нашия пазар, ми направи по-специално впечатление. Срещу неясна трансферна сума капитанът на националния отбор по волейбол Пламен Константинов подписа с отбора на НДСВ за предстоящия турнир "Парламентарен вот 2009". Волейболистът ще води листата на движението в един от районите в София и едновременно с това ще се бори за гласове като мажоритарен кандидат. Или казано с футболни думи - отборът на НДСВ - бивш шампион на България, в момента кретащ в долната половина на таблицата и отчаяно нуждаещ се от звездни трансфери, обещава титулярно място на Константинов. В някои медии даже се появиха информации, че при евентуално участие на царистите във властта волейболистът ще бъде следващият спортен министър. Флиртът на Гибона с политиката не е нещо изненадващо - в няколко свои интервюта волейболистът е заявявал директно, че вижда себе си в подобна светлина. Естествено, интересът на политическите деятели веднага беше привлечен - говори се за настояване от опозиционни партии като СДС и ДСБ, но Константинов усилено пази имената им в тайна и само признава, че преди да приеме офертата на НДСВ, е имал разговори и с други политически сили. В крайна сметка резултатът е един - Пламен Константинов е кандидат за депутат, лице на цяла кампания в столицата. Няколко дни след оповестяването на гръмкия трансфер съдбата на Пламен последваха бившият защитник Емил Кременлиев, който облече фланелката на ДПС, и Методи Стойнев - някогашното острие на Велбъжд и Локо (Пд), настоящо на "Атака". Според един друг български спортист, прескочил в политическото поприще, спортът и политиката са си едно и също: "Аз не правя разлика между политика и спорт. Разликата е в това дали можеш, или не можеш. Като състезател в първенството на България аз винаги съм играл така, че стадионите да са пълни и публиката да чувства удоволствие от това, което става на терена. И винаги съм се ръководел от феърплея, честността, спортсменството. Това не е ли вътрешна политика?! След това: когато съм играл в чужбина, съм представял България, българските постижения в спорта, работил съм за името на България, бил съм посланик на добра воля. Това не е ли външна политика?!" Мнението е на техничния халф Йордан Лечков, малко след като бе избран за кмет на Сливен през 2003. Може би в думите му има логика - политиката и спортът изглеждат далечни, но много лесно се пресичат с подходящата кандидатура. И то за много кратко време - само един бърз скок от спортния терен направо в дълбоките води на властта - без почивка, подготовка или обучителен курс. Примерите от света са много, едно от най-известните имена е на по-големия от братята Кличко. Макар да живее на хиляди километри от родния Беловодск и да тренира ежедневно, Виталий Кличко е общински съветник в украинската столица Киев, а на изборите в средата на миналата година дори се пробва и за кметския пост. За един шампионски пояс, за малко чест и за много слава, или за да си излее яда от загубените избори, Виталий се качи на ринга през октомври 2008 и натупа нигерийския кошмар Самюел Питърс. Междувременно, докато обмисляше къде да си закачи шампионския пояс и къде да тренира, уреди на Киев площадка за боксов клуб и поведе няколко спортни проекта. Ако примерът с Кличко и местния парламент не изглежда подходящ, ще увелича мащаба - втори мандат депутат в Европейския парламент е рали шампионът Ари Ватанен. Летящият финландец има цели четири титли от Рали "Дакар". Макар последната да е от 1991, Ари се пуска в оспорваната гонка и през 2003 с Нисан, и през 2007 с Фолксваген. И в двете се представя много добре - фабричният му Нисан се класира седми, а четири години по-късно е в челната петица, преди да отпадне след повреда в двигателя на своя Фолксваген. Междувременно на депутатските банки в Брюксел и Страсбург Ватанен работи за пътищата и пътните такси в Европа. Активен е и по въпросите на атомната енергетика, дори защитава нашия АЕЦ "Козлодуй". Може да стане дума и за колегата на Ватанен, легендата на Милан и носител на "Златната топка", Джовани Ривера или пък за един друг носител на "Златната топка" - Джордж Уеа, почти докоснал президентския пост в родната Либерия след победа на първи тур, последвана от злощастно загубен балотаж. У нас приятните изненади в спортно-политическата трансферна листа могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Въпреки това в последно време се забелязва все по-силен политически интерес към спортистите - дотолкова силен, че даже не смятат за нужно да проверят гражданството на харесваните звезди - както се случи с гимнастика Йордан Йовчев, когото броиха за депутат повече от половин година и партията зад него гордо заявяваше сигурното му присъствие в листите. После се появи американският му паспорт и всички политически фигури станаха по-ниски от тревата. Пред колегата му Пламен Константинов има три варианта - първият и най-желан е да се причисли към успешните примери, да развие добре кариерата си в новото амплоа и да помогне на спорта у нас. Втората възможност е далеч по-нежелана - да заслужи доверието на сънародниците си, но да не се справи с ангажиментите, да бъде затиснат от пошлостта на политическата клика, без да може, или без да иска, да се справи с нея. Третият и най-черен вариант е да бъде употребен от политическата върхушка - партията, която застана зад Пламен, в момента се нуждае от лица като него. Благодарение на едно такова лице (не от спорта, а от политиката) - успешно и одобрявано от всички българи, НДСВ успя да се завърне на политическата сцена. Възможен вариант е схемата да се повтори и с капитана на волейболния ни национален отбор - смяната на зелено-белия екип с жълт да е само "под наем", а контузията в рамото - шанс за повече свободно време точно като отпуск на еврокомисар. Но каквото и да се говори, Гибона може да е особена ефективна ракета-носител за допълнителни гласове - мъжкар и лидер, амбициозен и професионалист, Мъж и Грешник на 2008. Точно заради тези качества пред Пламен трябва да има важна дилема - ако е избрал пътя към властта, нека си го проправя, както над волейболната мрежа. Ако е решил да направи някому политическа услуга, нека час по-скоро забрави ангажимента си и се върне при Пранди и момчетата, които очевидно търпят трудности без него. Дори да не играе, там Константинов е по-важен и няма защо да мери доверие с избирателни бюлетини.
Костадин Крантев, "7 дни спорт"