Ивайло Стефанов: Оптимист съм, че ще спечелим квалификацията във Варна

И друг път сме стигали до медали при юношите, въпросът е те да продължат развитието си при мъжете

На 46 години Ивайло Стефанов е видял абсолютно всичко в българския и световния волейбол. „Тема Спорт” потърси ветерана на ЦСКА, за да даде мнение по различни теми. От предстоящия сезон с червените, през успеха на юношите на Мартин Стоев, които спечелиха сребро от европейското в София, до мъжкия ни национален тим и олимпийската квалификация във Варна следващата седмица.
 

 Г-н Стефанов, в разгара на лятото сме, но гледате ли към новия сезон с екипа на ЦСКА?

- Лято е, така че не съм се насочил още в тази посока. Твърде рано е да коментираме какво ще стане след един-два или три месеца. В момента избягвам дори да се интересувам от това какво правят и останалите отбори. Всеки прави каквото иска. Селекцията на съперниците не ме интересува, ще се види накрая на сезона кой как си е свършил работата. Знам, че от нашия отбор си тръгнаха няколко момчета, но ще видим какво ще се случи.

Питам ви и от гледна точка на вашата готовност да продължите и през новия сезон. Правите ли си такива планове?

- Планове съм спрял да правя от доста време. Ако съм здрав, влизам в залата и виждам дали мога или не. Спорт е, аз съм и възрастен, но това се отнася и за младите. Една контузия и чао, довиждане, независимо на каква възраст си. Като се съберем наесен, ще видим кой къде ще играе и ще се изчистят въпросителните.

Един ваш съотборник, който дебютира за ЦСКА миналия сезон – Георги Татаров, остави отлични впечатления на европейското за юноши. Как ви се стори?

- Гледах ги момчетата. Той е добро момче, има качества, въпросът е вече да ги развие. Все пак говорим за юноши, на такива възрасти и друг път сме печелили медали. Трябва да е ясно, че не всеки от този отбор ще успее да стигне до големия волейбол. Рано е да се каже. Днешните младежи се развиват малко по-късно. Татаров има талант, има познания. Виж, аз съм реалист и говоря обективно – момчетата показаха възможности, но е много рано да се хранят супернадежди. Някои ще станат със сигурност добри волейболисти, но е и въпрос на късмет. Много са относителни нещата. Две-три момчета от това поколение да влязат при мъжете, ще бъде прекрасно.

Данчо Лазаров каза след края на европейското, че ще направят опит да изградят клубен отбор с тези юноши, за да растат заедно…

- За мен тези момчета трябва да играят и да се развиват. Не смятам че е сериозно да ги пуснеш като един отбор в Б група и да очакваш развитие. Те трябва да играят в конкурентна среда, и то от опитни, по-големи състезатели. Те нямат сила, рефлекс, реакция все още. Ако нашата Суперлига не е на високо ниво, представете си какво ги чака във Висшата лига? Вътрешната конкуренция в клубовете е по-добра среда за тях. Но това е мое мнение – нека се борят тук при нас, в елита, и да се докажат. Аз съм играл като юноша в мъжкия национален отбор, в младежкия и в моя набор. Когато отидеш при по-големите, се чувстваш много по-добре, това е доказано. Отличен пример е Жоро Петров в Бургас. Той, ако не расте при Братоев и конкуренцията в Нефтохимик, а стои в своя набор, няма да се получат нещата. Виждате, че в последния сезон бе водеща фигура в Бургас и развитието му е видимо. Малките напредват много бързо покрай батковците.

@@@

Ще приемете ли Татаров като реална конкуренция в ЦСКА?

- Ако този сезон остана на полето, това ще ми бъде десета година в ЦСКА. И от 10 години приемам всеки юноша като свой конкурент. Така беше и с Бранимир Грозданов, Пламен Шекерджиев до тази година също. Всичко е в тренировъчния процес. Спортът е доказване. И аз съм влязъл да играя на 15 години при мъжете, така че всичко ми е ясно във волейбола.

@@@

Ако трябва да им дадете съвет, какво бихте казали на тези млади момчета?

- Дали си млад или стар, винаги е едно и също – трябва да тренираш и да знаеш, че спортът е начин на живот. Да си изцяло отдаден. Ако по мое време спортът бе шанс за реализация, сега не е така. И трябва да си на супервисоко ниво, за да си оправиш живота. Защото има много професии в България вече, които могат да ти осигурят сходно заплащане, без да трябва да жертваш толкова тялото си. Всеки възприема по различен начин живота.

@@@

Следващата седмица ще се повиши градусът на емоциите. Оптимист ли сте за това, което ни очаква във Варна?

- Аз ги гледам само по телевизията и не съм вътре в отбора. Но трябва да се знае, че тази квалификация не е само с Бразилия. Говорим за три двубоя, в които трябва да излязат пределно мобилизирани и да ги спечелят. Пранди е достатъчно опитен, за да им обясни това. Гледах мачовете на Бразилия в Лигата и това не е онзи отбор отпреди 3-4 години, който бе тотален хегемон. В решаващ мач винаги може да вземеш нещо. Спортистът, ако не е оптимист, няма защо да се занимава с това. В нашата зала всичко е възможно. Надявам се. Предполагам, че и те си вярват, че могат да ги победят. Има в момента млади момчета, които ще могат да покажат на какво са способни.

Доста се коментираше изборът на Пранди около състава…

- Като страничен наблюдател мога да кажа, че след като са избрали един треньор, той си носи отговорността. Пранди най-добре знае какви са причините, защото той комуникира с тези момчета. Аз смятам, че ако въпросното подмладяване и смяна на генерации трябва да се прави, то трябваше да се случи още преди 3-4 години. За да могат тези момчета да натрупат опит. А не – пробваме този, онзи го викам, правим група от по 40 човека и накрая нищо.

@@@

Да, но сигурно на човек като Пранди му е по-лесно да направи такова нещо сега, защото, ако не успее – става и си заминава, докато при Пламен Константинов ситуацията не бе такава?

- Според мен на Пранди не му е лесно. Нека не забравяме, че на Пламен му бе дадено доста време, за да изчисти тези неща, и той не го направи. Той си е взел решенията, аз не съм бил на неговото място, за да знам. Моето мнение е такова. Ако Пламен беше постъпил различно, сега нямаше да се чудим дали този или онзи ще свърши работа, защото щяха да са се доказали. При това не с цел „оставане в Лигата”, а с по-значими претенции. Надявам се, че какъвто и да е случаят, българският волейбол ще си запази реномето на сила в този спорт. Желая им успех и се надявам, че ще се класират. Невинаги фаворитите печелят, затова е интересно и никога не се знае. Дано да са се подготвили добре, да са изчистили схемата на игра и да направят хубави мачове. Освен това няма да е фатално, ако не се класират. Но и за тях самите ще е по-добре да се справят, защото ще отидат на олимпиада, на голям форум, и ще се покажат пред целия свят. Оптимист съм, но пак казвам – не се концентрирайте само върху Бразилия, защото Пуерто Рико и Египет също не са за подценяване. При смяна на поколения винаги се получава срив, какъвто има сега. Но това го изпитва и Франция в момента, а и самата Бразилия.