30 години от среброто ни на Евробаскет'85

За България женският баскетбол се явява един от най-успешните колективни спортове с топка за всички времена. Европейска титла през 1958 г. след пет поредни победи, общо 14 медала от най-различни шампионати, сребро и бронз на олимпийски игри, световни и европейски първенства. На 15 септември се навършват 30 години от големия подвиг на българските вицешампионки в Европа и техния треньор Нейчо Нейчев, от чиято смърт изминаха точно две десетилетия. През 1985 г. момичетата на треньора Нейчев се представят отлично в първенството на Стария континент, където стигат чак до финала за титлата. Там губят от СССР, но среброто им и до днес е един от най-ценните трофеи във витрината на баскетбола ни.

Домакин на финалите на дамския Евробаскет-85 е Италия, а мачовете са в два от "най-баскетболните" градове на Апенините – Тревизо и Виченца. Начело на състава ни е знаменитият треньор Нейчо Нейчев, извел Академик (Сф) четири пъти до шампионската титла между 1968 г. и 1971 г. Той и момичетата му ще трябва да премерят сили с най-добрите на континента. По онова време женският баскетбол е на висока почит у нас. Година по-рано състезателките на Левски стават европейски шампионки, като на финала в Будапеща бият Золу (Виченца) с 82:77. На мачовете от вътрешния шампионат залите се пръскат от публика. Когато играят националките, публиката скандира

"И сме най-красиви, и сме най-добри!"

Затова мисията ни на Евробаскет-85 е изключително важна, а летвата на очакванията – вдигната много високо. Дотогава, след титлата си през 1958 г., българките са били четири пъти втори в Европа (1960, 1964, 1972, 1983). Евентуалното прибиране в София без медали няма да се приеме добре. За експедицията до Италия Нейчо Нейчев подбира наистина "най-красивите и най-добрите". От Левски под знамената са извикани Костадинка Радкова, Нина Хаджиянкова, Мадлена Станева, Красимира Банова и Силвия Германова. Пернишкият Миньор дава за каузата Лариса Сашова и Евладия Славчева. От Локомотив пристига Марияна Чобанова, а от столичния Академик – Марияна Иванова. В състава попада и 17-годишната десетокласничка от спортното училище в Плевен Полина Цекова. На жребия нашите се падат в тежка група с Чехословакия, Франция, Югославия, Румъния и Холандия.

Само първите две места отварят пътя към медалите

На 8 септември тръгваме отлично срещу холандките със 78:58. Ден по-късно е двубоят с Югославия. "Колегите от Белград предричаха ни повече, ни по-малко загуба за нас с 30 точки", свидетелства в "Народен спорт" специалният пратеник на вестника Христо Кючуков. Наистина, в югославския състав са 196-сантиметровата словенка Полона Дорник, прочутата сръбкиня Ясмина Перазич и звездата на македонския женски баскетбол Стойна Вангеловска. Във Виченца обаче става люта битка, спечелена от комшийките ни само с една точка разлика – 67:66. Решаващи се оказват 23-те точки, отбелязани от Дорник, макар че Банова завършва мача с актив от 21. Въпреки загубата отборът ни показва много висока класа. Следващият мач с Чехословакия е най-тежкият ни в групата. Играе се цели два часа, а светкавичните атаки към двата коша се редят с непрекъснати нарушения, общо 71 (!) за двата отбора. За по пет фаула напускат Радкова и Хаджиянкова, плюс цели шест чехкини. Герой на мача е Сашова, извела България до победата с 93:89 и цели 24 точки в актива си. Така следващият мач с Франция се оказва решителен за България – ако бием, със сигурност сме поне втори в групата. Още след първото полувреме, когато водим с 32:24, става ясно, че няма как да загубим. Крайният резултат 60:44 внася спокойствие в отбора ни. Дотук

за четири дни сме изиграли четири мача

и сме сигурни за финалната четворка. Затова треньорът Нейчев решава да включи няколко състезателки от втория отбор в последния двубой срещу Румъния. Губим със 72:74, когато обаче идва щастливата новина – французойките сензационно надиграват Югославия, а холандките губят само с една точка от Чехословакия. Става въртележка и излизаме първи в групата! Така в полуфинала съперник е съставът на Унгария. И тях специалистите ги броят за по-голяма сила от България. Христо Кючуков отбелязва в "Народен спорт": "Чухме много ласкави приказки за унгарките, надълго ни обясняваха колко добър тим са, какви силни игри са направили в своята група. Убеждаваха ни, че почти нямаме шансове да надделеем…"

Двубоят върви точка за точка, на антракта резултатът е 30:29 за нашите момичета. Решил да засили борбата под коша Нейчо Нейчев прави отличен ход, като на мястото на Станева пуска Полина Цекова. "Младата ни състезателка се включи много добре главно в защита, а съперничките ни не успяха да се преустроят", коментира пратеникът на "Народен спорт". В последните десет минути на игрището вече ври и кипи.

Безмилостен мерник показва унгарката Зузана Бокшай

На всичкото отгоре за пет фаула излизат Станева и Банова. Ще се справи ли без тях българската петорка? Влезлите на тяхно място Чобанова и Иванова са просто перфектни. В решаващия момент Лариса Сашова опитва стрелба отдалеч и топката влиза в коша. Пет точки аванс за България! До края нашите удържат преднината, а финалната сирена прозвучава при 73:67. "Последната минута просто трябваше да изтече, за да ликуват 12 български баскетболистки, за да се вкупчат и скандират "България, България!", и да излезе изпод ръцете им нагоре треньорът Нейчо Нейчев", пресъздава събитията от зала "Балеверди" Христо Кючуков. Класирането на финала срещу СССР гарантира на България званието вицешампион на Европа. В мача за титлата храбрите момичета на Нейчо Нейчев водят голяма битка със съветските баскетболистки, но отстъпват с 89:103. С две неща не успяват да се справят нашите. Първото е 218-сантиметровият ръст на една от най-високите жени в света, латвийката Уля Семьонова, рядък случай на непатологичен гигантизъм. Другото е точният мерник на Галина Савицкая, записала 25 точки, с 4 повече от нашата най-добра реализаторка в двубоя Красимира Банова. Среброто от Евробаскет-85 обаче си остава един от най-големите успехи на колективните ни спортове за всички времена.

Кристална ваза била късметът на нашите

Суеверията винаги са били неизменна част от спорта, а когато спортистките са жени – още повече. Баскетболните ни националки от европейското през 1985 г. си имат свой талисман, който им носи късмет на финалите в Италия. Три десетилетия по-късно Полина Цекова свидетелства: "На отиване ни подариха идно кристална ваза, за да си слагаме цветята в нея. Някой каза – това ни е късметът. Бях най-големия заек в отбора и ми я повериха да се грижа за нея. Във всеки мач вазата беше до пейката! Мислех повече за нея, отколкото за кецовете ми. Всеки път, когато ме питаха къде е вазата, трябваше да я покажа веднага…" Въпросният талисман пристига след европейското в София заедно с нея. "На аерогарата бях с вазата в ръце. Имаше екип от телевизията, и журналистът ми зададе въпрос. Казах – много сме радостни, а и вазата е здрава още!" Цекова след това прави забележителна кариера във френския Тарб и в женската НБА в Америка, където печели титлата с Хюстън Кометс. И до днес тя пази в дома си в Плевен кристалната ваза, донесла късмет на женския ни национален отбор по баскетбол.

"Минаха години"

Следвай ни: