-
Sportal.bg
-
Волейбол
-
За 52 дни работа - толкова!
За 52 дни работа - толкова!
- 12 юли 2011 | 13:37
- 64867
Общоприето правило е, че работата на едно правителство са оценява най-малко след 100 дни работа. В спорта обаче нещата се развиват много по-бързо и по-динамично и понякога времето не достига. Състезателите и треньорите са длъжни, притиснати от липсата на време, да показват резултати по-рано от това, което им необходимо, за да си свършат работата както трябва. Такъв е случаят и с националния отбор на България по волейбол, който имаше много малко време на разположение да се запознае с новия си селекционер Радостин Стойчев. Безспорно Радо Стойчев е специалист, който не се нуждае от допълнително представяне. Визитката му и успехите, които е постигнал на клубно ниво и италианския Тренто говорят сами по себе си - 3 поредни спечелени Шампионски лиги, 2 пъти шампион на Италия, Купа на Италия, 2 пъти победител в Световното клубно първенство в период само от 4 години. Така, че назначаването на Радо Стойчев бе най-нормалното и най-правилното решение на БФ Волейбол. Със сигурност дори голям треньор като Стойчев има нужда от достатъчно време, за да реализира своите идеи и да постигне високите цели, които си е поставил. На практика Радостин имаше само 52 дни (от 18 май, когато преведе първата тренировка на националите във Варна, до 8 юли - мачът България - Италия 3:0 на финалите на Световната лига в Гданск), за да постигне с националния отбор на България добро класиране в Световната лига. В крайна сметка България завърши на 5-а позиция в най-комерсиалния турнир на планетата, а при добри стечения на обстоятелствата можеше дори да попадне в Топ 4 след 4-годишно отсъствие от финалите на Световната лига.Стойчев си даде само един (!!!) ден почивка (в който все пак трябваше да се придвижи от Италия до Варна), след като спечели титлата на Италия с Тренто, и веднага запретна ръкави за сериозната работа, която му предстоеше с националния ни отбор. Не се оплакваше, не търсеше показност, не се величаеше, но и не отказваше да говори с медиите, когато бъде потърсен. Реалността, която посрещна Радо Стойчев в националния отбор, обаче не беше никак розова. КОНТУЗИИТЕОще преди да е започнала Световната лига стана ясно, че Теодор Салпаров и Николай Николов са твърдо аут от отбора заради сериозни контузии, които изискват незабавно оперативно лечение и дълго възстановяване. Почти до последно не се знаеше дали капитанът Владимир Николов няма също до се подложи на операция. Все пак тази интервенция се размина и Владо започна подготовка и мачовете с държавния тим въпреки насъбраната умора от дългия шампионат в Италия.Седмица преди началото на Световната лига звездата Матей Казийски, който също изигра прекалено дълъг и успешен сезон с Тренто, получи контузия в гърба, която така го скова, че и една тренировка като хората не можеше да проведе по време на турнира. Въпреки това Матей стисна зъби и макар да не може да изиграе дори един мач на 100% от своите възможности и за момент не се огъна и дори и само с присъствието си внасяше спокойствие в състава ни във всяка една среща. Крещящата нужда от почивка Матей получи веднага след финалите на Световната лига, като всички се надяват, че след като си отдъхне както трябва, Казийски отново ще покаже играта на познатия на 100% Матей Казийски, от когото треперят, и то с право, Жиба и Мурильо, Бернардо Резенде и Владимир Алекно.Капитанът Владимир Николов също не бе подминат от контузии в стъпалото по време на втората среща България - Русия 3:0 в Сургут. Травмата до извади от строя почти до края на мачовете от Световната лига, но той се завърна по-силен от всякога в двубоя с Италия 3:0 и имаше основен принос за победата. С по-сериозни контузии не се разминаха и Виктор Йосифов и Валентин Братоев, на които им се наложи да пропуснат част от двубоите. Травма спря завръщането в националния отбор на Боян Йорданов, който тъкмо бе получил доверието на Радо Стойчев за двубоите с Германия в Бремен.РАЗПРЕДЕЛИТЕЛИРадо Стойчев също като своите предшественици Мартин Стоев и Силвано Пранди заложи твърдо на Андрей Жеков като плеймейкър №1 в състава ни. Безспорно Андрей е с класа над колегите си Георги Братоев и Константин Митев, но се видя ясно, че понякога и той има нужда да бъде сменян и да получава по малко повече почивка. Стойчев първоначално заложи на Коце Митев като втори разпределител, но после гласува доверие на Георги Братоев. Изявите и на Митев, и на Братоев обаче бяха епизодични и когато се появяваха в игра, това бе най-вече при тактически смени и като цяло ни им бе почти никакво доверие за промяна на играта. Стойчев така и не си позволи дори един път да направи двойна смяна на разпределител с диагонал и диагонал с разпределител, каквато твърде често си позволяваше Бернардо Резенде в състава на Бразилия, когато Марлон и Висото заменяха Тео и Бруно, въпреки че качествата на двамата ни диагонали Владо Николов и Цветан Соколов са безспорни. Играта на Жеков с централните нападатели или по-точно липсата на такава си остава големия минус на националния отбор на България. И както каза наскоро в едно предаване бившия национал Евгени Иванов: "Ние много добре знаем, че играта ни с центровете в атака почти липсва. Лошото е, че и всички останали отбори по-света го знаят и се възползват максимално от това…"ПОСРЕЩАЧИТЕМатей Казийски изигра най-трудната Световна лига в досегашната си кариера. Заради болките в гърба Матей не можеше да тренира пълноценно, но винаги излизаше във всеки мач, колкото и каквато и да е болка да трябваше да превъзмогне. Дори при критиките от Радо Стойчев, че играе слабо, Матей реагира като истински професионалист и лаконично отрони: "Прав е!". Въпреки това Матей изигра два перфектни мача срещу Русия за 3:1 във Варна и срещу Италия за 3:0 в Гданск. Намесата на италианския остеопат (чакръкчия) Джанлука Кастелари като че ли пооправи проблема на Матей. Предстоящата почивка се очаква да възстанови на 100% Матей.Изявите на Тодор Алексиев както винаги бяха на приливи и отливи. От перфектни мачове до такива, в които всички фенове се чудеха какво въобще прави на игрището и дали не е объркал спорта. За момента обаче Тодор Алексиев просто е най-добрият втори посрещач, с който националният отбор на България разполага, и това е самата истина. Младежкият национал Николой Пенчев вече за втора година намира място в първия тим на България. Включванията му за заздравяване на посрещането често даваха добър резултат. Силният сервис, който Ники може да изпълнява, рядко се получаваше, най-вече заради липсата на опит. Пенчев обаче има още да работи за атаката си и за блокада, за да може да замени трайно непостоянния Тодор Алексиев. Валентин Братоев бе светлият лъч сред посрещачите ни след първоначални колебливи изяви. Братоев, който цял сезон тренира като луд в Тренто, показа че е научил много от престоя си там макар и като резерва. Братоев донесе победата в първия мач срещу Япония във Варна с 3:1 със 17 точки за 3 гейма. За съжаление Братоев контузи глезена си по време на първата среща Германия - България 3:2 в Бремен и пропусна двубоите до края на Световната лига.Може би малко повече шансове за изява трябваше да получи Методи Ананиев, който разполага с необходимия ръст, а и опит в напечени двубои на националния тим на България. Липсата на игрова практика през сезона в Италия, обаче предопределиха статута му на пълна резерва. За предстоящото европейско първенство Радо Стойчев ще бъде добре да изпробва и останалия в "Б" отбора Тодор Скримов, за който поне специалистите във Франция установиха, че може да посреща и то доста добре. А такъв играч е крайно необходим на България.ЦЕНТРОВЕТЕОтсъствието на Николай Николов не се усети толкова много заради силните изяви на Теодор Тодоров и Виктор Йосифов. Не случайно Еър Теди стана блокировач №1 в предварителните кръгове на Световната лига. Виктор Йосифов имаше някои трудни мача, но на финалите в Гданск успя да покаже защо е станал блокировач №1 на Евроволей 2009. Включването на железния боец Христо Цветанов в някои от двубоите само донесе положителни емоции в играта на България. Ицо е невероятен боец и най-важното успява да надъха още съотборниците си за добри игри. Естествено, ако центровете ни получават поне малко повече топки в атака, то те едва ли ще разочароват с изявите си, а напротив могат да направят тима ни още по силен. Младите Костадин Гаджанов и Светослав Гоцев тепърва ще трябва да се доказват. ДИАГОНАЛИТЕ Ако не друго, то поне националният отбор на България не може да се оплаче от липса на качествени състезатели на този пост. Когато е във форма, капитанът ни Владимир Николов е незаменим със силната си игра и огромния си опит и той го доказа в няколко от двубоите в тази Световна лига. Хубавото е, че дори Николов да отсъства 21-годишният Цветан Соколов го замества повече от добре. Със силните си и точконосни игри срещу Германия, Япония и Русия Цецко на практика класира отбора ни за финалите в Гданск. Естествено, липсата на опит и младостта му понякога понижават успеваемостта на атаката му, но Соколов тепърва ще се развива и ще показва огромния се талант. В тази конкуренция диагонали от класата на Данаил Милушев и Боян Йорданов, както и на Николай Учиков, ще получават шансове за изяви само когато е крайно необходимо. Първите двама обаче са доказали, че когато се налага може да се разчита на тях на 100%. ЛИБЕРООтсъствието на Теодор Салпаров най-ярко се виждаше в играта на националния тим на България през тази Световна лига. Присъствието на Теди е задължително заради отличното му посрещане и заради заряда, с който играе. Заместникът му Владислав Иванов обаче показа невероятно израстване, невероятно чувство за игра в защита (б.а. което дори и Теди Салпаров не е показвал), но има да учи още много. Лимона трябва да подобри още перфектното си посрещане и да се вслушва още повече в съветите на Радо Стойчев за пласиране по игрището. Пълният дебютант на този пост Мартин Божилов се появи за малко в игра като посрещач, но тепърва ще доказва своите качества.БАЛАНСЪТБългария записа 8 победи и 7 загуби в 15-те мача (7-5 в предварителна Група В и 1-2 на финалите в Гданск), които изигра в Световната лига 2011. Положителният баланс обаче на Радо Стойчев като наставник на Тренто за последния сезон е доста по впечатляващ - 45 победи и само 7 загуби. За 52 дни работа с националния отбор на България като за начало не е зле. Тепърва обаче се очаква Радо Стойчев да постига такива резултати с държавния тим на България, а и той е доказал, че никога не би се задоволил с малки цели.КОНЦЕНТРАЦИЯТА Има мачове, в които националният отбор на България играеше много добре и дори Радостин Стойчев остана доволен (б.а. победите над Русия с 3:1 във Варна и над Италия с 3:0 в Гданск). В други обаче промяната на концентрацията (Полша 2:3 и Япония 3:2 във Варна) или пълната липса на такава (двете загуби от Русия в Сургут с 0:3) бе основната причина за лошите резултати на България. Старата слабост националите ни да играят добре само когато водят в резултата дори и само 1-2 точки и да губят интерес към ставащото на игрището, когато съперникът ни поведе с няколко точки, отново се прояви в повечето срещи. И след като в спортно-техническия ни щаб има специалисти от всякакъв вид, не е ли време да се помисли сериозно по въпроса да бъде привлечен и спортен психолог, както го правят по света повечето големи отбори?ЦЕЛИТЕ Целите, които Радостин Стойчев и избраниците му са си поставили занапред са високи. Финал на европейското първенство в Австрия и Чехия 2011. Участие на Световната купа и спечелване на квота за Олимпиадата в Лондон 2012. При добро стечение на обстоятелствата първите цели може да бъдат изпълнени още в календарната 2011 година. За големите цели - медал от Световната лига насред София и олимпийско злато от Лондон може да почакаме и до 2012 година! Ще си струва!